1 A nd afterward Moses and Aaron came and said to Pharaoh, “ Thus says the Lord, the God of Israel, ‘ Let My people go that they may celebrate a feast to Me in the wilderness.’”

След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на Фараона: Така говори Иеова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми пазят празник в пустинята.

2 B ut Pharaoh said, “ Who is the Lord that I should obey His voice to let Israel go? I do not know the Lord, and besides, I will not let Israel go.”

Но Фараон рече: Кой е Иеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Иеова, и затова няма да пусна Израиля.

3 T hen they said, “ The God of the Hebrews has met with us. Please, let us go a three days’ journey into the wilderness that we may sacrifice to the Lord our God, otherwise He will fall upon us with pestilence or with the sword.”

А те рекоха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог, да не би да ни нападне с мор или с нож.

4 B ut the king of Egypt said to them, “Moses and Aaron, why do you draw the people away from their work? Get back to your labors!”

Но египетския цар им каза: Защо, Моисее и Аароне, отвличате людете от работите им? Идете на определените си работи.

5 A gain Pharaoh said, “Look, the people of the land are now many, and you would have them cease from their labors!”

Рече още Фараон: Ето, людете на земята са сега много, а вие ги правите да оставят определените си работи.

6 S o the same day Pharaoh commanded the taskmasters over the people and their foremen, saying,

И в същия ден Фараон заповяда на настойниците и на надзирателите на людете, казвайки:

7 “ You are no longer to give the people straw to make brick as previously; let them go and gather straw for themselves.

Не давайте вече, както до сега плява на тия люде, за да правят тухли; нека идат сами и си събират плява.

8 B ut the quota of bricks which they were making previously, you shall impose on them; you are not to reduce any of it. Because they are lazy, therefore they cry out, ‘ Let us go and sacrifice to our God.’

Но колкото тухли са правили до сега, същото число изисквайте от тях; с нищо да го не намалите; защото остават без работа и затова викат, казвайки: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.

9 L et the labor be heavier on the men, and let them work at it so that they will pay no attention to false words.”

Нека се възлагат още по-тежки работи на тия човеци, за да се трудят с тях; и да не внимават на лъжливите думи.

10 S o the taskmasters of the people and their foremen went out and spoke to the people, saying, “Thus says Pharaoh, ‘I am not going to give you any straw.

И тъй, настойниците и надзирателите на людете излязоха и говориха на людете казвайки: Така казва Фараон: Не ви давам плява.

11 Y ou go and get straw for yourselves wherever you can find it, but none of your labor will be reduced.’”

Вие сами идете та си събирайте плява, гдето можете да намерите; но нищо няма да се намали от работата ви.

12 S o the people scattered through all the land of Egypt to gather stubble for straw.

Затова, людете се разпръснаха по цялата Египетска земя да събират слама вместо плява.

13 T he taskmasters pressed them, saying, “Complete your work quota, your daily amount, just as when you had straw.”

А настойниците настояваха, като казваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява.

14 M oreover, the foremen of the sons of Israel, whom Pharaoh’s taskmasters had set over them, were beaten and were asked, “Why have you not completed your required amount either yesterday or today in making brick as previously?”

И надзирателите, поставени над израилтяните от Фараоновите настойници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте, и вчера и днес, определеното на вас число тухли, както по-напред?

15 T hen the foremen of the sons of Israel came and cried out to Pharaoh, saying, “Why do you deal this way with your servants?

Тогова надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха на Фараона, казвайки: Защо постъпвате така със слугите си?

16 T here is no straw given to your servants, yet they keep saying to us, ‘Make bricks!’ And behold, your servants are being beaten; but it is the fault of your own people.”

Плява не се дава на слугите ти; а казват ни: Правете тухли; и, ето, слугите ти сме бити; а вината е на твоите люде.

17 B ut he said, “You are lazy, very lazy; therefore you say, ‘Let us go and sacrifice to the Lord.’

Но той каза: Без работа останахте, без работа; затова казвате: Нека отидем да принесем жертва Господу.

18 S o go now and work; for you will be given no straw, yet you must deliver the quota of bricks.”

Идете сега та работете, защото плява няма да ви се даде, но ще давате определеното число тухли.

19 T he foremen of the sons of Israel saw that they were in trouble because they were told, “You must not reduce your daily amount of bricks.”

И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се рече: Нищо не намалявайте от определеното на вас за всеки ден число тухли.

20 W hen they left Pharaoh’s presence, they met Moses and Aaron as they were waiting for them.

И като излизаха от Фараоновото присъствие, срещнаха Моисея и Аарона, които се намираха на пътя;

21 T hey said to them, “ May the Lord look upon you and judge you, for you have made us odious in Pharaoh’s sight and in the sight of his servants, to put a sword in their hand to kill us.”

и рекоха им: Господ да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на Фараона и на слугите му, и турихте меч в ръката им, за да ни избият.

22 T hen Moses returned to the Lord and said, “ O Lord, why have You brought harm to this people? Why did You ever send me?

Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Господи, защо си зле постъпил спрямо тия люде? защо си ме изпратил?

23 E ver since I came to Pharaoh to speak in Your name, he has done harm to this people, and You have not delivered Your people at all.”

Защото откак дойдох при Фараона да говоря, в Твое име, той е зле постъпвал спрямо тия люде; а Ти никак не си избавил людете Си?