От Иоанна 11 ~ Йоан 11

picture

1 Б ыл болен некто Лазарь из Вифании, из селения, Мария и Марфа, сестра ее.

Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра - Марта, беше болен.

2 М ария же, которой брат Лазарь был болен, была, которая помазала Господа миром и отерла ноги Его волосами своими.

(А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).

3 С естры послали сказать Ему: Господи! вот, кого Ты любишь, болен.

И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.

4 И исус, услышав, сказал: эта болезнь не к смерти, но к славе Божией, да прославится через нее Сын Божий.

А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

5 И исус же любил Марфу и сестру ее и Лазаря.

А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.

6 К огда же услышал, что он болен, то пробыл два дня на том месте, где находился.

Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.

7 П осле этого сказал ученикам: пойдем опять в Иудею.

А подир това, казва на учениците: Да отидем пак в Юдея.

8 У ченики сказали Ему: Равви! давно ли Иудеи искали побить Тебя камнями, и Ты опять идешь туда?

Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

9 И исус отвечал: не двенадцать ли часов во дне? кто ходит днем, тот не спотыкается, потому что видит свет мира сего;

Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на този свят.

10 а кто ходит ночью, спотыкается, потому что нет света с ним.

Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.

11 С казав это, говорит им потом: Лазарь, друг наш, уснул; но Я иду разбудить его.

Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.

12 У ченики Его сказали: Господи! если уснул, то выздоровеет.

Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

13 И исус говорил о смерти его, а они думали, что Он говорит о сне обыкновенном.

Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.

14 Т огда Иисус сказал им прямо: Лазарь умер;

Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.

15 и радуюсь за вас, что Меня не было там, дабы вы уверовали; но пойдем к нему.

И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.

16 Т огда Фома, иначе называемый Близнец, сказал ученикам: пойдем и мы умрем с ним.

Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

17 И исус, придя, нашел, что он уже четыре дня в гробе.

И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба.

18 В ифания же была близ Иерусалима, стадиях в пятнадцати;

А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;

19 и многие из Иудеев пришли к Марфе и Марии утешать их о брате их.

и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брата им.

20 М арфа, услышав, что идет Иисус, пошла навстречу Ему; Мария же сидела дома.

Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.

21 Т огда Марфа сказала Иисусу: Господи! если бы Ты был здесь, не умер бы брат мой.

Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.

22 Н о и теперь знаю, что чего Ты попросишь у Бога, даст Тебе Бог.

Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Богще Ти даде.

23 И исус говорит ей: воскреснет брат твой.

Казва - Исус: Брат ти ще възкръсне.

24 М арфа сказала Ему: знаю, что воскреснет в воскресение, в последний день.

Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне с възкресението на последния ден.

25 И исус сказал ей: Я есмь воскресение и жизнь; верующий в Меня, если и умрет, оживет.

Исус - рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

26 И всякий, живущий и верующий в Меня, не умрет вовек. Веришь ли сему?

и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

27 О на говорит Ему: так, Господи! я верую, что Ты Христос, Сын Божий, грядущий в мир.

Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.

28 С казав это, пошла и позвала тайно Марию, сестру свою, говоря: Учитель здесь и зовет тебя.

И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.

29 О на, как скоро услышала, поспешно встала и пошла к Нему.

И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

30 И исус еще не входил в селение, но был на том месте, где встретила Его Марфа.

Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.

31 И удеи, которые были с нею в доме и утешали ее, видя, что Мария поспешно встала и вышла, пошли за нею, полагая, что она пошла на гроб--плакать там.

А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.

32 М ария же, придя туда, где был Иисус, и увидев Его, пала к ногам Его и сказала Ему: Господи! если бы Ты был здесь, не умер бы брат мой.

И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.

33 И исус, когда увидел ее плачущую и пришедших с нею Иудеев плачущих, Сам восскорбел духом и возмутился

Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.

34 и сказал: где вы положили его? Говорят Ему: Господи! пойди и посмотри.

И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.

35 И исус прослезился.

Исус се просълзи.

36 Т огда Иудеи говорили: смотри, как Он любил его.

Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!

37 А некоторые из них сказали: не мог ли Сей, отверзший очи слепому, сделать, чтобы и этот не умер?

А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?

38 И исус же, опять скорбя внутренно, приходит ко гробу. То была пещера, и камень лежал на ней.

Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.

39 И исус говорит: отнимите камень. Сестра умершего, Марфа, говорит Ему: Господи! уже смердит; ибо четыре дня, как он во гробе.

Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.

40 И исус говорит ей: не сказал ли Я тебе, что, если будешь веровать, увидишь славу Божию?

Казва - Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш и Божията слава?

41 И так отняли камень, где лежал умерший. Иисус же возвел очи к небу и сказал: Отче! благодарю Тебя, что Ты услышал Меня.

И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

42 Я и знал, что Ты всегда услышишь Меня; но сказал для народа, здесь стоящего, чтобы поверили, что Ты послал Меня.

Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

43 С казав это, Он воззвал громким голосом: Лазарь! иди вон.

Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!

44 И вышел умерший, обвитый по рукам и ногам погребальными пеленами, и лице его обвязано было платком. Иисус говорит им: развяжите его, пусть идет.

Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

45 Т огда многие из Иудеев, пришедших к Марии и видевших, что сотворил Иисус, уверовали в Него.

Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.

46 А некоторые из них пошли к фарисеям и сказали им, что сделал Иисус.

А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.

47 Т огда первосвященники и фарисеи собрали совет и говорили: что нам делать? Этот Человек много чудес творит.

Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.

48 Е сли оставим Его так, то все уверуют в Него, и придут Римляне и овладеют и местом нашим и народом.

Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.

49 О дин же из них, некто Каиафа, будучи на тот год первосвященником, сказал им: вы ничего не знаете,

А един от тях на име Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,

50 и не подумаете, что лучше нам, чтобы один человек умер за людей, нежели чтобы весь народ погиб.

нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.

51 С ие же он сказал не от себя, но, будучи на тот год первосвященником, предсказал, что Иисус умрет за народ,

Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,

52 и не только за народ, но чтобы и рассеянных чад Божиих собрать воедино.

и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.

53 С этого дня положили убить Его.

И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.

54 П осему Иисус уже не ходил явно между Иудеями, а пошел оттуда в страну близ пустыни, в город, называемый Ефраим, и там оставался с учениками Своими.

Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.

55 П риближалась Пасха Иудейская, и многие из всей страны пришли в Иерусалим перед Пасхою, чтобы очиститься.

А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.

56 Т огда искали Иисуса и, стоя в храме, говорили друг другу: как вы думаете? не придет ли Он на праздник?

И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?

57 П ервосвященники же и фарисеи дали приказание, что если кто узнает, где Он будет, то объявил бы, дабы взять Его.

А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят. ГЛАВА 12