1 P OR tanto, dejando la palabra del comienzo en la doctrina de Cristo, vamos adelante á la perfección; no echando otra vez el fundamento; no arrepentimiento de obras muertas, y de la fe en Dios,

Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

2 D e la doctrina de bautismos, y de la imposición de manos, y de la resurrección de los muertos, y del juicio eterno.

учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

3 Y esto haremos á la verdad, si Dios lo permitiere.

И това ще строим, ако Бог позволи.

4 P orque es imposible que los que una vez fueron iluminados y gustaron el don celestial, y fueron hechos partícipes del Espíritu Santo.

Защото за тия, които еднаж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух

5 Y asimismo gustaron la buena palabra de Dios, y las virtudes del siglo venidero,

и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век,

6 Y recayeron, sean otra vez renovados para arrepentimiento, crucificando de nuevo para sí mismos al Hijo de Dios, y exponiéndole á vituperio.

а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

7 P orque la tierra que embebe el agua que muchas veces vino sobre ella, y produce hierba provechosa á aquellos de los cuales es labrada, recibe bendición de Dios:

Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

8 M as la que produce espinas y abrojos, es reprobada, y cercana de maldición; cuyo fin será el ser abrasada.

но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.

9 P ero de vosotros, oh amados, esperamos mejores cosas, y más cercanas á salud, aunque hablamos así.

Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението.

10 P orque Dios no es injusto para olvidar vuestra obra y el trabajo de amor que habéis mostrado á su nombre, habiendo asistido y asistiendo aún á los santos.

Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

11 M as deseamos que cada uno de vosotros muestre la misma solicitud hasta el cabo, para cumplimiento de la esperanza:

И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;

12 Q ue no os hagáis perezosos, mas imitadores de aquellos que por la fe y la paciencia heredan las promesas.

да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.

13 P orque prometiendo Dios á Abraham, no pudiendo jurar por otro mayor, juró por sí mismo,

Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:

14 D iciendo: De cierto te bendeciré bendiciendo, y multiplicando te multiplicaré.

"Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".

15 Y así, esperando con largura de ánimo, alcanzó la promesa.

И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.

16 P orque los hombres ciertamente por el mayor que ellos juran: y el fin de todas sus controversias es el juramento para confirmación.

Защото както, човеците се кълнат в някого по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, туря край на всеки спор между тях,

17 P or lo cual, queriendo Dios mostrar más abundantemente á los herederos de la promesa la inmutabilidad de su consejo, interpuso juramento;

така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

18 P ara que por dos cosas inmutables, en las cuales es imposible que Dios mienta, tengamos un fortísimo consuelo, los que nos acogemos á trabarnos de la esperanza propuesta:

така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърдчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;

19 L a cual tenemos como segura y firme ancla del alma, y que entra hasta dentro del velo;

която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;

20 D onde entró por nosotros como precursor Jesús, hecho Pontífice eternalmente según el orden de Melchîsedec.

гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.