1 T hen King David said to the entire assembly, “My son Solomon, whom alone God has chosen, is still young and inexperienced and the work is great; for the temple is not for man, but for the Lord God.

Тогава цар Давид каза на цялото събрание: Син ми Соломон, когото сам Бог избра, е още млад и нежен, а работата е голяма; защото тоя палат не е за човека, но за Господа Бога.

2 N ow with all my ability I have provided for the house of my God the gold for the things of gold, and the silver for the things of silver, and the bronze for the things of bronze, the iron for the things of iron, and wood for the things of wood, onyx stones and inlaid stones, stones of antimony and stones of various colors, and all kinds of precious stones and alabaster in abundance.

Аз, прочее, приготвих, с всичката си сила, за дома на моя Бог златото за златните вещи, среброто за сребърните вещи, желязото за железните вещи, и дърветата за дървените вещи, тоже ониксови камъни, камъни за влагане, камъни лъскави и разноцветни, и всякакви скъпоценни камъни, и голямо количество мрамори.

3 M oreover, in my delight in the house of my God, the treasure I have of gold and silver, I give to the house of my God, over and above all that I have already provided for the holy temple,

При това, понеже утвърдиха сърцето към дома на моя Бог, освен всичко що съм приготвил за светия дом, частното си съкровище от злато и сребро,

4 n amely, 3, 000 talents of gold, of the gold of Ophir, and 7, 000 talents of refined silver, to overlay the walls of the buildings;

а именно, три хиляди таланта злато от офирското злато и седем хиляди таланта пречистено сребро, с което да облекат стените на обиталищата,

5 o f gold for the things of gold and of silver for the things of silver, that is, for all the work done by the craftsmen. Who then is willing to consecrate himself this day to the Lord ?”

златото за златните вещи, и среброто за сребърните вещи, и за всякаква работа, която ще се изработи с ръцете на художниците. Кой, прочее, ще направи днес доброволен принос Господу?

6 T hen the rulers of the fathers’ households, and the princes of the tribes of Israel, and the commanders of thousands and of hundreds, with the overseers over the king’s work, offered willingly;

Тогава първенците на бащините домове, първенците на Израилевите племена, на хилядниците, стотниците и надзирателите на царските работи пожертвуваха усърдно;

7 a nd for the service for the house of God they gave 5, 000 talents and 10, 000 darics of gold, and 10, 000 talents of silver, and 18, 000 talents of brass, and 100, 000 talents of iron.

и дадоха за работата на Божия дом пет хиляди таланта и десет хиляди драхми злато, десет хиляди таланта сребро, осемнадесет хиляди таланта мед и сто хиляди таланта желязо.

8 W hoever possessed precious stones gave them to the treasury of the house of the Lord, in care of Jehiel the Gershonite.

И у които се намериха скъпоценни камъни, и тях дадоха за съкровищницата на Господния дом чрез ръката на гирсонеца Ехиил.

9 T hen the people rejoiced because they had offered so willingly, for they made their offering to the Lord with a whole heart, and King David also rejoiced greatly. David’s Prayer

Тогава людете се зарадваха, защото жертвуваха усърдно, понеже с цялото сърце принасяха доброволно Господу; също и цар Давид се зарадва твърде много.

10 S o David blessed the Lord in the sight of all the assembly; and David said, “Blessed are You, O Lord God of Israel our father, forever and ever.

Затова Давид благослови Господа пред цялото събрание; и Давид каза: Благословен си, Господи, от века и до века, Бог на нашия баща Израил.

11 Y ours, O Lord, is the greatness and the power and the glory and the victory and the majesty, indeed everything that is in the heavens and the earth; Yours is the dominion, O Lord, and You exalt Yourself as head over all.

Твое, Господи, е величието, и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото сичко е Твое що е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си на високо, като глава над всичко.

12 B oth riches and honor come from You, and You rule over all, and in Your hand is power and might; and it lies in Your hand to make great and to strengthen everyone.

Богатствата и славата са от Тебе, и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка е магъществото и силата и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички.

13 N ow therefore, our God, we thank You, and praise Your glorious name.

Сега, прочее, Боже наш, ние Ти благодарим, и хвалим Твоето славно име.

14 “ But who am I and who are my people that we should be able to offer as generously as this? For all things come from You, and from Your hand we have given You.

Но кой съм аз, и кои са людете ми, та да можем да принесем доброволно принос като тоя? защото всичко е от Тебе, и от Твоето славно име.

15 F or we are sojourners before You, and tenants, as all our fathers were; our days on the earth are like a shadow, and there is no hope.

Защото сме чужденци пред Тебе, и пришелци, както всичките ни бащи; дните ни на земята са като сянка, и трайност няма.

16 O Lord our God, all this abundance that we have provided to build You a house for Your holy name, it is from Your hand, and all is Yours.

Господи Боже наш, целият тоя куп материал, който сме приготвили за да Ти построим дом за Твоето свето име, иде от Твоята ръка, и всичко е Твое.

17 S ince I know, O my God, that You try the heart and delight in uprightness, I, in the integrity of my heart, have willingly offered all these things; so now with joy I have seen Your people, who are present here, make their offerings willingly to You.

И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и че благоволението Ти е в правдата. С правотата на сърцето си аз принесох доброволно всичко това; и сега с радост видях, че и Твоите люде, които присъствуват тук, принасят на Тебе доброволно.

18 O Lord, the God of Abraham, Isaac and Israel, our fathers, preserve this forever in the intentions of the heart of Your people, and direct their heart to You;

Господи Боже на бащите ни Авраама, Исаака и Израиля, опази това за винаги в сърдечните размишления на людете Си, и оправи сърцето им към Себе Си;

19 a nd give to my son Solomon a perfect heart to keep Your commandments, Your testimonies and Your statutes, and to do them all, and to build the temple, for which I have made provision.”

и дай на сина ми Соломона съвършено сърце за да пази заповедите Ти, изявленията Ти, и повеленията Ти, и да върши всичко това, и да построи палата, за който направих приготовление.

20 T hen David said to all the assembly, “Now bless the Lord your God.” And all the assembly blessed the Lord, the God of their fathers, and bowed low and did homage to the Lord and to the king. Sacrifices

Тогава Давид каза на цялото събрание: Благословете сега Господа вашия Бог. И тъй, цялото събрание благослови Господа Бога на бащите си, и като се наведоха поклониха се Господу и на царя.

21 O n the next day they made sacrifices to the Lord and offered burnt offerings to the Lord, 1, 000 bulls, 1, 000 rams and 1, 000 lambs, with their drink offerings and sacrifices in abundance for all Israel.

И на следния ден пожертвуваха жертви Господу, като принесоха във всеизгаряния Господу хиляда юнеца, хиляда овни, и хиляда агнета, с възлиянията им, също и голямо количество жертви за целия Израил;

22 S o they ate and drank that day before the Lord with great gladness. Solomon Again Made King And they made Solomon the son of David king a second time, and they anointed him as ruler for the Lord and Zadok as priest.

и на същия ден ядоха и пиха пред Господа с голяма радост. И втори път прогласиха Давидовия син Соломона за цар, и помазаха го Господу за управител, а Соломона за свещеник.

23 T hen Solomon sat on the throne of the Lord as king instead of David his father; and he prospered, and all Israel obeyed him.

Тогава Соломон седна на Господния престол като цар, вместо баща си Давида, и благоуспяваше; и целият Израил му се покори.

24 A ll the officials, the mighty men, and also all the sons of King David pledged allegiance to King Solomon.

Също и всичките първенци, и силните мъже, още и всичките цар Давидови синове се покориха на цар Соломона.

25 T he Lord highly exalted Solomon in the sight of all Israel, and bestowed on him royal majesty which had not been on any king before him in Israel.

И Господ възвеличи Соломона твърде много пред целия Израил, и даде му такова царско величие, каквото никой цар не бе имал преди него в Израиля.

26 N ow David the son of Jesse reigned over all Israel.

Така Давид, Есеевият син, царува над целия Израил.

27 T he period which he reigned over Israel was forty years; he reigned in Hebron seven years and in Jerusalem thirty-three years. Death of David

И времето, през което царува над Израиля, бе четиридесет години7 седем години царува в Хеврон, и тридесет и три в Ерусалим.

28 T hen he died in a ripe old age, full of days, riches and honor; and his son Solomon reigned in his place.

И умря в честите старост, сит от дни, богатство и слава; и вместо него се възцари син му Соломон.

29 N ow the acts of King David, from first to last, are written in the chronicles of Samuel the seer, in the chronicles of Nathan the prophet and in the chronicles of Gad the seer,

А делата на цар Давида, първите и последните, ето, написани са в Книгата на гледача Самуил, и в Книгата на пророка Натан, и в Книгата на гледача Гад,

30 w ith all his reign, his power, and the circumstances which came on him, on Israel, and on all the kingdoms of the lands.

с всичките събития на царуването му, и с могъществото му, и с времената, които преминаха над него, над Израиля, и над всичките царства на околните страни.