1 T herefore, having these promises, beloved, let us cleanse ourselves from all defilement of flesh and spirit, perfecting holiness in the fear of God.

И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога.

2 M ake room for us in your hearts; we wronged no one, we corrupted no one, we took advantage of no one.

Сторете място в сърдцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, никого не сме изкористили.

3 I do not speak to condemn you, for I have said before that you are in our hearts to die together and to live together.

Не казвам това за да ви осъдя; защото по-напред казах, че сте в сърдцата ни, така щото да бъдем заедно и като умрем и като живеем.

4 G reat is my confidence in you; great is my boasting on your behalf. I am filled with comfort; I am overflowing with joy in all our affliction.

Голяма е моята увереност към вас, много се хваля с вас, напълно се утешавам; даже във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.

5 F or even when we came into Macedonia our flesh had no rest, but we were afflicted on every side: conflicts without, fears within.

Защото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.

6 B ut God, who comforts the depressed, comforted us by the coming of Titus;

Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита;

7 a nd not only by his coming, but also by the comfort with which he was comforted in you, as he reported to us your longing, your mourning, your zeal for me; so that I rejoiced even more.

и не просто с дохождането му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така щото още повече се зарадвах.

8 F or though I caused you sorrow by my letter, I do not regret it; though I did regret it— for I see that that letter caused you sorrow, though only for a while—

Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време.

9 I now rejoice, not that you were made sorrowful, but that you were made sorrowful to the point of repentance; for you were made sorrowful according to the will of God, so that you might not suffer loss in anything through us.

Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо.

10 F or the sorrow that is according to the will of God produces a repentance without regret, leading to salvation, but the sorrow of the world produces death.

Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.

11 F or behold what earnestness this very thing, this godly sorrow, has produced in you: what vindication of yourselves, what indignation, what fear, what longing, what zeal, what avenging of wrong! In everything you demonstrated yourselves to be innocent in the matter.

Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.

12 S o although I wrote to you, it was not for the sake of the offender nor for the sake of the one offended, but that your earnestness on our behalf might be made known to you in the sight of God.

И тъй, ако и да ви писах това, не го писах заради обидника, нито заради обидения, но за да ви се яви пред Бога до колко имате усърдие спрямо нас.

13 F or this reason we have been comforted. And besides our comfort, we rejoiced even much more for the joy of Titus, because his spirit has been refreshed by you all.

Затова се утешихме; и в тая наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тита, за гдето вие всички сте успокоили духа му.

14 F or if in anything I have boasted to him about you, I was not put to shame; but as we spoke all things to you in truth, so also our boasting before Titus proved to be the truth.

Защото, ако му съм се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, що ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тита излезе истинска.

15 H is affection abounds all the more toward you, as he remembers the obedience of you all, how you received him with fear and trembling.

И той още повече милее за вас, като си спомня послушността на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.

16 I rejoice that in everything I have confidence in you.

Радвам се, че във всичко съм насърдчен за вас.