1 – Я нарцисс Шаронский, лилия долин. Он:

Аз съм роза Саронова И долински крем.

2 – Как лилия между тернами, так милая моя среди девушек. Она:

Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

3 – Как яблоня среди лесных деревьев, так возлюбленный мой среди юношей. Сидеть в его тени мне наслаждение, и плод его сладок для меня.

Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

4 О н привел меня в дом пира, и его знамя надо мной – любовь.

Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

5 П одкрепи меня изюмом, освежи меня яблоками, ведь я изнемогаю от любви.

Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

6 Е го левая рука под моей головой, а правая обнимает меня.

Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

7 Д очери Иерусалима, заклинаю вас газелями и полевыми ланями: не будите и не возбуждайте любви, пока она сама не пожелает.

Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.

8 Г олос возлюбленного моего! Вот, идет он, перескакивая через горы, перепрыгивая через холмы.

Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

9 В озлюбленный мой – как газель или молодой олень. Вот, стоит он за нашей стеной, смотрит в окно, заглядывает через решетку.

Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

10 В озлюбленный мой сказал мне: «Вставай, любимая моя, прекрасная моя, пойдем со мной!

Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

11 С мотри, зима уже прошла; перестали лить дожди;

Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;

12 п оявились цветы на земле; настало время пения, и раздается голос горлицы в земле нашей;

Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

13 н а инжире созревают плоды, и цветущие виноградные лозы источают свой аромат. Вставай, любимая моя, прекрасная моя, пойдем со мной!» Он:

По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

14 – Голубка моя далеко в ущелье скалы, недосягаема, в пещере на склоне горы. Позволь мне увидеть тебя и услышать голос твой, потому что сладок голос твой, и прекрасно лицо твое.

О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

15 П оймайте нам лисиц, лисят, которые портят виноградники, а виноградники наши цветут. Она:

Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

16 – Возлюбленный мой принадлежит мне, а я ему. Среди лилий пасется он.

Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.

17 П ока не наступил день и не скрылись тени, возвратись, возлюбленный мой, скачи, словно газель или молодой олень на расселинах гор.

Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.