1 П римерно в это же время царь Ирод арестовал некоторых членов церкви, чтобы сделать им зло.

Около това време цар Ирод сложи ръка на някои от църквата, за да им стори зло.

2 О н приказал убить мечом Иакова, брата Иоанна.

Уби с меч Йоановия брат Яков;

3 К огда он увидел, что иудеи этим довольны, он арестовал и Петра. Это произошло во время праздника Пресных хлебов.

и като видя, че това се понрави на юдеите, той освен това хвана и Петър. Това беше през дните на безквасните хлябове.

4 П етра арестовали, заточили в тюрьму и выставили охрану из четырех смен караула по четыре человека в каждой. Ирод намеревался после Пасхи вывести Петра к народу.

И като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, с намерение да го изведе пред народа след Пасхата.

5 П етр был под стражей в тюрьме, а церковь горячо молилась о нем Богу.

И така, те пазеха Петър в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него. Освобождаването на Петър

6 В ночь перед тем, как Ирод должен был вывести его на суд, Петр спал между двумя солдатами, скованный двумя цепями, а стражники у входа стерегли тюрьму.

През същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги; и стражари пред вратата охраняваха тъмницата.

7 В незапно явился ангел Господа, и камеру осиял свет. Ангел толкнул Петра в бок и разбудил его. – Вставай быстрее! – сказал он, и цепи упали с рук Петра.

И ето, един ангел от Господа застана до него и светлина осия килията; и като побутна Петър по ребрата, разбуди го и му каза: Ставай бързо! И веригите паднаха от ръцете му.

8 А нгел сказал: – Подпояшься и обуй сандалии. Петр сделал это. – Обернись плащом и иди за мной, – сказал ангел.

Ангелът му каза: Опаши се и обуй сандалите си. И той направи така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и ела след мен.

9 П етр вышел за ангелом из тюрьмы, не понимая, что все, что делает ангел, происходит наяву. Ему казалось, что он видит видение.

И Петър излезе и го следваше, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, а си мислеше, че вижда видение.

10 О ни прошли мимо первой стражи, потом мимо второй и подошли к железным воротам, ведущим в город. Ворота сами открылись перед ними, и они вышли. Они прошли одну улицу, и вдруг ангел исчез.

А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него.

11 К огда Петр пришел в себя, он сказал: – Теперь я действительно знаю, что Господь послал Своего ангела и избавил меня от руки Ирода и спас от того зла, которое желал мне иудейский народ.

А Петър, когато дойде на себе си, каза: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирод и от всичко, което юдейският народ очакваше.

12 П оняв, что произошло, Петр пошел в дом Марии, матери Иоанна, которого еще называли Марком, где собралось для молитвы много народа.

И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоан, когото наричаха Марк, където бяха събрани мнозина да се молят.

13 П етр постучал в ворота, и на стук вышла служанка Рода.

Когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да разбере кой е.

14 О на узнала Петра по голосу и, забыв от радости открыть ворота, побежала обратно сказать, что Петр стоит у ворот.

И щом позна гласа на Петър, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.

15 – Ты не в своем уме! – сказали ей. Но она продолжала настаивать. – Это его ангел, – решили они.

А те ѝ казаха: Ти си луда. Но тя настояваше, че това, което им казва, е вярно. Тогава ѝ казаха: Това е неговият ангел.

16 П етр между тем продолжал стучать, и когда они, наконец, открыли ворота и увидели его, то пришли в изумление.

А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.

17 П етр жестом попросил их молчать и рассказал, как Господь вывел его из тюрьмы. – Расскажите об этом Иакову и другим братьям, – сказал он им и ушел оттуда в другое место.

А той им помаха с ръка да мълчат и им разказа как го изведе Господ от тъмницата. И като им каза: Известете за това на Яков и братята, излезе и отиде на друго място.

18 Н аутро среди солдат произошло большое замешательство, никто не знал, что случилось с Петром.

А като се съмна, сред войниците настана немалък смут - какво ли се е случило с Петър.

19 И род искал его, но поскольку розыски не принесли результата, он допросил стражников и велел казнить их. Смерть Ирода Затем Ирод отправился из Иудеи в Кесарию и оставался там некоторое время.

А Ирод, като го потърси и не го намери, разпита стражарите и заповяда да бъдат предадени на смърт. И слезе от Юдея в Цезарея и там живееше. Смъртта на Ирод Агрипа Първи

20 И род был рассержен на жителей Тира и Сидона, и те, согласившись между собой, явились к нему и, заручившись поддержкой Бласта, управляющего царским двором, попросили мира, потому что их область зависела от области царя в поставке продовольствия.

А Ирод беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха заедно при него и като спечелиха на своя страна Власт, който се грижеше за царските покои, молеха за помирение, защото тяхната област се изхранваше от царската.

21 В назначенный день Ирод надел царскую мантию, сел на трон и обратился к ним с речью.

И в един определен ден Ирод, облечен в царски одежди, седна на престола и държа реч пред тях.

22 Н арод стал восклицать: – Это голос бога, а не человека!

А народът извика: Глас Божий, а не човешки!

23 Н о в тот же момент ангел Господа поразил Ирода, потому что он не воздал славы Богу, и Ирод, изъеденный червями, умер.

И понеже не въздаде слава на Бога, в същия миг един ангел от Господа го порази и беше изяден от червеи, и умря.

24 С лово Божье между тем распространялось все дальше и дальше.

А Божието слово нарастваше и се разпространяваше.

25 В арнава и Савл выполнили возложенную на них миссию и возвратились из Иерусалима, взяв с собой Иоанна, которого еще называли Марком.

И Варнава и Савел, като свършиха службата си, се върнаха от Йерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоан, когото наричаха Марк.