1 Г осподи, Бог спасения моего, днем и ночью взываю к Тебе.

(По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе

2 П усть достигнет Тебя молитва моя, услышь мою мольбу.

Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.

3 Н асытилась душа моя страданий, и жизнь моя приблизилась к миру мертвых.

Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята.

4 Я стал как те, кто спускается в пропасть, как потерявший силу человек.

Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,

5 Я брошен между мертвыми; я подобен убитым, лежащим в могиле, о которых Ты уже не вспоминаешь и которые от Твоей руки отторгнуты.

Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.

6 Т ы положил меня в глубокую пропасть, в темную бездну.

Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.

7 Т яжестью лежит на мне Твой гнев; все волны Твои захлестнули меня. Пауза

Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).

8 Т ы отвратил от меня друзей моих, сделал меня для них страшилищем. Я заключен и не могу выйти;

Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.

9 г лаза истомились от горя. Господь, я взывал к Тебе каждый день, простирал к Тебе руки свои.

Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.

10 Р азве для мертвых Ты творишь чудеса? Разве встанут духи умерших, чтобы прославлять Тебя? Пауза

На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите+ ще станат и ще Те хвалят? (Села).

11 У жели в могиле будет возвещена милость Твоя и верность Твоя – в Погибели?

В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта

12 Р азве в мире тьмы познают чудеса Твои и праведность Твою – в земле забвения?

Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?

13 Н о, Господь, я к Тебе взываю, ранним утром молитва моя будет пред Тобой.

Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.

14 З ачем Ты, Господи, отвергаешь мою душу? Зачем скрываешь от меня лицо Свое?

Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?

15 С юности я страдаю и близок к смерти; до отчаяния доведен я ужасами Твоими.

От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.

16 Т воя ярость прошла надо мною, Твои устрашения сокрушили меня.

Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.

17 К ак вода, окружают они меня целый день, поглощают меня целиком.

Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.

18 Л юбимых и друзей отдалил Ты от меня, и тьма – мой близкий друг.

Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.