1 N ow when these things had been completed, the princes approached me, saying, “The people of Israel and the priests and the Levites have not separated themselves from the peoples of the lands, according to their abominations, those of the Canaanites, the Hittites, the Perizzites, the Jebusites, the Ammonites, the Moabites, the Egyptians and the Amorites.

Като се свърши това, първенците дойдоха при мене и казаха: Израилевите люде, и свещениците и левитите, не са се отделили от людете на тия земи, колкото за техните мерзости, мерзостите на ханаанците, хетейците, амонците, моавците, египтяните и аморейците;

2 F or they have taken some of their daughters as wives for themselves and for their sons, so that the holy race has intermingled with the peoples of the lands; indeed, the hands of the princes and the rulers have been foremost in this unfaithfulness.”

защото са вземали от дъщерите им за себе си и за синовете си, тъй че светият род се е смесил с людете на тия земи; дори, ръката на първенците и на по-видните люде е била първа в това престъпление.

3 W hen I heard about this matter, I tore my garment and my robe, and pulled some of the hair from my head and my beard, and sat down appalled.

И като чух това нещо, раздрах дрехата си и мантията си, скубах космите от главата си и от брадата си, и седях смутен.

4 T hen everyone who trembled at the words of the God of Israel on account of the unfaithfulness of the exiles gathered to me, and I sat appalled until the evening offering. Prayer of Confession

Тогава се събраха при мене всички, които трепереха от думите на Израилевия Бог поради престъплението на ония, които са били в плана; и седях смутен до вечерната жертва.

5 B ut at the evening offering I arose from my humiliation, even with my garment and my robe torn, and I fell on my knees and stretched out my hands to the Lord my God;

А във време на вечерната жертва станах от унижението си, и с раздраната си дреха и мантия преклоних колене, и като прострях ръцете си към Господа моя Бог, рекох:

6 a nd I said, “O my God, I am ashamed and embarrassed to lift up my face to You, my God, for our iniquities have risen above our heads and our guilt has grown even to the heavens.

Боже мой, срамувам се и червя се да подигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото нашите беззакония превишиха главите ни, и престъпленията ни пораснаха до небесата.

7 S ince the days of our fathers to this day we have been in great guilt, and on account of our iniquities we, our kings and our priests have been given into the hand of the kings of the lands, to the sword, to captivity and to plunder and to open shame, as it is this day.

От дните на бащите си до днес ние сме били много виновни; и поради беззаконията си ние, царете ни и свещениците ни бяха предадени в ръката на другоземните царе, под нож, в плен, на раграбване, и на посрамяване на лицата ни, както е днес,

8 B ut now for a brief moment grace has been shown from the Lord our God, to leave us an escaped remnant and to give us a peg in His holy place, that our God may enlighten our eyes and grant us a little reviving in our bondage.

И сега за твърде малко време Господ нашият Бог показва милост към нас, за да се опази между нас остатък, и за да бъдем закрепени в Неговото свето място, за да може нашият Бог да просвещава очите ни и да ни даде малко отдих в робството ни.

9 F or we are slaves; yet in our bondage our God has not forsaken us, but has extended lovingkindness to us in the sight of the kings of Persia, to give us reviving to raise up the house of our God, to restore its ruins and to give us a wall in Judah and Jerusalem.

Защото сме роби; но и в робството ни нашият Бог не ние оставил, а е благоволил да намерим милост пред персийските царе, та да ни съживи, за да издигнем дома на нашия Бог и да поправим развалините му, и да ни даде ограда в Юда и в Ерусалим.

10 “ Now, our God, what shall we say after this? For we have forsaken Your commandments,

Но сега, Боже наш, какво да кажем след това? защото оставихме заповедите,

11 w hich You have commanded by Your servants the prophets, saying, ‘The land which you are entering to possess is an unclean land with the uncleanness of the peoples of the lands, with their abominations which have filled it from end to end and with their impurity.

които Си дал чрез слугите Си пророците, като си рекъл: Земята, в който влизате, за да я владеете, е земя осквернена от гнусотиите и от мерзостите на людете на тия земи, които са я напълнили от край до край с нечистотиите си;

12 S o now do not give your daughters to their sons nor take their daughters to your sons, and never seek their peace or their prosperity, that you may be strong and eat the good things of the land and leave it as an inheritance to your sons forever.’

сега, прочее, не давайте дъщерите си на синовете им, и не вземайте техните дъщери за синовете си, и не съдействувайте никога за мира или благоденствието им; за да се укрепите, и да ядете благата на тая земя, и да я оставите в наследство на потомците си за винаги.

13 A fter all that has come upon us for our evil deeds and our great guilt, since You our God have requited us less than our iniquities deserve, and have given us an escaped remnant as this,

А след всичко, което е дошло върху нас поради нашите лоши дела и поради голямото наше престъпление, тъй като Ти, Боже наш, си се въздържал да не ни накажеш според беззаконията ни, а си ни дал такова избавление,

14 s hall we again break Your commandments and intermarry with the peoples who commit these abominations? Would You not be angry with us to the point of destruction, until there is no remnant nor any who escape?

трябва ли ние да нарушим пак Твоите заповеди и да се сродяваме с людете предадени на тия мерзости? Ти не били се разгневил на нас докле ни довършиш, та да не остане никакъв остатък и никой оцелял?

15 O Lord God of Israel, You are righteous, for we have been left an escaped remnant, as it is this day; behold, we are before You in our guilt, for no one can stand before You because of this.”

Господи Боже Израилев, праведен си, защото ние сме остатък оцелели, както сме днес; ето, пред Тебе сме с престъплението си! защото поради него не можем да се изправим пред Тебе.