1 I t happened that when He went into the house of one of the leaders of the Pharisees on the Sabbath to eat bread, they were watching Him closely.

Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

2 A nd there in front of Him was a man suffering from dropsy.

О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.

3 A nd Jesus answered and spoke to the lawyers and Pharisees, saying, “ Is it lawful to heal on the Sabbath, or not?”

И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

4 B ut they kept silent. And He took hold of him and healed him, and sent him away.

А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.

5 A nd He said to them, “ Which one of you will have a son or an ox fall into a well, and will not immediately pull him out on a Sabbath day?”

И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?

6 A nd they could make no reply to this. Parable of the Guests

И не можаха да отговорят на това.

7 A nd He began speaking a parable to the invited guests when He noticed how they had been picking out the places of honor at the table, saying to them,

И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

8 “ When you are invited by someone to a wedding feast, do not take the place of honor, for someone more distinguished than you may have been invited by him,

Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

9 a nd he who invited you both will come and say to you, ‘Give your place to this man,’ and then in disgrace you proceed to occupy the last place.

и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

10 B ut when you are invited, go and recline at the last place, so that when the one who has invited you comes, he may say to you, ‘Friend, move up higher’; then you will have honor in the sight of all who are at the table with you.

Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.

11 F or everyone who exalts himself will be humbled, and he who humbles himself will be exalted.”

Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

12 A nd He also went on to say to the one who had invited Him, “When you give a luncheon or a dinner, do not invite your friends or your brothers or your relatives or rich neighbors, otherwise they may also invite you in return and that will be your repayment.

Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

13 B ut when you give a reception, invite the poor, the crippled, the lame, the blind,

Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

14 a nd you will be blessed, since they do not have the means to repay you; for you will be repaid at the resurrection of the righteous.”

и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

15 W hen one of those who were reclining at the table with Him heard this, he said to Him, “ Blessed is everyone who will eat bread in the kingdom of God!” Parable of the Dinner

И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

16 B ut He said to him, “ A man was giving a big dinner, and he invited many;

А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

17 a nd at the dinner hour he sent his slave to say to those who had been invited, ‘Come; for everything is ready now.’

И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

18 B ut they all alike began to make excuses. The first one said to him, ‘I have bought a piece of land and I need to go out and look at it; please consider me excused.’

А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

19 A nother one said, ‘I have bought five yoke of oxen, and I am going to try them out; please consider me excused.’

Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

20 A nother one said, ‘ I have married a wife, and for that reason I cannot come.’

А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

21 A nd the slave came back and reported this to his master. Then the head of the household became angry and said to his slave, ‘Go out at once into the streets and lanes of the city and bring in here the poor and crippled and blind and lame.’

И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

22 A nd the slave said, ‘Master, what you commanded has been done, and still there is room.’

И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

23 A nd the master said to the slave, ‘Go out into the highways and along the hedges, and compel them to come in, so that my house may be filled.

И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

24 F or I tell you, none of those men who were invited shall taste of my dinner.’” Discipleship Tested

защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

25 N ow large crowds were going along with Him; and He turned and said to them,

А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

26 “ If anyone comes to Me, and does not hate his own father and mother and wife and children and brothers and sisters, yes, and even his own life, he cannot be My disciple.

Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

27 W hoever does not carry his own cross and come after Me cannot be My disciple.

Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

28 F or which one of you, when he wants to build a tower, does not first sit down and calculate the cost to see if he has enough to complete it?

Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

29 O therwise, when he has laid a foundation and is not able to finish, all who observe it begin to ridicule him,

Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

30 s aying, ‘This man began to build and was not able to finish.’

Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

31 O r what king, when he sets out to meet another king in battle, will not first sit down and consider whether he is strong enough with ten thousand men to encounter the one coming against him with twenty thousand?

Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?

32 O r else, while the other is still far away, he sends a delegation and asks for terms of peace.

Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

33 S o then, none of you can be My disciple who does not give up all his own possessions.

И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

34 “ Therefore, salt is good; but if even salt has become tasteless, with what will it be seasoned?

Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

35 I t is useless either for the soil or for the manure pile; it is thrown out. He who has ears to hear, let him hear.”

Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!