1 P oi propose loro ancora una parabola, per mostrare che bisogna continuamente pregare senza stancarsi,

Каза им една притча за как трябва всякога да се молят, да не отслабват, думайки:

2 d icendo: «C'era in una città un giudice che non temeva Dio e non aveva rispetto per alcun uomo.

О Знаеш заповедите: "Не прелюбодействувай", "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";

3 O r in quella stessa città c'era una vedova che andava da lui, dicendo: "Fammi giustizia del mio avversario".

В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.

4 P er un certo tempo egli si rifiutò di farlo, ma poi disse fra sé: "Anche se non temo Dio e non ho rispetto per alcun uomo,

Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,

5 t uttavia, poiché questa vedova continua a infastidirmi, le farò giustizia perché a forza di venire, alla fine non mi esaurisca"».

пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще - отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.

6 E il Signore disse: «Ascoltate ciò che dice il giudice iniquo.

И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!

7 N on vendicherà Dio i suoi eletti che gridano a lui giorno e notte. Tarderà egli forse a intervenire a loro favore?

А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?

8 S í, io vi dico che li vendicherà prontamente. Ma quando il Figlio dell'uomo verrà, troverà la fede sulla terra?».

Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

9 D isse ancora questa parabola per certuni che presumevano di essere giusti e disprezzavano gli altri.

И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:

10 « Due uomini salirono al tempio per pregare; uno era fariseo e l'altro pubblicano

Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.

11 I l fariseo, stando in piedi, dentro di sé pregava cosí: "O Dio, ti ringrazio che non sono come gli altri uomini, rapaci, ingiusti, adulteri, e neppure come quel pubblicano.

Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.

12 I o digiuno due volte la settimana e pago la decima di tutto ciò che possiedo".

Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия.

13 I l pubblicano invece, stando lontano, non ardiva neppure alzare gli occhi al cielo; ma si batteva il petto, dicendo: "O Dio, sii placato verso me peccatore",

А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.

14 I o vi dico che questi, e non l'altro, ritornò a casa sua giustificato, perché chiunque si innalza sarà abbassato e chi si abbassa sarà innalzato»,

Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

15 G li presentarono anche dei piccoli fanciulli perché li toccasse; ma i discepoli, vedendo ciò, li sgridavano.

Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.

16 G esú allora, chiamati a sé i fanciulli, disse: «Lasciate che i piccoli fanciulli vengano a me e non glielo impedite, perché di tali è il regno di Dio.

Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.

17 I n verità vi dico che chi non riceve il regno di Dio come un piccolo fanciullo, non vi entrerà».

Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.

18 U no dei capi lo interrogò, dicendo: «Maestro buono, che devo fare per ereditare la vita eterna?».

И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?

19 E Gesú gli disse: «Perché mi chiami buono? Nessuno è buono, tranne uno solo, cioè Dio.

А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.

20 T u conosci i comandamenti: "Non commettere adulterio, non uccidere, non rubare, non dire falsa testimonianza, onora tuo padre e tua madre"».

Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";

21 E colui disse: «Tutte queste cose le ho osservate fin dalla mia giovinezza».

а той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.

22 U dito ciò, Gesú gli disse: «Ti manca ancora una cosa: vendi tutto quello che hai e dallo ai poveri e avrai un tesoro nel cielo, poi vieni e seguimi».

Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай!

23 M a egli, udite queste cose, si rattristò grandemente, perché era molto ricco.

Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат.

24 A llora Gesú, visto che si era molto rattristato, disse «Quanto è difficile per coloro che hanno delle ricchezze entrare nel regno di Dio!

И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!

25 P erché è piú facile che un cammello passi attraverso la cruna di un ago, che un ricco entri nel regno di Dio».

Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

26 E quelli che l'udivano dissero: «Chi dunque può essere salvato?».

А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?

27 M a egli disse: «Le cose impossibili agli uomini, sono possibili a Dio».

А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.

28 P oi Pietro disse: «Ecco, noi abbiamo lasciato ogni cosa e ti abbiamo seguito».

А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.

29 E d egli disse loro: «In verità vi dico che non c'è nessuno che abbia lasciato casa o genitori o fratelli o moglie o figli, per il regno di Dio,

А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,

30 c he non ne riceva molte volte tanto in questo tempo, e nell'età a venire la vita eterna».

който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот.

31 P oi prese con sé i dodici e disse loro: «Ecco, noi saliamo a Gerusalemme, e tutte le cose scritte dai profeti riguardo al Figlio dell'uomo si compiranno.

И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни в Човешкия Син всичко, що е писано чрез пророците.

32 E gli infatti sarà consegnato in mano dei gentili, sarà schernito e oltraggiato e gli sarà sputato addosso.

Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,

33 E , dopo averlo flagellato, lo uccideranno; ma il terzo giorno risusciterà».

и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

34 M a essi non compresero nulla di tutto ciò: questo parlare era per loro oscuro e non capivano le cose che erano state loro dette.

Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.

35 O ra, come egli si avvicinava a Gerico, un cieco era seduto lungo la strada. mendicando;

А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.

36 s entendo passare la folla domandò che cosa fosse;

И като чу, че минава народ, попита какво е това.

37 g li risposero che stava passando Gesú, il Nazareno.

И казаха му, че Исус назарянинът минава.

38 A llora egli gridò, dicendo: «Gesú, Figlio di Davide, abbi pietà di me».

Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

39 Q uelli che camminavano davanti lo sgridavano perché tacesse, ma lui gridava ancora piú forte: «Figlio di Davide, abbi pietà di me».

А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

40 A llora Gesú, fermatosi, ordinò che gli fosse condotto e, quando gli fu vicino, lo interrogò,

И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го:

41 d icendo: «Cosa vuoi che io ti faccia?». Ed egli disse: «Signore, che io recuperi la vista».

Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам,

42 E Gesú gli disse: «Recupera la vista; la tua fede ti ha guarito».

Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.

43 A ll'istante egli recuperò la vista e lo seguiva glorificando Dio; e tutto il popolo, vedendo questo, diede lode a Dio.

И той веднага прогледа, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.