1 H ear a just cause, O Lord, give heed to my cry; Give ear to my prayer, which is not from deceitful lips.

(По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.

2 L et my judgment come forth from Your presence; Let Your eyes look with equity.

Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.

3 Y ou have tried my heart; You have visited me by night; You have tested me and You find nothing; I have purposed that my mouth will not transgress.

Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.

4 A s for the deeds of men, by the word of Your lips I have kept from the paths of the violent.

Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоята уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.

5 M y steps have held fast to Your paths. My feet have not slipped.

Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.

6 I have called upon You, for You will answer me, O God; Incline Your ear to me, hear my speech.

Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си и послушай думите ми.

7 W ondrously show Your lovingkindness, O Savior of those who take refuge at Your right hand From those who rise up against them.

Яви чудните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.

8 K eep me as the apple of the eye; Hide me in the shadow of Your wings

Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си

9 F rom the wicked who despoil me, My deadly enemies who surround me.

От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.

10 T hey have closed their unfeeling heart, With their mouth they speak proudly.

Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.

11 T hey have now surrounded us in our steps; They set their eyes to cast us down to the ground.

Те обиколиха вече стъпките ми; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;

12 H e is like a lion that is eager to tear, And as a young lion lurking in hiding places.

Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.

13 A rise, O Lord, confront him, bring him low; Deliver my soul from the wicked with Your sword,

Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -

14 F rom men with Your hand, O Lord, From men of the world, whose portion is in this life, And whose belly You fill with Your treasure; They are satisfied with children, And leave their abundance to their babes.

От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чиито корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.

15 A s for me, I shall behold Your face in righteousness; I will be satisfied with Your likeness when I awake.

А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.