1 E ntonces Pablo, mirando fijamente al Concilio (al Sanedrín), dijo: “Hermanos, hasta este día yo he vivido delante de Dios con una conciencia perfectamente limpia.”

И Павел, като се вгледа в синедриона рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

2 Y el sumo sacerdote Ananías ordenó a los que estaban junto a él, que lo golpearan en la boca.

О А той рече: юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в Синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

3 E ntonces Pablo le dijo: “¡Dios lo golpeará a usted, pared blanqueada! ¿Se sienta usted para juzgarme conforme a la Ley, y viola la Ley ordenando que me golpeen ?”

Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят!

4 L os que estaban allí observando, dijeron: “¿Al sumo sacerdote de Dios injurias?”

А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?

5 Y Pablo dijo: “No sabía, hermanos, que él era el sumo sacerdote; porque escrito está: ‘ No hablaras mal de una de las autoridades de tu pueblo.’”

И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си."

6 E ntonces Pablo, dándose cuenta de que una parte eran Saduceos y otra Fariseos, alzó la voz en el Concilio: “Hermanos, yo soy Fariseo, hijo de Fariseos. Se me juzga a causa de la esperanza de la resurrección de los muertos.”

А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисей; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.

7 C uando dijo esto, se produjo un altercado entre los Fariseos y los Saduceos, y la asamblea se dividió.

И когато рече това, възникна разпря между фарисеите и садукеите; И събранието се раздели.

8 P orque los Saduceos dicen que no hay resurrección, ni ángel, ni espíritu, pero los Fariseos creen todo esto.

Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

9 S e produjo entonces un gran alboroto. Y levantándose algunos de los escribas del grupo de los Fariseos, discutían enérgicamente, diciendo: “No encontramos nada malo en este hombre; pero ¿y si un espíritu o un ángel le ha hablado ?”

И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим ако му е говорил дух или ангел?

10 A l surgir un gran altercado, el comandante tuvo temor de que Pablo fuera despedazado por ellos, y ordenó que las tropas descendieran, lo sacaran de entre ellos a la fuerza y lo llevaran al cuartel.

И понеже разпрята стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.

11 A la noche siguiente el Señor se le apareció a Pablo y le dijo: “Ten ánimo, porque como has testificado fielmente de Mi causa en Jerusalén, así has de testificar también en Roma.” Conspiración de los Judíos contra Pablo

И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.

12 C uando se hizo de día, los Judíos tramaron una conspiración y se comprometieron bajo juramento, diciendo que no comerían ni beberían hasta que hubieran matado a Pablo.

И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия, и рекоха, че няма да ядат нито да пият додето не убият Павла.

13 L os que tramaron este plan eran más de cuarenta hombres,

Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.

14 l os cuales fueron a los principales sacerdotes y a los ancianos y dijeron: “Nos hemos comprometido bajo solemne juramento a no probar nada hasta que hayamos matado a Pablo.

Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.

15 A hora pues, ustedes y el Concilio, avisen al comandante para que lo haga comparecer ante ustedes, como si quisieran hacer una investigación más minuciosa para resolver su caso. Nosotros por nuestra parte estamos listos para matarlo antes de que llegue.”

Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

16 P ero el hijo de la hermana de Pablo se enteró de la emboscada, y fue y entró al cuartel y dio aviso a Pablo.

Но Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.

17 P ablo, llamando a uno de los centuriones, dijo: “Lleva a este joven al comandante, porque tiene algo que informarle.”

Тогава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.

18 E l entonces, tomándolo consigo, lo condujo al comandante, y le dijo: “Pablo, el preso, me llamó y me pidió que te trajera a este joven, pues tiene algo que decirte.”

И той, го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

19 E l comandante, tomándolo de la mano, y llevándolo aparte, le preguntó: “¿Qué es lo que tienes que informarme?”

(А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита го насаме; Какво да ми обадиш?

20 Y el joven respondió: “Los Judíos se han puesto de acuerdo en pedirle que mañana lleve a Pablo al Concilio con el pretexto de hacer una indagación más a fondo sobre él.

А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

21 P ero no les preste atención, porque más de cuarenta hombres de ellos, que se han comprometido bajo juramento a no comer ni beber hasta que lo hayan matado, esperan emboscados. Ellos ya están listos esperando promesa de parte suya.”

Но ти недей ги слуша; защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия; задължавайки се да не ядат нито да пият додето го не убият. Те още сега са готови, и чакат само да им се обещаеш.

22 E ntonces el comandante dejó ir al joven, encomendándole: “No digas a nadie que me has informado de estas cosas.”

И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: никому да не кажеш, че ми си обадил това.

23 Y llamando a dos de los centuriones, dijo: “Preparen 200 soldados para las nueve de la noche, con setenta jinetes y 200 lanceros, para que vayan a Cesarea.”

Тогава повика двама от стотниците та им рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници, и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.

24 D ebían preparar también cabalgaduras para Pablo y llevarlo a salvo al gobernador Félix. Carta de Claudio Lisias a Félix

Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.

25 T ambién el comandante escribió una carta en estos términos:

Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:

26 “ Claudio Lisias, al excelentísimo gobernador Félix: Salud.

От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.

27 C uando este hombre fue arrestado por los Judíos, y estaba a punto de ser muerto por ellos, al saber que era Romano, fui con las tropas y lo rescaté.

Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.

28 Q ueriendo cerciorarme de la causa por la cual lo acusaban, lo llevé a su Concilio

И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;

29 y hallé que lo acusaban sobre cuestiones de su Ley, pero no de ningún cargo que mereciera muerte o prisión.

и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.

30 C uando se me informó de que había un plan en contra del hombre, se lo envié enseguida, instruyendo también a sus acusadores que presenten los cargos contra él delante de usted.”

И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него..

31 A sí que los soldados, de acuerdo con las órdenes que tenían, tomaron a Pablo y lo llevaron de noche a (la ciudad de) Antípatris.

И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.

32 A l día siguiente regresaron al cuartel dejando que los de a caballo siguieran con él,

И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

33 l os cuales, después de llegar a Cesarea y de entregar la carta al gobernador, le presentaron también a Pablo.

А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.

34 C uando el gobernador leyó la carta, preguntó de qué provincia era Pablo. Y al enterarse de que era de Cilicia,

А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:

35 d ijo: “Te oiré cuando estén presentes también tus acusadores.” Y mandó que lo guardaran en el Pretorio (la residencia oficial del gobernador) de Herodes (Agripa I).

Ще те изслушам когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.