1 N ow a certain woman of the wives of the sons of the prophets cried out to Elisha, “Your servant my husband is dead, and you know that your servant feared the Lord; and the creditor has come to take my two children to be his slaves.”

А една от жените на пророческите ученици извика към Елисея и каза: Слугата ти мъж ми умря; и ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа; а заимодавецът дойде да вземе за себе си двата ми сина за роби.

2 E lisha said to her, “What shall I do for you? Tell me, what do you have in the house?” And she said, “Your maidservant has nothing in the house except a jar of oil.”

И Елисей й каза: Що да ти сторя? Кажи ми що имаш в къщи? А тя рече: Слугинята ти няма нищо в къщи, освен един съд с дървено масло.

3 T hen he said, “Go, borrow vessels at large for yourself from all your neighbors, even empty vessels; do not get a few.

И рече: Иди, вземи на заем вън, от всичките си съседи, съдове празни съдове, вземи не малко.

4 A nd you shall go in and shut the door behind you and your sons, and pour out into all these vessels, and you shall set aside what is full.”

Сетне влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай от маслото във всички тия съдове, и пълните туряй на страна.

5 S o she went from him and shut the door behind her and her sons; they were bringing the vessels to her and she poured.

И тъй, та си отиве от него та затвори вратата зад себе си и зад синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.

6 W hen the vessels were full, she said to her son, “Bring me another vessel.” And he said to her, “There is not one vessel more.” And the oil stopped.

И като се напълниха съдовете, рече на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той й рече: Няма друг съд. И маслото престана.

7 T hen she came and told the man of God. And he said, “Go, sell the oil and pay your debt, and you and your sons can live on the rest.” The Shunammite Woman

Тогава тя дойде та извести на Божия човек. И той рече: Иди, продай маслото та плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.

8 N ow there came a day when Elisha passed over to Shunem, where there was a prominent woman, and she persuaded him to eat food. And so it was, as often as he passed by, he turned in there to eat food.

И един ден Елисей замина в Сунам, гдето имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти заминаваше свръщаше там, за да яде хляб.

9 S he said to her husband, “Behold now, I perceive that this is a holy man of God passing by us continually.

Сетне жената рече на мъжа си: Ето сеха, познавам че този, който постоянно наминава у нас, е свет Божий човек.

10 P lease, let us make a little walled upper chamber and let us set a bed for him there, and a table and a chair and a lampstand; and it shall be, when he comes to us, that he can turn in there.”

Да направим, моля една малка стаичка на стената, и да турим в нея за него легло и маса и стол и светилник, за да свръща там, когато дохожда при нас.

11 O ne day he came there and turned in to the upper chamber and rested.

И един ден, като дойде там и свърна в стаичката та лежеше в нея,

12 T hen he said to Gehazi his servant, “Call this Shunammite.” And when he had called her, she stood before him.

рече на слугата си Гиезия: Повикай тая сунамка. И повика я, и тя застана пред него.

13 H e said to him, “Say now to her, ‘Behold, you have been careful for us with all this care; what can I do for you? Would you be spoken for to the king or to the captain of the army?’” And she answered, “I live among my own people.”

И рече Гиезия: Кажи й сега: Етой, ти си положила всички тия грижи за нас; що да се говори за тебе на царя или на военачалника. А тя отговори: Аз живея между своите люде.

14 S o he said, “What then is to be done for her?” And Gehazi answered, “Truly she has no son and her husband is old.”

Тогава рече: Що, прочее, да сторим за нея? А гиезиий отговори: Наистина тя няма син, а мъжът й е стар.

15 H e said, “Call her.” When he had called her, she stood in the doorway.

И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.

16 T hen he said, “ At this season next year you will embrace a son.” And she said, “No, my lord, O man of God, do not lie to your maidservant.”

И Елисей й рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.

17 T he woman conceived and bore a son at that season the next year, as Elisha had said to her. The Shunammite’s Son

Но жената зачна и роди син на другата година по същото време, както й рече Елисей.

18 W hen the child was grown, the day came that he went out to his father to the reapers.

И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите.

19 H e said to his father, “My head, my head.” And he said to his servant, “Carry him to his mother.”

И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на един от момците: Занеси го при майка му.

20 W hen he had taken him and brought him to his mother, he sat on her lap until noon, and then died.

И като го взе занесе го при маяка му; и детето седна на коленете й до пладне, и тогава умря.

21 S he went up and laid him on the bed of the man of God, and shut the door behind him and went out.

И тя се качи та го положи на леглото на Божия човек, и като зетвори вратата след него, излезе.

22 T hen she called to her husband and said, “Please send me one of the servants and one of the donkeys, that I may run to the man of God and return.”

Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна.

23 H e said, “Why will you go to him today? It is neither new moon nor sabbath.” And she said, “ It will be well.”

А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен.

24 T hen she saddled a donkey and said to her servant, “Drive and go forward; do not slow down the pace for me unless I tell you.”

Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забравяй карането заради мене освен ако ти заповядвам.

25 S o she went and came to the man of God to Mount Carmel. When the man of God saw her at a distance, he said to Gehazi his servant, “Behold, there is the Shunammite.

И тъй, стана та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката!

26 P lease run now to meet her and say to her, ‘Is it well with you? Is it well with your husband? Is it well with the child?’” And she answered, “It is well.”

Сега, прочее, тичай да я посрещнеш и кажи й: Добре ли си? добре ли е мъжът ти? Дабре ли е детето? А тя отговори: Добре.

27 W hen she came to the man of God to the hill, she caught hold of his feet. And Gehazi came near to push her away; but the man of God said, “Let her alone, for her soul is troubled within her; and the Lord has hidden it from me and has not told me.”

А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея: А Господ е скрил причината от мене, и не ми я е явил.

28 T hen she said, “Did I ask for a son from my lord? Did I not say, ‘ Do not deceive me’?”

А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?

29 T hen he said to Gehazi, “ Gird up your loins and take my staff in your hand, and go your way; if you meet any man, do not salute him, and if anyone salutes you, do not answer him; and lay my staff on the lad’s face.”

Тогава Елисей рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да ме не отговаряш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.

30 T he mother of the lad said, “ As the Lord lives and as you yourself live, I will not leave you.” And he arose and followed her.

А майката на детето рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана та отиде подир нея.

31 T hen Gehazi passed on before them and laid the staff on the lad’s face, but there was no sound or response. So he returned to meet him and told him, “The lad has not awakened.”

А Гиезия мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести казвайко: Детето не се събуди.

32 W hen Elisha came into the house, behold the lad was dead and laid on his bed.

И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му.

33 S o he entered and shut the door behind them both and prayed to the Lord.

Влезе, прочее, та затвори вратата зат тях двамата, и помоли се Господу.

34 A nd he went up and lay on the child, and put his mouth on his mouth and his eyes on his eyes and his hands on his hands, and he stretched himself on him; and the flesh of the child became warm.

Тогава се качи та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и рацете си върху неговите ръце простря се върху него; и стопли се тялото на детето.

35 T hen he returned and walked in the house once back and forth, and went up and stretched himself on him; and the lad sneezed seven times and the lad opened his eyes.

После се оттегли та ходеше насам натам из къщата, тогава пак се качи та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си.

36 H e called Gehazi and said, “Call this Shunammite.” So he called her. And when she came in to him, he said, “Take up your son.”

И Елисай извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си.

37 T hen she went in and fell at his feet and bowed herself to the ground, and she took up her son and went out. The Poisonous Stew

И тя влезе, падна на нозете му та се поклони до земята, и дигна сина си те излезе.

38 W hen Elisha returned to Gilgal, there was a famine in the land. As the sons of the prophets were sitting before him, he said to his servant, “ Put on the large pot and boil stew for the sons of the prophets.”

Пак дойде Елисей в Галгал, когато имаше глад в земята; и като седяха пред него пророческите ученици, та го слушаха, рече на слугата си: Тури големия котел та свари вариво за пророческите ученици.

39 T hen one went out into the field to gather herbs, and found a wild vine and gathered from it his lap full of wild gourds, and came and sliced them into the pot of stew, for they did not know what they were.

Затова, един излезе на полето за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, та напълни дрехата си, и се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеха, че са отровни.

40 S o they poured it out for the men to eat. And as they were eating of the stew, they cried out and said, “O man of God, there is death in the pot.” And they were unable to eat.

После сипаха на човеците да ядат; а като ядоха от варивото извикаха, казвайки: Божий човече, смърт има в котела! И не можаха да ядат от него.

41 B ut he said, “Now bring meal.” He threw it into the pot and said, “Pour it out for the people that they may eat.” Then there was no harm in the pot.

А той рече: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо отровно в котела.

42 N ow a man came from Baal-shalishah, and brought the man of God bread of the first fruits, twenty loaves of barley and fresh ears of grain in his sack. And he said, “ Give them to the people that they may eat.”

В това време един човек от Ваалселиса дойде та донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито небелени. И рече: Дай на людете да ядат.

43 H is attendant said, “What, will I set this before a hundred men?” But he said, “Give them to the people that they may eat, for thus says the Lord, ‘They shall eat and have some left over.’”

И слугата му рече: Що! да сложа ли това пред стотина човека? А той каза: Дай на людете да ядат, защото така казва Господ: Ще се нахранят и ще остане излишък.

44 S o he set it before them, and they ate and had some left over, according to the word of the Lord.

Тогава той сложи пред тях, та се нахраниха, и остана излишък, според Господното слово.