1 ( 87-1) ^^Песнь. Псалом, Сынов Кореевых. Начальнику хора на Махалаф, для пения. Учение Емана Езрахита.^^ (87-2) Господи, Боже спасения моего! днем вопию и ночью пред Тобою:

(По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе

2 ( 87-3) да внидет пред лице Твое молитва моя; приклони ухо Твое к молению моему,

Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.

3 ( 87-4) ибо душа моя насытилась бедствиями, и жизнь моя приблизилась к преисподней.

Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята.

4 ( 87-5) Я сравнялся с нисходящими в могилу; я стал, как человек без силы,

Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,

5 ( 87-6) между мертвыми брошенный, --как убитые, лежащие во гробе, о которых Ты уже не вспоминаешь и которые от руки Твоей отринуты.

Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.

6 ( 87-7) Ты положил меня в ров преисподний, во мрак, в бездну.

Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.

7 ( 87-8) Отяготела на мне ярость Твоя, и всеми волнами Твоими Ты поразил.

Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).

8 ( 87-9) Ты удалил от меня знакомых моих, сделал меня отвратительным для них; я заключен, и не могу выйти.

Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.

9 ( 87-10) Око мое истомилось от горести: весь день я взывал к Тебе, Господи, простирал к Тебе руки мои.

Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.

10 ( 87-11) Разве над мертвыми Ты сотворишь чудо? Разве мертвые встанут и будут славить Тебя?

На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите+ ще станат и ще Те хвалят? (Села).

11 ( 87-12) или во гробе будет возвещаема милость Твоя, и истина Твоя--в месте тления?

В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта

12 ( 87-13) разве во мраке познают чудеса Твои, и в земле забвения--правду Твою?

Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?

13 ( 87-14) Но я к Тебе, Господи, взываю, и рано утром молитва моя предваряет Тебя.

Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.

14 ( 87-15) Для чего, Господи, отреваешь душу мою, скрываешь лице Твое от меня?

Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?

15 ( 87-16) Я несчастен и истаеваю с юности; несу ужасы Твои и изнемогаю.

От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.

16 ( 87-17) Надо мною прошла ярость Твоя, устрашения Твои сокрушили меня,

Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.

17 ( 87-18) всякий день окружают меня, как вода: облегают меня все вместе.

Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.

18 ( 87-19) Ты удалил от меня друга и искреннего; знакомых моих не видно.

Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.