1 T hen Job answered and said,

Тогава Иов в отговор рече:

2 H ow long will ye vex my soul, and break me in pieces with words?

До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

3 T hese ten times have ye reproached me: ye are not ashamed that ye make yourselves strange to me.

Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

4 A nd be it indeed that I have erred, mine error remaineth with myself.

Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

5 I f indeed ye will magnify yourselves against me, and plead against me my reproach:

Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

6 k now now that God hath overthrown me, and hath compassed me with his net.

Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

7 B ehold, I cry out of wrong, but I am not heard: I cry aloud, but there is no judgment.

Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

8 H e hath fenced up my way that I cannot pass, and he hath set darkness in my paths.

Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

9 H e hath stripped me of my glory, and taken the crown from my head.

Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

10 H e hath destroyed me on every side, and I am gone: and mine hope hath he removed like a tree.

Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

11 H e hath also kindled his wrath against me, and he counteth me unto him as one of his enemies.

Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

12 H is troops come together, and raise up their way against me, and encamp round about my tabernacle.

Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

13 H e hath put my brethren far from me, and mine acquaintance are verily estranged from me.

Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

14 M y kinsfolk have failed, and my familiar friends have forgotten me.

Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

15 T hey that dwell in mine house, and my maids, count me for a stranger: I am an alien in their sight.

Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

16 I called my servant, and he gave me no answer; I intreated him with my mouth.

Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.

17 M y breath is strange to my wife, though I intreated for the children’s sake of mine own body.

Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.

18 Y ea, young children despised me; I arose, and they spake against me.

И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

19 A ll my inward friends abhorred me: and they whom I loved are turned against me.

Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

20 M y bone cleaveth to my skin and to my flesh, and I am escaped with the skin of my teeth.

Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.

21 H ave pity upon me, have pity upon me, O ye my friends; for the hand of God hath touched me.

Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

22 W hy do ye persecute me as God, and are not satisfied with my flesh?

Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

23 O h that my words were now written! oh that they were printed in a book!

О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

24 T hat they were graven with an iron pen and lead in the rock for ever!

Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

25 F or I know that my redeemer liveth, and that he shall stand at the latter day upon the earth:

Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

26 a nd though after my skin worms destroy this body, yet in my flesh shall I see God:

И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:

27 w hom I shall see for myself, and mine eyes shall behold, and not another; though my reins be consumed within me.

Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.

28 B ut ye should say, Why persecute we him, seeing the root of the matter is found in me?

Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

29 B e ye afraid of the sword: for wrath bringeth the punishments of the sword, that ye may know there is a judgment.

Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.