1 ( 37-1) ^^Псалом Давида. В воспоминание^^. (37-2) Господи! не в ярости Твоей обличай меня и не во гневе Твоем наказывай меня,

(По слав. 37). Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.

2 ( 37-3) ибо стрелы Твои вонзились в меня, и рука Твоя тяготеет на мне.

Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.

3 ( 37-4) Нет целого места в плоти моей от гнева Твоего; нет мира в костях моих от грехов моих,

Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.

4 ( 37-5) ибо беззакония мои превысили голову мою, как тяжелое бремя отяготели на мне,

Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.

5 ( 37-6) смердят, гноятся раны мои от безумия моего.

Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.

6 ( 37-7) Я согбен и совсем поник, весь день сетуя хожу,

Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.

7 ( 37-8) ибо чресла мои полны воспалениями, и нет целого места в плоти моей.

Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.

8 ( 37-9) Я изнемог и сокрушен чрезмерно; кричу от терзания сердца моего.

Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам+ поради безпокойствието на сърцето си.

9 ( 37-10) Господи! пред Тобою все желания мои, и воздыхание мое не сокрыто от Тебя.

Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.

10 ( 37-11) Сердце мое трепещет; оставила меня сила моя, и свет очей моих, --и того нет у меня.

Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.

11 ( 37-12) Друзья мои и искренние отступили от язвы моей, и ближние мои стоят вдали.

Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.

12 ( 37-13) Ищущие же души моей ставят сети, и желающие мне зла говорят о погибели и замышляют всякий день козни;

Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.

13 ( 37-14) а я, как глухой, не слышу, и как немой, который не открывает уст своих;

Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.

14 ( 37-15) и стал я, как человек, который не слышит и не имеет в устах своих ответа,

Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.

15 ( 37-16) ибо на Тебя, Господи, уповаю я; Ты услышишь, Господи, Боже мой.

Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;

16 ( 37-17) И я сказал: да не восторжествуют надо мною; когда колеблется нога моя, они величаются надо мною.

Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.

17 ( 37-18) Я близок к падению, и скорбь моя всегда предо мною.

Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;

18 ( 37-19) Беззаконие мое я сознаю, сокрушаюсь о грехе моем.

Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.

19 ( 37-20) А враги мои живут и укрепляются, и умножаются ненавидящие меня безвинно;

Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.

20 ( 37-21) и воздающие мне злом за добро враждуют против меня за то, что я следую добру.

Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.

21 ( 37-22) Не оставь меня, Господи, Боже мой! Не удаляйся от меня;

Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.

22 ( 37-23) поспеши на помощь мне, Господи, Спаситель мой!

Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.