1 T hen it happened when David and his men came to Ziklag on the third day, that the Amalekites had made a raid on the Negev and on Ziklag, and had overthrown Ziklag and burned it with fire;

И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг, и бяха опустошили Сиклаг и бяха го изгорили с огън.

2 a nd they took captive the women and all who were in it, both small and great, without killing anyone, and carried them off and went their way.

Бяха запленили и жените, които се намираха в него; не бяха убили никого, ни малък, ни голям, но бяха ги откарали и бяха отишли в пътя си.

3 W hen David and his men came to the city, behold, it was burned with fire, and their wives and their sons and their daughters had been taken captive.

А когато Давид и мъжете му дойдоха в града, ето, беше изгорен с огън, и жените им, синовете им и дъщерите им пленени.

4 T hen David and the people who were with him lifted their voices and wept until there was no strength in them to weep.

Тогава Давид и людете, които бяха с него, плакаха с висок глас, докато не им остана вече сила да плачат.

5 N ow David’s two wives had been taken captive, Ahinoam the Jezreelitess and Abigail the widow of Nabal the Carmelite.

Също и двете Давидови жени бяха пленени, езраелката Ахиноам и Авигея жената на кармилеца Навал.

6 M oreover David was greatly distressed because the people spoke of stoning him, for all the people were embittered, each one because of his sons and his daughters. But David strengthened himself in the Lord his God.

И Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички люде беше преогорчена, всички за синовете си и дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа своя Бог.

7 T hen David said to Abiathar the priest, the son of Ahimelech, “Please bring me the ephod.” So Abiathar brought the ephod to David.

Тогава Давид каза на свещеника Авиатара, Ахимелеховия син: Донеси ми тук, моля, ефода. И Авиатар донесе ефода при Давида.

8 D avid inquired of the Lord, saying, “ Shall I pursue this band? Shall I overtake them?” And He said to him, “Pursue, for you will surely overtake them, and you will surely rescue all.”

И Давид се допита до Господа, казвайки: Да преследвам ли тоя полк? ще ги стигна ли? А Той му отговори: Преследвай, защото без друго ще ги стигнеш, и непременно ще отървеш всичко.

9 S o David went, he and the six hundred men who were with him, and came to the brook Besor, where those left behind remained.

Тогава Давид отиде с шестте стотин мъже, които бяха с него, и дойдоха до потока Восор, дето се спряха изостаналите надире;

10 B ut David pursued, he and four hundred men, for two hundred who were too exhausted to cross the brook Besor remained behind.

понеже останаха надире двеста души, които бяха до там уморени, щото не можеха да преминат потока Восор. А Давид и четиристотин мъже преследваха;

11 N ow they found an Egyptian in the field and brought him to David, and gave him bread and he ate, and they provided him water to drink.

и на полето намериха един египтянин, когото доведоха при Давида; и дадоха му хляб та яде, и напиха го с вода,

12 T hey gave him a piece of fig cake and two clusters of raisins, and he ate; then his spirit revived. For he had not eaten bread or drunk water for three days and three nights.

дадоха му и част от низаница смокини и два грозда сухо грозде; и като яде, духът му са върна в него, защото три дена и три нощи не беше ял хляб, нито беше пил вода.

13 D avid said to him, “To whom do you belong? And where are you from?” And he said, “I am a young man of Egypt, a servant of an Amalekite; and my master left me behind when I fell sick three days ago.

И Давид му каза: Чий си? и от где си? И той рече: Аз съм младеж египтянин, слуга на един амаличанин; и господарят ми ме остави понеже се разболях преди три дена.

14 W e made a raid on the Negev of the Cherethites, and on that which belongs to Judah, and on the Negev of Caleb, and we burned Ziklag with fire.”

Ние нападнахме южната земя на херетците, и Юдовите земи, и южната земя на Халева, и изгорихме Сиклаг с огън.

15 T hen David said to him, “Will you bring me down to this band?” And he said, “Swear to me by God that you will not kill me or deliver me into the hands of my master, and I will bring you down to this band.”

Тогава Давид му каза: Завеждаш ли ме при тоя полк? А той рече: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми, и ще те заведа при тоя полк.

16 W hen he had brought him down, behold, they were spread over all the land, eating and drinking and dancing because of all the great spoil that they had taken from the land of the Philistines and from the land of Judah.

И когато го заведе, ето, те бяха разпръснати по цялата местност та ядяха, пиеха и се веселяха поради всичките големи користи, които бяха взели от филистимската земя и от Юдовата земя.

17 D avid slaughtered them from the twilight until the evening of the next day; and not a man of them escaped, except four hundred young men who rode on camels and fled.

И Давид ги поразяваше от зората дори до вечерта срещу другия ден, тъй че ни един от тях не се избави, освен четиристотин момци, които се качиха на камили и побягнаха.

18 S o David recovered all that the Amalekites had taken, and rescued his two wives.

Така Давид отърва всичко що бяха взели амаличаните; също и двете си жени отърва Давид.

19 B ut nothing of theirs was missing, whether small or great, sons or daughters, spoil or anything that they had taken for themselves; David brought it all back.

Не им се изгуби нищо, ни малко ни голямо, ни синове, ни дъщери, ни користи, ни каквото да било нещо, което бяха заграбили от тях; Давид върна всичко.

20 S o David had captured all the sheep and the cattle which the people drove ahead of the other livestock, and they said, “ This is David’s spoil.” The Spoils Are Divided

Също Давид взе всичките овци и говеда; и като караха тая чарда пред него, казваха: Тия са Давидовите користи.

21 W hen David came to the two hundred men who were too exhausted to follow David, who had also been left at the brook Besor, and they went out to meet David and to meet the people who were with him, then David approached the people and greeted them.

И когато дойде Давид при двестате мъже, които бяха до там уморени, щото не можеха да следват Давида, и които бяха оставили при потока Восор, те излязоха да посрещнат Давида и да посрещнат людете, които бяха с него; и когато се приближи Давид при людете, поздрави ги.

22 T hen all the wicked and worthless men among those who went with David said, “Because they did not go with us, we will not give them any of the spoil that we have recovered, except to every man his wife and his children, that they may lead them away and depart.”

А всичките лоши и развратени мъже от ония, които бяха ходили с Давида, проговориха казвайки: Понеже тия не дойдоха с нас, не ще им дадем от користите, които отървахме, освен на всекиго жена му и чадата му; тях нека вземат и да си отидат.

23 T hen David said, “You must not do so, my brothers, with what the Lord has given us, who has kept us and delivered into our hand the band that came against us.

Но Давид каза: Не бива да постъпите така, братя мои, с ония неща, които ни даде Господ, Който не опази и предаде в ръката ни полка що бе дошъл против нас.

24 A nd who will listen to you in this matter? For as his share is who goes down to the battle, so shall his share be who stays by the baggage; they shall share alike.”

И кой би послушал тия ваши думи? Но какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът и на седящия пре вещите; по равно ще се делят користите помежду им.

25 S o it has been from that day forward, that he made it a statute and an ordinance for Israel to this day.

И така ставаше от оня ден и нататък; той направи това закон и повеление в Израиля, както е и до днес.

26 N ow when David came to Ziklag, he sent some of the spoil to the elders of Judah, to his friends, saying, “Behold, a gift for you from the spoil of the enemies of the Lord:

А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тия користи на Юдовите старейшини, на приятелите си, и рече: Ето ви подарък от користите взети от Господните врагове.

27 t o those who were in Bethel, and to those who were in Ramoth of the Negev, and to those who were in Jattir,

Изпрати на ония, които живееха във Ветил, на ония в южния Рамот, на ония в Ятир,

28 a nd to those who were in Aroer, and to those who were in Siphmoth, and to those who were in Eshtemoa,

на ония в Ароир, на ония в Сифмот, на ония в Естемо,

29 a nd to those who were in Racal, and to those who were in the cities of the Jerahmeelites, and to those who were in the cities of the Kenites,

на ония в Рахал, на ония в градовете на ерамеилците, на ония в градовете на кенейците,

30 a nd to those who were in Hormah, and to those who were in Bor-ashan, and to those who were in Athach,

на ония в Хорма, на ония в Хорасан, на ония в Атах,

31 a nd to those who were in Hebron, and to all the places where David himself and his men were accustomed to go.”

на ония в Хеврон, и на ония във всичките места, гдето Давид и мъжете му се навъртаха.