1 T hen Job answered,

Тогава Иов в отговор рече:

2 “ I have heard many such things; Sorry comforters are you all.

Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

3 “ Is there no limit to windy words? Or what plagues you that you answer?

Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?

4 “ I too could speak like you, If I were in your place. I could compose words against you And shake my head at you.

И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

5 “ I could strengthen you with my mouth, And the solace of my lips could lessen your pain. Job Says God Shattered Him

Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.

6 “ If I speak, my pain is not lessened, And if I hold back, what has left me?

Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

7 “ But now He has exhausted me; You have laid waste all my company.

Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

8 “ You have shriveled me up, It has become a witness; And my leanness rises up against me, It testifies to my face.

Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

9 “ His anger has torn me and hunted me down, He has gnashed at me with His teeth; My adversary glares at me.

Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

10 “ They have gaped at me with their mouth, They have slapped me on the cheek with contempt; They have massed themselves against me.

Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

11 “ God hands me over to ruffians And tosses me into the hands of the wicked.

Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

12 “ I was at ease, but He shattered me, And He has grasped me by the neck and shaken me to pieces; He has also set me up as His target.

Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

13 “ His arrows surround me. Without mercy He splits my kidneys open; He pours out my gall on the ground.

Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

14 “ He breaks through me with breach after breach; He runs at me like a warrior.

Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

15 “ I have sewed sackcloth over my skin And thrust my horn in the dust.

Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.

16 “ My face is flushed from weeping, And deep darkness is on my eyelids,

Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

17 A lthough there is no violence in my hands, And my prayer is pure.

Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

18 “ O earth, do not cover my blood, And let there be no resting place for my cry.

О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

19 “ Even now, behold, my witness is in heaven, And my advocate is on high.

Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.

20 “ My friends are my scoffers; My eye weeps to God.

Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,

21 “ O that a man might plead with God As a man with his neighbor!

Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!

22 “ For when a few years are past, I shall go the way of no return.

Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.