1 В субботу, первую по втором дне Пасхи, случилось Ему проходить засеянными полями, и ученики Его срывали колосья и ели, растирая руками.

И една събота,, като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

2 Н екоторые же из фарисеев сказали им: зачем вы делаете то, чего не должно делать в субботы?

О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.

3 И исус сказал им в ответ: разве вы не читали, что сделал Давид, когда взалкал сам и бывшие с ним?

Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,

4 К ак он вошел в дом Божий, взял хлебы предложения, которых не должно было есть никому, кроме одних священников, и ел, и дал бывшим с ним?

как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?

5 И сказал им: Сын Человеческий есть господин и субботы.

И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.

6 С лучилось же и в другую субботу войти Ему в синагогу и учить. Там был человек, у которого правая рука была сухая.

И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.

7 К нижники же и фарисеи наблюдали за Ним, не исцелит ли в субботу, чтобы найти обвинение против Него.

И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.

8 Н о Он, зная помышления их, сказал человеку, имеющему сухую руку: встань и выступи на средину. И он встал и выступил.

Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

9 Т огда сказал им Иисус: спрошу Я вас: что должно делать в субботу? добро, или зло? спасти душу, или погубить? Они молчали.

Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?

10 И , посмотрев на всех их, сказал тому человеку: протяни руку твою. Он так и сделал; и стала рука его здорова, как другая.

И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.

11 О ни же пришли в бешенство и говорили между собою, что бы им сделать с Иисусом.

А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.

12 В те дни взошел Он на гору помолиться и пробыл всю ночь в молитве к Богу.

През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

13 К огда же настал день, призвал учеников Своих и избрал из них двенадцать, которых и наименовал Апостолами:

И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

14 С имона, которого и назвал Петром, и Андрея, брата его, Иакова и Иоанна, Филиппа и Варфоломея,

Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,

15 М атфея и Фому, Иакова Алфеева и Симона, прозываемого Зилотом,

Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.

16 И уду Иаковлева и Иуду Искариота, который потом сделался предателем.

Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.

17 И , сойдя с ними, стал Он на ровном месте, и множество учеников Его, и много народа из всей Иудеи и Иерусалима и приморских мест Тирских и Сидонских,

И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

18 к оторые пришли послушать Его и исцелиться от болезней своих, также и страждущие от нечистых духов; и исцелялись.

тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.

19 И весь народ искал прикасаться к Нему, потому что от Него исходила сила и исцеляла всех.

И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.

20 И Он, возведя очи Свои на учеников Своих, говорил: Блаженны нищие духом, ибо ваше есть Царствие Божие.

И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.

21 Б лаженны алчущие ныне, ибо насытитесь. Блаженны плачущие ныне, ибо воссмеетесь.

Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

22 Б лаженны вы, когда возненавидят вас люди и когда отлучат вас, и будут поносить, и пронесут имя ваше, как бесчестное, за Сына Человеческого.

Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;

23 В озрадуйтесь в тот день и возвеселитесь, ибо велика вам награда на небесах. Так поступали с пророками отцы их.

възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.

24 Н апротив, горе вам, богатые! ибо вы уже получили свое утешение.

Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.

25 Г оре вам, пресыщенные ныне! ибо взалчете. Горе вам, смеющиеся ныне! ибо восплачете и возрыдаете.

Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.

26 Г оре вам, когда все люди будут говорить о вас хорошо! ибо так поступали с лжепророками отцы их.

Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.

27 Н о вам, слушающим, говорю: любите врагов ваших, благотворите ненавидящим вас,

Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,

28 б лагословляйте проклинающих вас и молитесь за обижающих вас.

благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.

29 У дарившему тебя по щеке подставь и другую, и отнимающему у тебя верхнюю одежду не препятствуй взять и рубашку.

На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

30 В сякому, просящему у тебя, давай, и от взявшего твое не требуй назад.

Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

31 И как хотите, чтобы с вами поступали люди, так и вы поступайте с ними.

И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

32 И если любите любящих вас, какая вам за то благодарность? ибо и грешники любящих их любят.

Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

33 И если делаете добро тем, которые вам делают добро, какая вам за то благодарность? ибо и грешники то же делают.

И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.

34 И если взаймы даёте тем, от которых надеетесь получить обратно, какая вам за то благодарность? ибо и грешники дают взаймы грешникам, чтобы получить обратно столько же.

И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.

35 Н о вы любите врагов ваших, и благотворите, и взаймы давайте, не ожидая ничего; и будет вам награда великая, и будете сынами Всевышнего; ибо Он благ и к неблагодарным и злым.

Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

36 И так, будьте милосерды, как и Отец ваш милосерд.

Бъдете милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

37 Н е судите, и не будете судимы; не осуждайте, и не будете осуждены; прощайте, и прощены будете;

Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

38 д авайте, и дастся вам: мерою доброю, утрясенною, нагнетенною и переполненною отсыплют вам в лоно ваше; ибо, какою мерою мерите, такою же отмерится и вам.

давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

39 С казал также им притчу: может ли слепой водить слепого? не оба ли упадут в яму?

Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

40 У ченик не бывает выше своего учителя; но, и усовершенствовавшись, будет всякий, как учитель его.

Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.

41 Ч то ты смотришь на сучок в глазе брата твоего, а бревна в твоем глазе не чувствуешь?

И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?

42 И ли, как можешь сказать брату твоему: брат! дай, я выну сучок из глаза твоего, когда сам не видишь бревна в твоем глазе? Лицемер! вынь прежде бревно из твоего глаза, и тогда увидишь, как вынуть сучок из глаза брата твоего.

Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

43 Н ет доброго дерева, которое приносило бы худой плод; и нет худого дерева, которое приносило бы плод добрый,

Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

44 и бо всякое дерево познаётся по плоду своему, потому что не собирают смокв с терновника и не снимают винограда с кустарника.

Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

45 Д обрый человек из доброго сокровища сердца своего выносит доброе, а злой человек из злого сокровища сердца своего выносит злое, ибо от избытка сердца говорят уста его.

Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.

46 Ч то вы зовете Меня: Господи! Господи! --и не делаете того, что Я говорю?

И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?

47 В сякий, приходящий ко Мне и слушающий слова Мои и исполняющий их, скажу вам, кому подобен.

Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

48 О н подобен человеку, строящему дом, который копал, углубился и положил основание на камне; почему, когда случилось наводнение и вода напёрла на этот дом, то не могла поколебать его, потому что он основан был на камне.

Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

49 А слушающий и неисполняющий подобен человеку, построившему дом на земле без основания, который, когда напёрла на него вода, тотчас обрушился; и разрушение дома сего было великое.

А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.