1 Т огда Иов ответил:

Тогава Иов в отговор рече:

2 – Внимательно выслушайте меня; пусть это и будет от вас утешением.

Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

3 П отерпите, пока я говорю, а когда умолкну, можете насмехаться.

Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

4 Р азве я жалуюсь человеку? Разве у меня нет причин быть нетерпеливым?

За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

5 П осмотрев на меня, ужаснитесь; положите ладонь на уста.

Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.

6 Р азмышляя об этом, я содрогаюсь, мое тело бросает в дрожь. Иов утверждает, что нечестивые счастливы

Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

7 П очему нечестивые живут, достигая старости и возрастая силой?

Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.

8 И х дети вокруг них, их потомство – у них на глазах.

Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

9 И х дома в безопасности и страха не ведают, и жезла Божьего нет на них.

Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

10 И х бык оплодотворяет и не извергает, их корова телится и не выкидывает.

Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.

11 О ни высылают детей, как стадо, и чада их танцуют.

Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.

12 О ни поют под бубен и арфу. веселятся под пение свирели.

Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

13 О ни проводят дни в благополучии, и спокойно нисходят в мир мертвых.

Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

14 А Богу они говорят: «Оставь нас! Мы не хотим знать Твои пути.

Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

15 К то такой Всемогущий, чтобы нам служить Ему? Что пользы нам Ему молиться?»

Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?

16 Н о благополучие их не в их руках; умысел злых далек от меня.

Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

17 Н о часто ли гаснет светильник нечестивых? Часто ли к ним приходит беда, удел, каким Бог наделяет в гневе?

Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.

18 Ч асто ли они уподобляются соломе на ветру, мякине, гонимой вихрем?

Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

19 В ы говорите: «Бог приберегает наказание для их сыновей». Пусть Он воздаст им самим, чтобы впредь они знали!

Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

20 П усть своими глазами увидят гибель, пусть пьют гнев Всемогущего.

Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

21 Ч то за дело им до семьи, остающейся после них, когда срок их жизни истечет?

Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

22 М ожет ли кто-нибудь преподать Богу знание, Тому, Кто судит даже вышних?

Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

23 О дин умирает в расцвете сил, в безопасности и покое,

Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

24 е го тело дородно, кости мозгом напоены.

Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

25 А другой умирает, скорбя душой, не вкусив от жизни ни капли блага.

А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

26 И вместе будут лежать они в прахе, и облепят их черви.

Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

27 Д а, я знаю ваши мысли, и ваши уловки против меня.

Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

28 В ы говорите: «Где теперь дом вельможи и шатры, в которых жили нечестивые?»

Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

29 Р азве вы не расспрашивали путешественников, и рассказам их не внимали,

Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери, -

30 к ак щадит нечестивого день беды, как день гнева его стороной обходит?

Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

31 К то его осудит ему в лицо? Кто воздаст ему за его дела?

Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

32 С почетом несут его хоронить и стражу возле могилы ставят.

Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.

33 З емля в долине ему сладка. Людской поток позади него, и перед ним – бесчисленная толпа.

Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,

34 К ак же вам утешить меня пустым? От ваших ответов лишь ложь осталась!

Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?