1 К огда Иеровоам стоял у жертвенника, чтобы возжечь кадильные благовония, из земель Иудеи в Вефиль, по слову Господа, пришел Божий человек.

И, ето, един Божий човек дойде от Юда във Ветил чрез Господното слово; а Еровоам стоеше при жертвеника за да покади.

2 О н крикнул жертвеннику по слову Господа: – Жертвенник, жертвенник! Так говорит Господь: «Родится дому Давида сын по имени Иосия. На тебе принесет он в жертву тех самых жрецов святилищ, которые возжигают на тебе благовония, и сожжет на тебе человеческие кости».

И човекът извика против жертвеника чрез Господното слово, казвайки: Жертвениче, жертвениче, така говори Господ: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, на име Иосия, и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе; и човешки кости ще се изгорят върху тебе.

3 В тот же день Божий человек дал знамение: – Вот знамение того, что это возвестил Господь: этот жертвенник расколется, а пепел на нем будет рассыпан.

И в същия ден той даде знамение, като рече: Ето знамението, което изговори Господ: Ето, жертвеникът ще се разцепи, и пепелта, която е на него, ще се разсипе.

4 У слышав, что Божий человек прокричал жертвеннику Вефиля, царь Иеровоам протянул руку от жертвенника и сказал: – Возьмите его! Но рука, которую он протянул к тому человеку, иссохла, и он не мог повернуть ее к себе.

А когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, простря ръката си от жертвеника и рече: Хванете го. И ръката му, която простря против него, изсъхна, така щото не можа да я потегли надире към себе си.

5 А жертвенник раскололся, и пепел с него рассыпался, по знамению, что Божий человек дал по слову Господа.

Също и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника, според знамението, което Божият човек даде чрез Господното слово.

6 Т огда царь сказал Божьему человеку: – Умилостиви Господа, твоего Бога, и помолись за меня, чтобы моя рука выздоровела. Божий человек умилостивил Господа о милости, и рука царя выздоровела и стала, как прежде.

Тогава царят проговаряйки, каза на Божия човек: Изпроси, моля, благоволението на Господа твоя Бог, и моли се за мене, за да ми се възстанови ръката. И тъй, Божият човек се помоли Господу; и ръката на царя му се възстанови и стана както беше по-напред.

7 Ц арь сказал Божьему человеку: – Пойдем ко мне в дом, подкрепись, а я одарю тебя.

Тогава царят каза на Божия човек: Дойди с мене у дома и обядвай, и ще ти дам подарък.

8 Н о Божий человек ответил царю: – Даже если бы ты давал мне половину твоего добра, я не пошел бы с тобой и не стал бы ни есть здесь хлеба, ни пить воды.

Но Божият човек рече на царя: Ако щеш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място;

9 В едь словом Господа мне было велено: «Не ешь хлеба, не пей воды и не возвращайся тем путем, по которому идешь».

защото така ми бе заръчано чрез Господното слово, което ми каза: Не яж хляб там, нито пий вода, и не се връщай през пътя, по който бе отишъл.

10 И он пошел другой дорогой, чтобы не возвращаться тем путем, по которому пришел в Вефиль. Непослушание пророка

Така той си тръгна по друг път, и не се върна през пътя по който бе дошъл във Ветил.

11 В Вефиле же жил один старый пророк, сыновья которого пришли и рассказали ему обо всем, что совершил там в тот день Божий человек. Они передали отцу и то, что он сказал царю.

А във Ветил живееше един стар пророк; и синовете му дойдоха та му разказаха всичките дела, които Божият човек бе сторил онзи ден във Ветил; разказаха още на баща си и думите, които бе говорил на царя.

12 О тец спросил их: – Какой дорогой он пошел? И сыновья показали ему, какой дорогой пошел Божий человек из земель Иудеи.

И баща им каза: През кой път си отиде? А синовете му бяха видели през кой път си отиде Божият човек, който беше дошъл от Юда.

13 О н сказал сыновьям: – Оседлайте мне осла. Когда они оседлали ему осла, он сел на него

Той, прочее, каза на синовете си: Пригответе ми осела. И те му приготвиха осела; а той, като го възседна,

14 и поехал за Божьим человеком. Он нашел его сидящим под дубом и спросил: – Ты ли Божий человек, который пришел из земель Иудеи? – Я, – ответил он.

отиде подир Божия човек, и го намери седнал под един дъб; и каза му: Ти ли си Божият човек дошъл от Юда? И рече: аз съм.

15 Т огда пророк сказал ему: – Пойдем ко мне в дом, поешь.

Тогава му каза: Дойди с мене у дома и яж хляб.

16 О н сказал: – Я не могу вернуться с тобой и не могу здесь ни есть хлеба, ни пить воды.

А той рече: Не мога да се върна с тебе, нито да сляза у тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място;

17 С ловом Господа мне было сказано: «Не ешь там хлеба, не пей воды и не возвращайся тем путем, по которому идешь туда».

защото ми се каза чрез Господното слово: Да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, нито, като се върнеш, да отидеш през пътя по който си дошъл.

18 С тарый пророк ответил: – Я такой же пророк, как и ты. Ангел сказал мне по слову Господа: «Верни его к себе домой, чтобы он поел хлеба и попил воды». (А это была ложь.)

А той му каза: И аз съм пророк както си ти; и ангел ми говори чрез Господното слово, казвайки: Върни го със себе си у дома си за да яде хляб и да пие вода. Обаче той го лъжеше.

19 И Божий человек возвратился с ним, ел и пил у него дома.

И тъй, човекът се върна с него та яде хляб в къщата му и пи вода.

20 П ока они еще сидели за столом, к старому пророку, который возвратил его, было слово Господа.

А като седяха на трапезата, Господното слово дойде към пророка, който беше го върнал,

21 О н закричал Божьему человеку, который пришел из земель Иудеи: – Так говорит Господь: «Ты не послушался слова Господа и нарушил повеление, которое дал тебе Господь, твой Бог.

та извика към Божия човек, който беше дошъл от Юда, и рече: Така говори Господ, понеже ти не послуша Господното слово, и не опази заповедта, която ти даде Господ твоят Бог,

22 Т ы вернулся, ел хлеб и пил воду там, где Он запретил тебе есть и пить. Поэтому твое тело не будет погребено в гробнице твоих отцов».

но се върна та яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти рече да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, затова тялото ти няма да се положи в гроба на бащите ти.

23 К огда Божий человек поел и попил, пророк, который возвратил его, оседлал для него осла.

И след като човекът беше ял хляб и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото бе върнал.

24 Т от ушел, но по дороге на него напал лев и убил его. Его тело лежало брошенным на дороге, а возле него стояли осел и лев.

А като си отиде той, лъв го намери по пътя и го уби; и тялото му бе простряно на пътя, и оселът стоеше при него; също и лъвът стоеше при тялото.

25 Л юди, что проходили мимо, увидели лежащее тело и льва, стоящего возле тела. Они пошли и рассказали об этом в том городе, где жил старый пророк.

И, ето, човеци като минаваха видяха тялото простряно на пътя и лъва стоящ при тялото; и като дойдоха, известиха това в града, гдето жевееше старият пророк.

26 К огда пророк, который возвратил его с пути, услышал об этом, он сказал: – Это тот Божий человек, который не послушался слова Господа. Господь отдал его льву, который растерзал и умертвил его, как Господь и говорил ему Своим словом.

А когато пророкът, който го беше върнал чу, рече: Това е Божият човек, който не послуша Господното слово; затова го предаде Господ на лъва, та го разкъса и го уби, според словото, което Господ му говори.

27 П ророк сказал сыновьям: – Оседлайте мне осла. И они сделали это.

Тогава говори на синовете си, казвайки: Оседлайте ми осела. И те го оседлаха.

28 О н вышел и нашел тело, лежавшее на дороге, возле которого стояли осел и лев. Лев же не съел тела и не растерзал осла.

И той отиде та намери тялото му простряно на пътя, и оселът и лъвът стоящи при тялото; лъвът не бе изял тялото, нито бе разкъсал осела.

29 П ророк поднял тело Божьего человека, положил его на осла и привез обратно в город, чтобы оплакать и похоронить его.

И пророкът дигна тялото на Божия човек та го качи на осела и занесе го; и старият пророк дойде в града си за да го оплаче и да го погребе.

30 О н положил тело в свою гробницу и оплакивал его, восклицая: – О, мой брат!

И положи тялото му в своя; и плакаха над него, казвайки: Уви, брате мой!

31 П охоронив его, он сказал сыновьям: – Когда я умру, похороните меня в гробнице, где погребен Божий человек; положите мои кости рядом с его костями.

И като го погреба, говори на синовете си казвайки: Когато умра, погребете и мене в гроба, гдето е погребан Божият човек; турете костите ми при неговите кости;

32 В едь то, что он возвестил по слову Господа против жертвенника Вефиля и против всех святилищ на возвышенностях в городах Самарии, непременно исполнится. Упорство Иеровоама

защото непременно ще се изпълни това, което той извика чрез Господното слово против жертвеника във Ветил, и против всичките капища по високите места, които са в самарийските градове.

33 Н о даже после этого Иеровоам не переменил своего злого пути и снова назначил священников из народа в святилищах на возвышенностях. Он посвящал в жрецов для святилищ на возвышенностях любого, кто хотел.

Но след това Еровоам не се върна от лошия си път, но пак правеше от всякакви люде жреци за високите места, които се в самарийските градове.

34 Т аков был грех дома Иеровоама, который привел его к падению и к искоренению с лица земли.

И това нещо бе грях за Еровоамовия дом, поради което да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.