1 Я о помощи взывал к Богу; я взывал к Богу, и Он услышал меня.

(По слав. 76.) За първия певец, по Едутун, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си. Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

2 В день бедствия моего искал я Владыку; всю ночь напролет я простирал руки мои. Душа моя не могла найти утешения.

В деня на неволята си търсих Господа, нощем простирах ръката си към Него, без да престана; душата ми не искаше да се утеши.

3 Я вспомнил о Тебе, Боже, и застонал; я размышлял, и изнемогал дух мой. Пауза

Спомням си за Бога и се смущавам; оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)

4 Т ы не давал мне сомкнуть глаз; я был ошеломлен и не мог говорить.

Удържаш очите ми в безсъние; смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.

5 Я думал о днях древних, о годах давних.

Размислих за древните дни, за годините на старите времена.

6 В споминал ночью песни свои, размышлял в сердце своем и духом своим испытывал:

Спомням си за нощното си пеене; размишлявам в сърцето си и духът ми загрижено изпитва, като казва:

7 н еужели Владыка навсегда отверг нас и больше не будет милостив?

Господ довека ли ще отхвърля? Няма ли вече да покаже благоволение?

8 Н авсегда ли исчезла Его милость, и навек ли пресеклось слово Его?

Престанала ли е милостта Му завинаги? Пропада ли обещанието Му завинаги?

9 З абыл ли Бог миловать, удержал ли в гневе любовь Свою? Пауза

Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)

10 И сказал я: «Вот боль моя – Всевышний более не заступается за нас».

Тогава казах: Това е слабост за мене - да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.

11 Б уду вспоминать о делах Господа; буду помнить чудеса Твои древние.

Ще спомена делата Господни; защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,

12 Я буду размышлять о всех делах Твоих, о деяниях Твоих думать.

и ще размишлявам върху всичко, което си сторил, и делата Ти ще преговарям.

13 Т вой путь, Боже, свят! Какой бог так велик, как наш Бог?

Боже, в святост е Твоят път; кой бог е велик, както истинският Бог?

14 Т ы – Бог, чудеса творящий; Ты явил Свое могущество среди народов.

Ти си Бог, Който върши чудеса; явил си между племената силата Си.

15 Р укой Своей Ты спас народ Твой – сынов Иакова и Иосифа. Пауза

Изкупил си с мишцата Си народа Си, синовете Яковови и Йосифови. (Села.)

16 Т ебя увидели воды, Боже, Тебя увидели воды и испугались, содрогнулись бездны.

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; разтрепериха се и бездните.

17 Т учи излили воды, небо разразилось громом, и стрелы Твои летали.

Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; също и стрелите Ти прелетяха.

18 Р аскаты грома Твоего были в вихре, и молнии озарили вселенную; земля содрогалась и тряслась.

Гласът на гърма Ти беше във вихрушката; светкавиците осветиха вселената; земята се потресе и се разклати.

19 П уть Твой пролегал через море, и тропа Твоя – через воды глубокие, хотя следов Твоих не было видно.

През морето беше Твоят път и стъпките Ти - през големите води, и следите Ти не се познаваха.

20 К ак стадо, вел Ты Свой народ рукою Моисея и Аарона.

Водил си като стадо народа Си с ръката на Моисей и на Аарон.