1 Q uando la regina di Sceba sentí parlare della fama di Salomone venne a Gerusalemme per mettere alla prova Salomone con difficili domande, accompagnata da un grandissimo seguito, con cammelli carichi di aromi e con una grande quantità di oro e di pietre preziose: essa andò da Salomone e parlò con lui di tutto ciò che aveva in cuore.

И савската царица, като слушаше да се прочува Соломон, дойде в Ерусалим да опита Соломона с мъчни за нея въпроси; дойде с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с много злато и скъпоценни камъни, и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.

2 S alomone rispose a tutte le sue domande, e non ci fu cosa alcuna che fosse nascosta a Salomone e che egli non sapesse spiegare.

И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за Соломона, което не можа да й обясни.

3 Q uando la regina di Sceba vide la sapienza di Salomone e la casa che egli aveva costruito,

А като видя савската царица мъдростта на Соломона и къщата, която бе построил,

4 i cibi della sua mensa, gli alloggi dei suoi servi, il servizio dei suoi camerieri e le loro vesti, i suoi coppieri e le loro vesti e gli olocausti che egli offriva nella casa dell'Eterno, rimase senza fiato.

ястията на трапезата му, сяденето на слугите му, и прислужването на служителите му и облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

5 D isse quindi al re: «Era dunque vero ciò che avevo sentito nel mio paese circa le tue parole e la tua sapienza.

И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

6 M a non ho creduto a queste cose finché non sono venuta io stessa e non ho visto con i miei occhi; ebbene, non mi era stato riferito neppure la metà della grandezza della tua sapienza. Tu sorpassi la fama di cui avevo sentito parlare.

Аз не вярвах думите им докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината от величието на мъдростта ти не ми е била казана; ти надминаваш слуха, който бях чула.

7 B eata la tua gente, beati questi tuoi servi che stanno sempre davanti a te e ascoltano la tua sapienza!

Честити мъжете ти, и честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе, та слушат мъдростта ти.

8 S ia benedetto l'Eterno, il tuo DIO, che si è compiaciuto di te, mettendoti sul suo trono come re per l'Eterno, il tuo DIO! Poiché il tuo DIO ama Israele e vuole renderlo stabile per sempre, ti ha stabilito re su di loro, per esercitare il giudizio e la giustizia».

Да бъде благословен Господ Бог, който има благоволение към тебе да те постави на престола Си цар за Господа твоя Бог. Понеже твоят Бог е възлюбил Израиля за да го утвърди до века, за това те е поставил цар над тях, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

9 P oi ella donò al re centoventi talenti d'oro e una grande quantità di aromi e di pietre preziose. Non vi furono mai piú aromi come quelli che la regina di Sceba diede al re Salomone.

И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не е имало никога такива аромати, каквито савската царица даде на цар Соломона.

10 I servi di Hiram e i servi di Salomone che portavano oro da Ofir, portarono anche legno di sandalo e pietre preziose;

(Още и Хирамовите слуги и Соломоновите слуги, които донасяха злато от Офир, донасяха и алмугови дървета и скъпоценни камъни.

11 c on il legno di sandalo il re fece scale per la casa dell'Eterno e per la reggia e anche cetere e arpe per i cantori. Nessuno strumento come questi era mai stato visto prima nel paese di Giuda.

А от алмуговите дървета царят направи подпорки за Господния дом и за царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива дървета не бяха се виждали по-напред в Юдовата земя).

12 I l re Salomone diede alla regina di Sceba tutte le cose desiderate che ella chiese, molto di più di ciò che ella aveva portato al re. Poi ella fece ritorno, andando con i suoi servi al suo paese.

И цар Соломон даде на савската царица всичко, що тя желаеше, каквото поиска, освен равното на онова, което тя беше донесла на царя. И тъй, тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.

13 O ra il peso dell'oro che Salomone riceveva ogni anno era di seicentosessantasei talenti d'oro.

А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,

14 i n aggiunta a quello che proveniva dai mercanti e dai commercianti; inoltre tutti i re d'Arabia e i governanti del paese portavano a Salomone oro e argento.

освен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всичките арабски царе, и от управителите на страната, които донасяха на Соломона злато и сребро.

15 I l re Salomone fece fare duecento scudi grandi d'oro battuto, per ognuno dei quali adoperò seicento sicli d'oro battuto.

И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикли злато се иждиви за всеки щит;

16 e trecento scudi d'oro battuto, per ognuno dei quali adoperò trecento sicli d'oro; il re li pose quindi nel palazzo della foresta del Libano.

и триста щитчета от ковано злато; три фунта злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.

17 I l re fece pure un gran trono d'avorio che rivestí d'oro puro.

Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато.

18 l l trono aveva sei gradini e uno sgabello d'oro, che erano attaccati al trono c'erano due bracci ai lati del seggio e due leoni stavano presso i bracci.

Престолът имаше шест стъпала и едно златно подножие закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стоящи край облегалките.

19 D odici leoni stavano su entrambe le estremità dei sei gradini. Nulla di simile era stato fatto in alcun altro regno.

А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.

20 T utte le coppe per le bevande del re Salomone erano d'oro, e anche le coppe del palazzo della foresta del Libano erano d'oro puro. Al tempo di Salomone infatti l'argento non aveva alcun valore.

И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, а всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; среброто се считаше за нищо в Соломоновите дни.

21 P oiché le navi del re andavano a Tarshish con i servi di Hiram; e una volta ogni tre anni venivano le navi di Tarshish, recando oro, argento, avorio, scimmie e pavoni.

Защото царят имаше, заедно с Хирамовите слуги, кораби като ония, които отиваха в Тарсис; еднъж в три години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

22 C osí il re Salomone superò in ricchezza e sapienza tutti i re della terra.

Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.

23 T utti i re della terra cercavano la presenza di Salomone per ascoltare la sapienza che DIO gli aveva posto in cuore.

И всичките царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.

24 O gnuno di essi portava il suo dono: oggetti d'argento, oggetti d'oro, vesti, armi, aromi, cavalli e muli, una certa quantità ogni anno.

И всяка година донасяха всеки от подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.

25 S alomone aveva quattromila scuderie per cavalli e carri e dodicimila cavalieri, che distribuí nelle città per i carri e in Gerusalemme vicino a sé.

Соломон имаше тоже четири хиляди обора за коне и за колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

26 C osí egli dominava su tutti i re dal Fiume, fino al paese dei Filistei e fino al confine d'Egitto.

И владееше над всичките царе от реката Евфрат до филистимската земя и до границите на Египет.

27 I l re fece in modo che in Gerusalemme l'argento fosse comune come le pietre e i cedri abbondanti come i sicomori della pianura.

И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.

28 A Salomone portavano cavalli dall'Egitto e da tutti i paesi.

И докарваха коне за Соломона от Египет и от всичките страни.

29 O ra il resto delle gesta di Salomone, dalle prime alle ultime, non sono forse scritte nel libro di Nathan, il profeta, nella profezia di Ahijah di Sciloh e nelle visioni di Iddo il veggente, riguardanti Geroboamo, figlio di Nebat?

А останалите дела на Соломона, първите и последните, не са ли написани в Книгата на пророк Натана, и в пророчеството на силонеца Ахия, и във Виденията на гледача Идо, които изрече против Еровоама, Наватовия син?

30 S alomone regnò in Gerusalemme su tutto Israele quarant'anni.

И Соломон царува в Ерусалим над целия Израил четиридесет години.

31 P oi Salomone si addormentò con i suoi padri e fu sepolto nella città di Davide suo padre. Al suo posto regnò suo figlio Roboamo.

Така Соломон заспа с бащите си, и биде погребан в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ровоам.