1 E ntonces Job respondió:

Тогава Иов в отговор рече:

2 “ ¿Hasta cuándo me angustiarán Y me aplastarán con palabras?

До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

3 E stas diez veces me han insultado, ¿No les da vergüenza perjudicarme?

Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

4 A unque en verdad yo haya errado, Mi error queda conmigo.

Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

5 S i en verdad se jactan contra mí, Y comprueban mi oprobio,

Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

6 S epan ahora que Dios me ha agraviado Y me ha envuelto en Su red.

Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

7 Y o grito: ‘¡Violencia!,’ pero no obtengo respuesta; Clamo pidiendo ayuda, pero no hay justicia.

Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

8 E l ha amurallado mi camino y no puedo pasar, Y ha puesto tinieblas en mis sendas.

Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

9 M e ha despojado de mi honor Y quitado la corona de mi cabeza.

Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

10 M e destruye por todos lados, y perezco, Y como a un árbol ha arrancado mi esperanza.

Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

11 T ambién ha encendido Su ira contra mí Y me ha considerado Su enemigo.

Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

12 S e concentran a una Sus ejércitos, Preparan su camino (terraplén) de asalto contra mí, Y alrededor de mi tienda acampan.

Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

13 E l ha alejado de mí a mis hermanos, Y mis conocidos se han apartado completamente de mí.

Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

14 M is parientes me fallaron Y mis íntimos amigos me han olvidado.

Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

15 L os moradores de mi casa y mis criadas me tienen por extraño, Extranjero soy a sus ojos.

Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

16 L lamo a mi siervo, y no responde, Con mi propia boca tengo que rogarle.

Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.

17 M i aliento es odioso a mi mujer, Y soy repugnante a mis propios hermanos.

Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.

18 H asta los niños me desprecian, Me levanto, y hablan contra mí.

И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

19 T odos mis compañeros me aborrecen, Y los que amo se han vuelto contra mí.

Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

20 M is huesos se pegan a mi piel y a mi carne, Sólo he escapado con la piel de mis dientes.

Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.

21 T engan piedad, tengan piedad de mí, ustedes mis amigos, Porque la mano de Dios me ha herido.

Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

22 ¿ Por qué me persiguen como Dios lo hace, Y no dejan ya de saciarse de mi carne?

Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

23 ¡ Oh, si mis palabras se escribieran, Si se grabaran en un libro!

О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

24 ¡ Si con cincel de hierro y con plomo Fueran esculpidas en piedra para siempre!

Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

25 Y o sé que mi Redentor (Defensor) vive, Y al final se levantará sobre el polvo.

Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

26 Y después de deshecha mi piel, Aun en mi carne veré a Dios;

И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:

27 A l cual yo mismo contemplaré, Y a quien mis ojos verán y no los de otro. ¡Desfallece mi corazón dentro de mí!

Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.

28 S i dicen: ‘¿Cómo lo perseguiremos ?’ Y: ‘¿Qué pretexto hallaremos contra él ?’

Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

29 T eman la espada ustedes mismos, Porque el furor trae el castigo de la espada Para que sepan que hay juicio.”

Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.