1 Q uando dunque il Signore seppe che i farisei avevano udito che Gesú stava facendo piú discepoli e battezzando più di Giovanni

Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,

2 ( sebbene non fosse Gesú stesso che battezzava ma i suoi discepoli),

(не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),

3 l asciò la Giudea e se ne andò di nuovo in Galilea.

напусна Юдея и отиде пак в Галилея.

4 O r egli doveva passare per la Samara.

И трябваше да мине през Самария.

5 A rrivò dunque in una città della Samaria, detta Sichar, vicino al podere che Giacobbe aveva dato a Giuseppe, suo figlio.

И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.

6 O r qui c'era il pozzo di Giacobbe. E Gesú, affaticato dal cammino, sedeva cosí presso il pozzo; era circa l'ora sesta.

Там беше Яковият кладенец Гръцки: Извор.>. Исус, прочее, уморен от пътуването, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.

7 U na donna di Samaria venne per attingere l'acqua. E Gesú le disse: «Dammi da bere»,

Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва - Исус: Дай Ми да пия.

8 p erché i suoi discepoli erano andati in città a comperare del cibo.

(Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).

9 M a la donna samaritana gli disse: «Come mai tu che sei Giudeo chiedi da bere a me, che sono una donna samaritana?» (Infatti i Giudei non hanno rapporti con i Samaritani).

Впрочем, самарянката Му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).

10 G esú rispose e le disse: «Se tu conoscessi il dono di Dio e chi è colui che ti dice: "Dammi da bere tu stessa gliene avresti chiesto, ed egli ti avrebbe dato dell'acqua viva»

Исус в отговор - каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода?

11 L a donna gli disse: «Signore, tu non hai neppure un secchio per attingere e il pozzo è profondo; da dove hai dunque quest'acqua viva?

Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?

12 S ei tu forse piú grande di Giacobbe nostro padre, che ci diede questo pozzo e ne bevve egli stesso, i suoi figli e il suo bestiame?».

Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

13 G esú rispose e le disse: «Chiunque beve di quest'acqua, avrà ancora sete,

Исус в отговор - каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

14 m a chi beve dell'acqua che io gli darò non avrà mai piú sete in eterno; ma l'acqua che io gli darò diventerà in lui una fonte d'acqua che zampilla in vita eterna».

а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

15 L a donna gli disse: «Signore, dammi quest'acqua, affinché io non abbia piú sete e non venga piú qui ad attingere».

Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.

16 G esú le disse: «Va' a chiamare tuo marito e torna qui».

Казва - Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.

17 L a donna rispose e gli disse: «Io non ho marito». Gesú le disse: «Hai detto bene: "Non ho marito",

В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва - Исус: Право каза, че нямаш мъж;

18 p erché tu hai avuto cinque mariti e quello che hai ora non è tuo marito; in questo hai detto la verità».

защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.

19 L a donna gli disse: «Signore, vedo che tu sei un profeta.

Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.

20 I nostri padri hanno adorato su questo monte, e voi dite che è a Gerusalemme il luogo dove si deve adorare».

Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.

21 G esú le disse: «Donna, credimi: l'ora viene che né su questo monte, né a Gerusalemme adorerete il Padre.

Казва - Исус: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.

22 V oi adorate quel che non conoscete; noi adoriamo quel che conosciamo; perché la salvezza viene dai Giudei.

Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме не онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

23 M a l'ora viene, anzi è già venuta, che i veri adoratori adoreranno il Padre in spirito e verità, perché tali sono gli adoratori che il Padre richiede.

Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

24 D io è Spirito, e quelli che lo adorano devono adorarlo in spirito e verità».

Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

25 L a donna gli disse: «lo so che il Messia, che è chiamato Cristo, deve venire quando sarà venuto lui ci annunzierà ogni cosa».

Казва му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.

26 G esú le disse: «Io sono, colui che ti parla».

Казва - Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия.

27 I n quel momento arrivarono i suoi discepoli e si meravigliarono che parlasse con una donna; nessuno però gli disse: «Che vuoi?» o: «Perché parli con lei?».

В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?

28 L a donna allora, lasciato il suo secchio, se ne andò in città e disse alla gente:

Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

29 « Venite a vedere un uomo che mi ha detto tutto quello che io ho fatto; non sarà forse lui il Cristo?».

Дойдете да видите човек, който ми каза всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?

30 U scirono dunque dalla città e vennero da lui.

Те излязоха от града и отиваха към Него.

31 I ntanto i suoi discepoli lo pregavano dicendo: «Maestro, mangia».

Между това учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж.

32 M a egli disse loro: «Io ho un cibo da mangiare che voi non conoscete».

А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

33 I discepoli perciò si dicevano l'un l'altro: «Gli ha qualcuno forse portato da mangiare?».

Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?

34 G esú disse loro: «Il mio cibo è fare la volontà di colui che mi ha mandato e di compiere l'opera sua.

Каза им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.

35 N on dite voi che vi sono ancora quattro mesi e poi viene la mietitura? Ecco, io vi dico: Alzate i vostri occhi e mirate le campagne come già biancheggiano per la mietitura.

Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

36 O r il mietitore riceve il premio e raccoglie frutto per la vita eterna, affinché il seminatore e il mietitore si rallegrino insieme.

Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радвате заедно и който сее и който жъне.

37 P oiché in questo è vero il detto: "L'uno semina e l'altro miete".

Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.

38 I o vi ho mandato a mietere ciò per cui non avete faticato; altri hanno faticato e voi siete entrati nella loro fatica».

Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.

39 O ra, molti Samaritani di quella città credettero in lui, a motivo della parola che la donna aveva attestato: «Egli mi ha detto tutte le cose che io ho fatto».

И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.

40 Q uando poi i Samaritani vennero da lui, lo pregarono di restare con loro; ed egli vi rimase due giorni.

И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.

41 E molti di piú credettero a motivo della sua parola.

И още мнозина повярваха поради неговото учение;

42 E d essi dicevano alla donna: «Non è piú a motivo delle tue parole che noi crediamo, ma perché noi stessi abbiamo udito e sappiamo che costui è veramente il Cristo, il Salvatore del mondo».

и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че той е наистина Спасителят на света.

43 O ra, passati quei due giorni, egli partí di là e andò in Galilea,

След два дни Той излезе оттам и отиде в Галилея.

44 p erché Gesú stesso aveva testimoniato che un profeta non è onorato nella propria patria.

Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.

45 Q uando dunque giunse in Galilea, i Galilei lo ricevettero, perché avevano visto tutte le cose che egli aveva fatto in Gerusalemme durante la festa, poiché anch'essi erano andati alla festa.

И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

46 G esú dunque venne di nuovo a Cana di Galilea, dove aveva mutato l'acqua in vino. Ora vi era un funzionario regio, il cui figlio era ammalato a Capernaum.

Прочее, Исус пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чиито син бе болен в Капериаум.

47 A vendo egli udito che Gesú era venuto dalla Giudea in Galilea, andò da lui e lo pregò che scendesse e guarisse suo figlio, perché stava per morire.

Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

48 A llora Gesú gli disse: «Se non vedete segni e miracoli, voi non credete».

Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.

49 I l funzionario regio gli disse: «Signore, scendi prima che il mio ragazzo muoia».

Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.

50 G esú gli disse: «Va tuo figlio vive!». E quell'uomo credette alla parola che gli aveva detto Gesú, e se ne andò.

Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.

51 P roprio mentre egli scendeva, gli vennero incontro i suoi servi e lo informarono, dicendo: «Tuo figlio vive».

И когато той слизаше към дома си, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.

52 E d egli domandò loro a che ora era stato meglio; essi gli dissero: «Ieri all'ora settima la febbre lo lasciò».

А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

53 A llora il padre riconobbe che era proprio in quell'ora in cui Gesú gli aveva detto: «Tuo figlio vive»; e credette lui con tutta la sua casa.

И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целия му дом.

54 G esú fece anche questo secondo segno quando tornò dalla Giudea in Galilea.

Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.