1 « Al maestro del coro. Per Jeduthun. Salmo di Asaf.» La mia voce si eleva a DIO e grido; la mia voce si eleva a DIO ed egli mi darà ascolto.

(По слав. 76.) За първия певец, по Едутун, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си. Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

2 N el giorno della mia avversità ho cercato il Signore, durante la notte la mia mano è rimasta protesa senza stancarsi e l'anima mia ha rifiutato di essere consolata.

В деня на неволята си търсих Господа, нощем простирах ръката си към Него, без да престана; душата ми не искаше да се утеши.

3 M i ricordo di DIO e gemo; mi lamento e il mio spirito viene meno. (Sela)

Спомням си за Бога и се смущавам; оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)

4 T u mantieni aperte le mie palpebre; sono cosí turbato che non posso parlare.

Удържаш очите ми в безсъние; смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.

5 R ipenso ai giorni antichi, agli anni dei tempi passati.

Размислих за древните дни, за годините на старите времена.

6 D urante la notte mi ritorna alla mente il mio canto, medito nel mio cuore e il mio spirito investiga.

Спомням си за нощното си пеене; размишлявам в сърцето си и духът ми загрижено изпитва, като казва:

7 M i rigetterà il Signore per sempre? E non mi gradirà mai piú?

Господ довека ли ще отхвърля? Няма ли вече да покаже благоволение?

8 E la sua benignità cessata per sempre e la sua parola venuta meno per le generazioni future?

Престанала ли е милостта Му завинаги? Пропада ли обещанието Му завинаги?

9 H a DIO forse dimenticato di aver pietà e ha nell'ira posto fine alle sue compassioni? (Sela)

Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)

10 I o ho detto: «Il motivo della mia afflizione è che la destra dell'Altissimo è mutata».

Тогава казах: Това е слабост за мене - да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.

11 R icorderò le opere dell'Eterno, sì, ricorderò le tue meraviglie dei tempi passati,

Ще спомена делата Господни; защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,

12 m editerò su tutte le tue opere e considererò le tue gesta.

и ще размишлявам върху всичко, което си сторил, и делата Ти ще преговарям.

13 O DIO, la tua via è santa, quale DIO è grande come DIO?

Боже, в святост е Твоят път; кой бог е велик, както истинският Бог?

14 T u sei il DIO che compie meraviglie tu hai fatto conoscere la tua forza fra i popoli.

Ти си Бог, Който върши чудеса; явил си между племената силата Си.

15 C ol tuo braccio hai riscattato il tuo popolo, i figli di Giacobbe e di Giuseppe. (Sela)

Изкупил си с мишцата Си народа Си, синовете Яковови и Йосифови. (Села.)

16 L e acque ti videro, o DIO, le acque ti videro e furono spaventate, anche gli abissi tremarono.

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; разтрепериха се и бездните.

17 L e nubi versarono diluvi d'acqua, i cieli tuonarono e le tue saette guizzarono.

Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; също и стрелите Ти прелетяха.

18 I l fragore del tuo tuono era nel turbine, i lampi illuminarono il mondo e la terra fu scossa e tremò.

Гласът на гърма Ти беше във вихрушката; светкавиците осветиха вселената; земята се потресе и се разклати.

19 A pristi la tua via in mezzo al mare, il tuo sentiero in mezzo alle grandi acque, e le tue orme non furono riconosciute.

През морето беше Твоят път и стъпките Ти - през големите води, и следите Ти не се познаваха.

20 T u guidasti il tuo popolo come un gregge per mano di Mosè e di Aaronne.

Водил си като стадо народа Си с ръката на Моисей и на Аарон.