1 Д ошел он до Дервии и Листры. И вот, там был некоторый ученик, именем Тимофей, которого мать была Иудеянка уверовавшая, а отец Еллин,

О И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

2 и о котором свидетельствовали братия, находившиеся в Листре и Иконии.

О И като ги изведоха при градските съдии рекоха: Тия човеци са Юдеи и много смущават града ни,

3 Е го пожелал Павел взять с собою; и, взяв, обрезал его ради Иудеев, находившихся в тех местах; ибо все знали об отце его, что он был Еллин.

Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаяха, че баща му беше, грък.

4 П роходя же по городам, они предавали соблюдать определения, постановленные Апостолами и пресвитерами в Иерусалиме.

И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

5 И церкви утверждались верою и ежедневно увеличивались числом.

Така църквите се утвърдяваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

6 П ройдя через Фригию и Галатийскую страну, они не были допущены Духом Святым проповедывать слово в Асии.

И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

7 Д ойдя до Мисии, предпринимали идти в Вифинию; но Дух не допустил их.

и като дойдоха срещу Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовия Дух не им допусна.

8 М иновав же Мисию, сошли они в Троаду.

И тъй, като изминаха Мизия слязоха в Троада.

9 И было ночью видение Павлу: предстал некий муж, Македонянин, прося его и говоря: приди в Македонию и помоги нам.

И яви се на Павла нощя видение: един македонец стоеше и се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

10 П осле сего видения, тотчас мы положили отправиться в Македонию, заключая, что призывал нас Господь благовествовать там.

И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

11 И так, отправившись из Троады, мы прямо прибыли в Самофракию, а на другой день в Неаполь,

И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на утрешния ден в Неапол,

12 о ттуда же в Филиппы: это первый город в той части Македонии, колония. В этом городе мы пробыли несколько дней.

и оттам във Филипи, който е главният град на оная Македония, и Римска колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

13 В день же субботний мы вышли за город к реке, где, по обыкновению, был молитвенный дом, и, сев, разговаривали с собравшимися женщинами.

А в събота излязохме вън от портата край една река, дето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните там жени.

14 И одна женщина из города Фиатир, именем Лидия, торговавшая багряницею, чтущая Бога, слушала; и Господь отверз сердце ее внимать тому, что говорил Павел.

И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше; и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

15 К огда же крестилась она и домашние ее, то просила нас, говоря: если вы признали меня верною Господу, то войдите в дом мой и живите. И убедила нас.

И като се кръсти тя и домът и, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седете. И принуди ни.

16 С лучилось, что, когда мы шли в молитвенный дом, встретилась нам одна служанка, одержимая духом прорицательным, которая через прорицание доставляла большой доход господам своим.

И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказвателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

17 И дя за Павлом и за нами, она кричала, говоря: сии человеки--рабы Бога Всевышнего, которые возвещают нам путь спасения.

Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

18 Э то она делала много дней. Павел, вознегодовав, обратился и сказал духу: именем Иисуса Христа повелеваю тебе выйти из нее. И вышел в тот же час.

Това тя правеше много дни наред, А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

19 Т огда господа ее, видя, что исчезла надежда дохода их, схватили Павла и Силу и повлекли на площадь к начальникам.

А господарите и като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазаря пред началниците.

20 И , приведя их к воеводам, сказали: сии люди, будучи Иудеями, возмущают наш город

И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,

21 и проповедуют обычаи, которых нам, Римлянам, не следует ни принимать, ни исполнять.

като прповядват обичаи, които не е позволено на нас, като Римляни, да приемаме или да пазим.

22 Н арод также восстал на них, а воеводы, сорвав с них одежды, велели бить их палками

На това, народът купно се подигна против тях, и градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

23 и , дав им много ударов, ввергли в темницу, приказав темничному стражу крепко стеречь их.

И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

24 П олучив такое приказание, он ввергнул их во внутреннюю темницу и ноги их забил в колоду.

който като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

25 О коло полуночи Павел и Сила, молясь, воспевали Бога; узники же слушали их.

Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

26 В друг сделалось великое землетрясение, так что поколебалось основание темницы; тотчас отворились все двери, и у всех узы ослабели.

внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

27 Т емничный же страж, пробудившись и увидев, что двери темницы отворены, извлек меч и хотел умертвить себя, думая, что узники убежали.

И началникът, като се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.

28 Н о Павел возгласил громким голосом, говоря: не делай себе никакого зла, ибо все мы здесь.

Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

29 О н потребовал огня, вбежал и в трепете припал к Павлу и Силе,

Тогава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

30 и , выведя их вон, сказал: государи! что мне делать, чтобы спастись?

и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя за да се спася?

31 О ни же сказали: веруй в Господа Иисуса Христа, и спасешься ты и весь дом твой.

А те казаха: повярвай в Господа Исуса (Христа), и ще се спасиш, ти и домът ти.

32 И проповедали слово Господне ему и всем, бывшим в доме его.

И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.

33 И , взяв их в тот час ночи, он омыл раны их и немедленно крестился сам и все его.

И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той той и всичките негови.

34 И , приведя их в дом свой, предложил трапезу и возрадовался со всем домом своим, что уверовал в Бога.

И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

35 К огда же настал день, воеводы послали городских служителей сказать: отпусти тех людей.

А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.

36 Т емничный страж объявил о сем Павлу: воеводы прислали отпустить вас; итак выйдите теперь и идите с миром.

И началникът съобщи думите на Павла, казвайки: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.

37 Н о Павел сказал к ним: нас, Римских граждан, без суда всенародно били и бросили в темницу, а теперь тайно выпускают? нет, пусть придут и сами выведут нас.

Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме Римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

38 Г ородские служители пересказали эти слова воеводам, и те испугались, услышав, что это Римские граждане.

И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те като чуха, че били Римляни, уплашиха се;

39 И , придя, извинились перед ними и, выведя, просили удалиться из города.

и дойдоха та ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.

40 О ни же, выйдя из темницы, пришли к Лидии и, увидев братьев, поучали их, и отправились.

А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидини, и, като видяха братята, увещаха ги, и си заминаха.