1 A nd when the queen of Sheba heard of the fame of Solomon, she came to prove Solomon with hard questions at Jerusalem, with a very great company, and camels that bare spices, and gold in abundance, and precious stones: and when she was come to Solomon, she communed with him of all that was in her heart.

И савската царица, като слушаше да се прочува Соломон, дойде в Ерусалим да опита Соломона с мъчни за нея въпроси; дойде с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с много злато и скъпоценни камъни, и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.

2 A nd Solomon told her all her questions: and there was nothing hid from Solomon which he told her not.

И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за Соломона, което не можа да й обясни.

3 A nd when the queen of Sheba had seen the wisdom of Solomon, and the house that he had built,

А като видя савската царица мъдростта на Соломона и къщата, която бе построил,

4 a nd the meat of his table, and the sitting of his servants, and the attendance of his ministers, and their apparel; his cupbearers also, and their apparel; and his ascent by which he went up into the house of the Lord; there was no more spirit in her.

ястията на трапезата му, сяденето на слугите му, и прислужването на служителите му и облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

5 A nd she said to the king, It was a true report which I heard in mine own land of thine acts, and of thy wisdom:

И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

6 h owbeit I believed not their words, until I came, and mine eyes had seen it: and, behold, the one half of the greatness of thy wisdom was not told me: for thou exceedest the fame that I heard.

Аз не вярвах думите им докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината от величието на мъдростта ти не ми е била казана; ти надминаваш слуха, който бях чула.

7 H appy are thy men, and happy are these thy servants, which stand continually before thee, and hear thy wisdom.

Честити мъжете ти, и честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе, та слушат мъдростта ти.

8 B lessed be the Lord thy God, which delighted in thee to set thee on his throne, to be king for the Lord thy God: because thy God loved Israel, to establish them for ever, therefore made he thee king over them, to do judgment and justice.

Да бъде благословен Господ Бог, който има благоволение към тебе да те постави на престола Си цар за Господа твоя Бог. Понеже твоят Бог е възлюбил Израиля за да го утвърди до века, за това те е поставил цар над тях, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

9 A nd she gave the king an hundred and twenty talents of gold, and of spices great abundance, and precious stones: neither was there any such spice as the queen of Sheba gave king Solomon.

И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не е имало никога такива аромати, каквито савската царица даде на цар Соломона.

10 A nd the servants also of Huram, and the servants of Solomon, which brought gold from Ophir, brought algum trees and precious stones.

(Още и Хирамовите слуги и Соломоновите слуги, които донасяха злато от Офир, донасяха и алмугови дървета и скъпоценни камъни.

11 A nd the king made of the algum trees terraces to the house of the Lord, and to the king’s palace, and harps and psalteries for singers: and there were none such seen before in the land of Judah.

А от алмуговите дървета царят направи подпорки за Господния дом и за царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива дървета не бяха се виждали по-напред в Юдовата земя).

12 A nd king Solomon gave to the queen of Sheba all her desire, whatsoever she asked, beside that which she had brought unto the king. So she turned, and went away to her own land, she and her servants.

И цар Соломон даде на савската царица всичко, що тя желаеше, каквото поиска, освен равното на онова, което тя беше донесла на царя. И тъй, тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.

13 N ow the weight of gold that came to Solomon in one year was six hundred and threescore and six talents of gold;

А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,

14 b eside that which chapmen and merchants brought. And all the kings of Arabia and governors of the country brought gold and silver to Solomon.

освен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всичките арабски царе, и от управителите на страната, които донасяха на Соломона злато и сребро.

15 A nd king Solomon made two hundred targets of beaten gold: six hundred shekels of beaten gold went to one target.

И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикли злато се иждиви за всеки щит;

16 A nd three hundred shields made he of beaten gold: three hundred shekels of gold went to one shield. And the king put them in the house of the forest of Lebanon.

и триста щитчета от ковано злато; три фунта злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.

17 M oreover the king made a great throne of ivory, and overlaid it with pure gold.

Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато.

18 A nd there were six steps to the throne, with a footstool of gold, which were fastened to the throne, and stays on each side of the sitting place, and two lions standing by the stays:

Престолът имаше шест стъпала и едно златно подножие закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стоящи край облегалките.

19 a nd twelve lions stood there on the one side and on the other upon the six steps. There was not the like made in any kingdom.

А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.

20 A nd all the drinking vessels of king Solomon were of gold, and all the vessels of the house of the forest of Lebanon were of pure gold: none were of silver; it was not any thing accounted of in the days of Solomon.

И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, а всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; среброто се считаше за нищо в Соломоновите дни.

21 F or the king’s ships went to Tarshish with the servants of Huram: every three years once came the ships of Tarshish bringing gold, and silver, ivory, and apes, and peacocks.

Защото царят имаше, заедно с Хирамовите слуги, кораби като ония, които отиваха в Тарсис; еднъж в три години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

22 A nd king Solomon passed all the kings of the earth in riches and wisdom.

Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.

23 A nd all the kings of the earth sought the presence of Solomon, to hear his wisdom, that God had put in his heart.

И всичките царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.

24 A nd they brought every man his present, vessels of silver, and vessels of gold, and raiment, harness, and spices, horses, and mules, a rate year by year.

И всяка година донасяха всеки от подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.

25 A nd Solomon had four thousand stalls for horses and chariots, and twelve thousand horsemen; whom he bestowed in the chariot cities, and with the king at Jerusalem.

Соломон имаше тоже четири хиляди обора за коне и за колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

26 A nd he reigned over all the kings from the river even unto the land of the Philistines, and to the border of Egypt.

И владееше над всичките царе от реката Евфрат до филистимската земя и до границите на Египет.

27 A nd the king made silver in Jerusalem as stones, and cedar trees made he as the sycomore trees that are in the low plains in abundance.

И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.

28 A nd they brought unto Solomon horses out of Egypt, and out of all lands.

И докарваха коне за Соломона от Египет и от всичките страни.

29 N ow the rest of the acts of Solomon, first and last, are they not written in the book of Nathan the prophet, and in the prophecy of Ahijah the Shilonite, and in the visions of Iddo the seer against Jeroboam the son of Nebat?

А останалите дела на Соломона, първите и последните, не са ли написани в Книгата на пророк Натана, и в пророчеството на силонеца Ахия, и във Виденията на гледача Идо, които изрече против Еровоама, Наватовия син?

30 A nd Solomon reigned in Jerusalem over all Israel forty years.

И Соломон царува в Ерусалим над целия Израил четиридесет години.

31 A nd Solomon slept with his fathers, and he was buried in the city of David his father: and Rehoboam his son reigned in his stead.

Така Соломон заспа с бащите си, и биде погребан в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ровоам.