1 O Lord, rebuke me not in Your wrath, And chasten me not in Your burning anger.

(По слав. 37). Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.

2 F or Your arrows have sunk deep into me, And Your hand has pressed down on me.

Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.

3 T here is no soundness in my flesh because of Your indignation; There is no health in my bones because of my sin.

Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.

4 F or my iniquities are gone over my head; As a heavy burden they weigh too much for me.

Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.

5 M y wounds grow foul and fester Because of my folly.

Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.

6 I am bent over and greatly bowed down; I go mourning all day long.

Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.

7 F or my loins are filled with burning, And there is no soundness in my flesh.

Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.

8 I am benumbed and badly crushed; I groan because of the agitation of my heart.

Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам+ поради безпокойствието на сърцето си.

9 L ord, all my desire is before You; And my sighing is not hidden from You.

Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.

10 M y heart throbs, my strength fails me; And the light of my eyes, even that has gone from me.

Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.

11 M y loved ones and my friends stand aloof from my plague; And my kinsmen stand afar off.

Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.

12 T hose who seek my life lay snares for me; And those who seek to injure me have threatened destruction, And they devise treachery all day long.

Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.

13 B ut I, like a deaf man, do not hear; And I am like a mute man who does not open his mouth.

Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.

14 Y es, I am like a man who does not hear, And in whose mouth are no arguments.

Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.

15 F or I hope in You, O Lord; You will answer, O Lord my God.

Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;

16 F or I said, “May they not rejoice over me, Who, when my foot slips, would magnify themselves against me.”

Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.

17 F or I am ready to fall, And my sorrow is continually before me.

Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;

18 F or I confess my iniquity; I am full of anxiety because of my sin.

Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.

19 B ut my enemies are vigorous and strong, And many are those who hate me wrongfully.

Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.

20 A nd those who repay evil for good, They oppose me, because I follow what is good.

Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.

21 D o not forsake me, O Lord; O my God, do not be far from me!

Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.

22 M ake haste to help me, O Lord, my salvation!

Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.