1 T herefore leaving the elementary teaching about the Christ, let us press on to maturity, not laying again a foundation of repentance from dead works and of faith toward God,

Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

2 o f instruction about washings and laying on of hands, and the resurrection of the dead and eternal judgment.

учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

3 A nd this we will do, if God permits.

И това ще строим, ако Бог позволи.

4 F or in the case of those who have once been enlightened and have tasted of the heavenly gift and have been made partakers of the Holy Spirit,

Защото за тия, които еднаж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух

5 a nd have tasted the good word of God and the powers of the age to come,

и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век,

6 a nd then have fallen away, it is impossible to renew them again to repentance, since they again crucify to themselves the Son of God and put Him to open shame.

а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

7 F or ground that drinks the rain which often falls on it and brings forth vegetation useful to those for whose sake it is also tilled, receives a blessing from God;

Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

8 b ut if it yields thorns and thistles, it is worthless and close to being cursed, and it ends up being burned. Better Things for You

но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.

9 B ut, beloved, we are convinced of better things concerning you, and things that accompany salvation, though we are speaking in this way.

Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението.

10 F or God is not unjust so as to forget your work and the love which you have shown toward His name, in having ministered and in still ministering to the saints.

Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

11 A nd we desire that each one of you show the same diligence so as to realize the full assurance of hope until the end,

И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;

12 s o that you will not be sluggish, but imitators of those who through faith and patience inherit the promises.

да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.

13 F or when God made the promise to Abraham, since He could swear by no one greater, He swore by Himself,

Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:

14 s aying, “ I will surely bless you and I will surely multiply you.”

"Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".

15 A nd so, having patiently waited, he obtained the promise.

И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.

16 F or men swear by one greater than themselves, and with them an oath given as confirmation is an end of every dispute.

Защото както, човеците се кълнат в някого по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, туря край на всеки спор между тях,

17 I n the same way God, desiring even more to show to the heirs of the promise the unchangeableness of His purpose, interposed with an oath,

така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

18 s o that by two unchangeable things in which it is impossible for God to lie, we who have taken refuge would have strong encouragement to take hold of the hope set before us.

така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърдчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;

19 T his hope we have as an anchor of the soul, a hope both sure and steadfast and one which enters within the veil,

която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;

20 w here Jesus has entered as a forerunner for us, having become a high priest forever according to the order of Melchizedek.

гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.