1 С ын мой, будь внимателен к моей мудрости, внимай моему разуму,

Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми

2 ч тобы тебе сохранить рассудительность, и чтобы речь твоя всегда выказывала знание.

За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

3 В едь уста чужой жены сочатся медом, и речь ее – мягче масла;

Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;

4 н о под конец она горька, как полынь, остра, как меч обоюдоострый.

Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

5 Н исходят ноги ее к смерти, ее шаги ведут в мир мертвых.

Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

6 О стезе жизни она и не думает; кривы ее тропы, а она и не знает.

Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

7 И так, сыновья, послушайте меня; не отклоняйтесь от того, что я говорю.

Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

8 Д ержи свой путь от нее подальше, к дверям ее дома не приближайся,

Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

9 ч тобы чести своей не отдать другим, и безжалостным – своих лет,

Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

10 ч тобы богатством твоим не насыщались чужие, и твой труд не обогатил чужого дома.

Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;

11 Н е то под конец жизни ты будешь стонать, когда плоть и тело твои будут истощены.

А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

12 Б удешь говорить: «Как ненавидел я наставление! Как сердце мое презирало упрек!

И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

13 Я не слушался учителей и наставникам не внимал.

И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;

14 Я стою на краю окончательной гибели у всего собрания на глазах».

Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

15 П ей воду из своего водоема, воду, текущую из своего колодца.

Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец

16 З ачем твоим родникам растекаться по улицам и потокам вод твоих – по площадям?

Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

17 П усть они будут только твоими, с чужими не делись.

Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.

18 П усть источник твой будет благословен. Радуйся жене твоей юности,

Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

19 п рекрасной лани, изящной серне. Пусть груди ее утоляют твое желание во всякое время, пусть всегда ты будешь опьянен ее любовью.

Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов

20 З ачем, мой сын, опьяняться тебе другой и обнимать стан чужой жены?

Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

21 В едь пути человека открыты Господу, и Он наблюдает за всеми его тропами.

Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

22 Г рехи нечестивого ловят его в западню; крепко держат его узы собственного греха.

Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

23 Г ибнет он, не получив наставления, и сбивается с пути по великой своей глупости.

Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.