1 В те дни Езекия заболел и был при смерти. Пророк Исаия, сын Амоца, пришел к нему и сказал: – Так говорит Господь: «Распорядись своим домом, потому что ты умираешь; ты не выздоровеешь».

В това време Езекия се разболя до смърт; И пророк Исаия, Амосовия син, дойде при него та му рече: Така казва Господ: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.

2 Е зекия отвернулся лицом к стене и взмолился Господу:

Тогава Езекия обърна лицето си към стената та се помоли Господу, казвайки:

3 – Вспомни, о Господи, как я ходил пред Тобой в верности и от всего сердца, и делал то, что было угодным в Твоих глазах! – И Езекия горько заплакал.

Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.

4 И к Исаии было слово Господа:

Тогава дойде Господното слово към Исаия и рече:

5 – Иди и скажи Езекии: «Так говорит Господь, Бог твоего предка Давида: Я услышал твою молитву и увидел твои слезы; Я прибавлю к твоей жизни пятнадцать лет.

Иди та кажи на Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще приложа на живота ти петнадасет години.

6 Я избавлю тебя и этот город от руки царя Ассирии. Я защищу этот город.

И ще избавя и тебе и тоя град от ръката на асирийския цар, и ще защитя тоя град.

7 В от тебе Господне знамение, что Господь исполнит то, что обещал:

И това ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което казва:

8 Я отведу тень, которую заходящее солнце отбрасывает на лестницу Ахаза, на десять ступеней назад». И солнце вернулось по лестнице Ахаза на те десять ступеней, которые оно прошло. Молитва Езекии после его выздоровления

ето, ще върна сянката десет градуса надире, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаза. И тъй слънцето се върна надире десет градуса, които бе изминало.

9 З апись Езекии, царя Иудеи, после его болезни и выздоровления:

Ето какво писа Юдовият цар Езекия, когато бе се разболял и оздравя от болестта си:

10 Я сказал: «Неужели в расцвете дней суждено мне пройти через ворота мира мертвых и остатка лет я лишен?»

Аз рекох: В половината от дните си Ще вляза в портите на преизподнята; Лиших се от остатъка на годините си.

11 Я сказал: «Я уже не увижу Господа, Господа на земле живых; не увижу больше людей, не буду среди обитателей мира.

Рекох: Няма да видя вече Господа, Господа в земята на живите; Няма да видя вече човека Като съм между ония, които престанаха да живеят.

12 К ак пастуший шатер, мой дом с места снят и уносится от меня. Я скатал свою жизнь, как ткач; Он отрежет меня от станка. День и ночь Ты ведешь меня к смерти!

Жилището ми се премести, и се дигна от мене като овчарски шатър; Навих живота си като тъкач; от основата Той ще ме отреже; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

13 Я кричу о помощи до утра, а Он, словно лев, ломает все кости мои. День и ночь Ты ведешь меня к смерти!

Успокоявах се до сутринта; но той като лъв троши всичките ми кости; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

14 И здаю я звуки, словно ласточка или журавль, и стенаю, как голубь. Утомились глаза мои, глядя ввысь. Я в беде! Помоги мне, Владыка!»

Като ластовица или жерав така крещях, Стенех като гургулица; очите ми изнемощяха от гледане нагоре. В утеснение съм, Господи; стани ми поръчител

15 Н о что мне сказать? Как Он мне говорил, так и сделал. Буду смиренно проводить все мои годы, из-за скорби моей души.

Що да кажа аз? Той ми рече, и сам го изпълни; Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.

16 М ой Владыка, этим живут люди, и во всем этом – жизнь моего духа. Ты исцелил меня и позволил мне жить!

Чрез тия неща живеят човеците, Господи, И само в тях е животът на моя дух; Така ще ме изцелиш и ще ме съживиш.

17 Д а, во благо была мне такая мука, в Твоей любви Ты сохранил мою жизнь и отвел меня от гибельной пропасти; все грехи мои бросил Себе за спину.

Ето, излезе за моя мир гдето имах голяма горест; И Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението, Защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.

18 В едь мир мертвых не славит Тебя, смерть не воспоет Тебе хвалы; тем, кто спускается в бездну, нет надежды на Твою верность.

Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; Ония, които слизат в рова, не могат да се надяват на Твоята вярност.

19 Ж ивые, лишь живые Тебя восславят, как сегодня делаю я; отцы расскажут детям о Твоей верности.

Живият, живият, той ще се хвали, както аз днес; Бащата ще извести на чадата си Твоята вярност.

20 Г осподь спасет меня, и под звуки струн мы будем петь во все дни нашей жизни в Господнем доме!

Господ е близо да ме спаси; Затова ще пеем моите песни със струнни инструменти В дома Господен през всичките дни на живота си.

21 И саия сказал: – Пусть возьмут пласт инжира, приложат его к нарыву, и он выздоровеет.

А Исаия беше казал: Нека вземат низаница смокини и ги турят за компрес на цирея: и царят ще оздравее.

22 А Езекия спросил: – Каково знамение, что я пойду в Господень храм?

Също и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще възлезе в Господния дом?