1 H ijo mío, presta atención a mi sabiduría, Inclina tu oído a mi prudencia,

Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми

2 P ara que guardes la discreción Y tus labios conserven el conocimiento.

За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

3 P orque los labios de la extraña destilan miel, Y su lengua es más suave que el aceite;

Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;

4 P ero al final es amarga como el ajenjo, Aguda como espada de dos filos.

Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

5 S us pies descienden a la muerte, Sus pasos sólo logran el Seol.

Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

6 N o considera la senda de la vida; Sus senderos son inestables, y no lo sabe.

Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

7 A hora pues, hijos míos, escúchenme, Y no se aparten de las palabras de mi boca.

Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

8 A leja de la extraña tu camino, Y no te acerques a la puerta de su casa;

Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

9 N o sea que des tu vigor a otros Y tus años al cruel;

Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

10 N o sea que se sacien los extraños de tus bienes Y tu esfuerzo vaya a casa del extranjero;

Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;

11 Y al final te lamentes, Cuando tu carne y tu cuerpo se hayan consumido,

А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

12 Y digas: “¡Cómo he aborrecido la instrucción, Y mi corazón ha despreciado la corrección!

И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

13 N o he escuchado la voz de mis maestros, Ni he inclinado mi oído a mis instructores.

И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;

14 H e estado a punto de completa ruina En medio de la asamblea y la congregación.”

Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

15 B ebe agua de tu cisterna Y agua fresca de tu pozo.

Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец

16 ¿ Se derramarán por fuera tus manantiales, Tus arroyos de aguas por las calles?

Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

17 S ean para ti solo, Y no para los extraños contigo.

Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.

18 S ea bendita tu fuente, Y regocíjate con la mujer de tu juventud,

Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

19 A mante cierva y graciosa gacela; Que sus senos te satisfagan en todo tiempo, Su amor te embriague para siempre.

Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов

20 ¿ Por qué has de embriagarte, hijo mío, con una extraña, Y abrazar el seno de una desconocida ?

Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

21 P ues los caminos del hombre están delante de los ojos del Señor, Y El observa todos sus senderos.

Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

22 D e sus propias iniquidades será presa el impío, Y en los lazos de su pecado quedará atrapado.

Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

23 M orirá por falta de instrucción, Y por su mucha necedad perecerá.

Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.