1 F estus then, having arrived in the province, three days later went up to Jerusalem from Caesarea.

А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.

2 A nd the chief priests and the leading men of the Jews brought charges against Paul, and they were urging him,

Тогава първосвещениците и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла,

3 r equesting a concession against Paul, that he might have him brought to Jerusalem ( at the same time, setting an ambush to kill him on the way).

и молейки му се искаха да склони на това против него, _

4 F estus then answered that Paul was being kept in custody at Caesarea and that he himself was about to leave shortly.

Фест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне за там;

5 “ Therefore,” he said, “let the influential men among you go there with me, and if there is anything wrong about the man, let them prosecute him.”

затова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; а ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.

6 A fter he had spent not more than eight or ten days among them, he went down to Caesarea, and on the next day he took his seat on the tribunal and ordered Paul to be brought.

И като преседя между тях не повече от осем или десет дена, той слезе в Кесария, и на утрешния ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павла.

7 A fter Paul arrived, the Jews who had come down from Jerusalem stood around him, bringing many and serious charges against him which they could not prove,

И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

8 w hile Paul said in his own defense, “ I have committed no offense either against the Law of the Jews or against the temple or against Caesar.”

но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.

9 B ut Festus, wishing to do the Jews a favor, answered Paul and said, “ Are you willing to go up to Jerusalem and stand trial before me on these charges ?”

Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението, на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене?

10 B ut Paul said, “I am standing before Caesar’s tribunal, where I ought to be tried. I have done no wrong to the Jews, as you also very well know.

А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, дето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.

11 I f, then, I am a wrongdoer and have committed anything worthy of death, I do not refuse to die; but if none of those things is true of which these men accuse me, no one can hand me over to them. I appeal to Caesar.”

Прочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия не е истинно, никой не може да ме предаде за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.

12 T hen when Festus had conferred with his council, he answered, “You have appealed to Caesar, to Caesar you shall go.”

Тогава Фест, след като поразиска въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.

13 N ow when several days had elapsed, King Agrippa and Bernice arrived at Caesarea and paid their respects to Festus.

А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.

14 W hile they were spending many days there, Festus laid Paul’s case before the king, saying, “There is a man who was left as a prisoner by Felix;

И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Фелиска в окови.

15 a nd when I was at Jerusalem, the chief priests and the elders of the Jews brought charges against him, asking for a sentence of condemnation against him.

3а него когато бях в Ерусалим, първосвещениците и юдейските старейшини ми подадоха жалба и искаха да го съдя.

16 I answered them that it is not the custom of the Romans to hand over any man before the accused meets his accusers face to face and has an opportunity to make his defense against the charges.

Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек преди обвиняемият да е бил поставен лице с лице с обвинителите си, и да му е дал случай да говори в своя защита относно обвинението.

17 S o after they had assembled here, I did not delay, but on the next day took my seat on the tribunal and ordered the man to be brought before me.

И тъй, когато дойдоха тук заедно с мене, на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

18 W hen the accusers stood up, they began bringing charges against him not of such crimes as I was expecting,

Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела каквито аз предполагах;

19 b ut they simply had some points of disagreement with him about their own religion and about a dead man, Jesus, whom Paul asserted to be alive.

но имаха против него някакви разисквания за техните си вярвания, и за някой си Исус, който бил умрял, за когото Павел твърдеше, че е жив.

20 B eing at a loss how to investigate such matters, I asked whether he was willing to go to Jerusalem and there stand trial on these matters.

И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах да ли би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.

21 B ut when Paul appealed to be held in custody for the Emperor’s decision, I ordered him to be kept in custody until I send him to Caesar.”

Но понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази за него, заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря.

22 T hen Agrippa said to Festus, “I also would like to hear the man myself.” “Tomorrow,” he said, “you shall hear him.” Paul before Agrippa

Тогава Априпа рече на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

23 S o, on the next day when Agrippa came together with Bernice amid great pomp, and entered the auditorium accompanied by the commanders and the prominent men of the city, at the command of Festus, Paul was brought in.

На утрешния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.

24 F estus said, “King Agrippa, and all you gentlemen here present with us, you see this man about whom all the people of the Jews appealed to me, both at Jerusalem and here, loudly declaring that he ought not to live any longer.

Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представиха жалба, и в Ерусалим и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.

25 B ut I found that he had committed nothing worthy of death; and since he himself appealed to the Emperor, I decided to send him.

Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.

26 Y et I have nothing definite about him to write to my lord. Therefore I have brought him before you all and especially before you, King Agrippa, so that after the investigation has taken place, I may have something to write.

А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването му, да имам какво да пиша.

27 F or it seems absurd to me in sending a prisoner, not to indicate also the charges against him.”

Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.