1 « Al maestro del coro. Per Jeduthun. Salmo di Asaf.» La mia voce si eleva a DIO e grido; la mia voce si eleva a DIO ed egli mi darà ascolto.

(По слав. 76). За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

2 N el giorno della mia avversità ho cercato il Signore, durante la notte la mia mano è rimasta protesa senza stancarsi e l'anima mia ha rifiutato di essere consolata.

В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

3 M i ricordo di DIO e gemo; mi lamento e il mio spirito viene meno. (Sela)

Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).

4 T u mantieni aperte le mie palpebre; sono cosí turbato che non posso parlare.

Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

5 R ipenso ai giorni antichi, agli anni dei tempi passati.

Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

6 D urante la notte mi ritorna alla mente il mio canto, medito nel mio cuore e il mio spirito investiga.

Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:

7 M i rigetterà il Signore per sempre? E non mi gradirà mai piú?

Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

8 E la sua benignità cessata per sempre e la sua parola venuta meno per le generazioni future?

Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

9 H a DIO forse dimenticato di aver pietà e ha nell'ira posto fine alle sue compassioni? (Sela)

Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

10 I o ho detto: «Il motivo della mia afflizione è che la destra dell'Altissimo è mutata».

Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

11 R icorderò le opere dell'Eterno, sì, ricorderò le tue meraviglie dei tempi passati,

Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

12 m editerò su tutte le tue opere e considererò le tue gesta.

И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

13 O DIO, la tua via è santa, quale DIO è grande come DIO?

Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

14 T u sei il DIO che compie meraviglie tu hai fatto conoscere la tua forza fra i popoli.

Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

15 C ol tuo braccio hai riscattato il tuo popolo, i figli di Giacobbe e di Giuseppe. (Sela)

Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

16 L e acque ti videro, o DIO, le acque ti videro e furono spaventate, anche gli abissi tremarono.

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

17 L e nubi versarono diluvi d'acqua, i cieli tuonarono e le tue saette guizzarono.

Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

18 I l fragore del tuo tuono era nel turbine, i lampi illuminarono il mondo e la terra fu scossa e tremò.

Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

19 A pristi la tua via in mezzo al mare, il tuo sentiero in mezzo alle grandi acque, e le tue orme non furono riconosciute.

През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

20 T u guidasti il tuo popolo come un gregge per mano di Mosè e di Aaronne.

Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.