1 C UANDO fueres á la casa de Dios, guarda tu pie; y acércate más para oir que para dar el sacrificio de los necios: porque no saben que hacen mal.

Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

2 N o te des priesa con tu boca, ni tu corazón se apresure á proferir palabra delante de Dios; porque Dios está en el cielo, y tú sobre la tierra: por tanto, sean pocas tus palabras.

Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, За това, нека бъдат думите ти малко;

3 P orque de la mucha ocupación viene el sueño, y de la multitud de las palabras la voz del necio.

Защото както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.

4 C uando á Dios hicieres promesa, no tardes en pagarla; porque no se agrada de los insensatos. Paga lo que prometieres.

Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

5 M ejor es que no prometas, que no que prometas y no pagues.

По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

6 N o sueltes tu boca para hacer pecar á tu carne; ni digas delante del ángel, que fué ignorancia. ¿Por qué harás que Dios se aire á causa de tu voz, y que destruya la obra de tus manos?

Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред Божия служител (Еврейски: пред ангела), че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

7 D onde los sueños son en multitud, también lo son las vanidades y muchas las palabras; mas tú teme á Dios.

Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

8 S i violencias de pobres, y extorsión de derecho y de justicia vieres en la porvincia, no te maravilles de esta licencia; porque alto está mirando sobre alto, y uno más alto está sobre ellos.

Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

9 A demás el provecho de la tierra es para todos: el rey mismo está sujeto á los campos.

При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

10 E l que ama el dinero, no se hartará de dinero; y el que ama el mucho tener, no sacará fruto. También esto es vanidad.

Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

11 C uando los bienes se aumentan, también se aumentan sus comedores. ¿Qué bien, pues, tendrá su dueño, sino ver los con sus ojos?

Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им, Освен да ги гледат с очите си?

12 D ulce es el sueño del trabajador, ora coma mucho ó poco; mas al rico no le deja dormir la hartura.

Сънят на работника е сладък, малко ли ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

13 H ay una trabajosa enfermedad que he visto debajo del sol: las riquezas guardadas de sus dueños para su mal;

има тежко зло, което видях под слънцето, именно, Богатство пазено от притежателя му за негова му вреда;

14 L as cuales se pierden en malas ocupaciones, y á los hijos que engendraron nada les queda en la mano.

И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

15 C omo salió del vientre de su madre, desnudo, así se vuelve, tornando como vino; y nada tuvo de su trabajo para llevar en su mano.

Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

16 E ste también es un gran mal, que como vino, así haya de volver. ¿Y de qué le aprovechó trabajar al viento?

Още и това е тежко зло, Че, по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

17 D emás de esto, todos los días de su vida comerá en tinieblas, con mucho enojo y dolor y miseria.

Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

18 H e aquí pues el bien que yo he visto: Que lo bueno es comer y beber, y gozar uno del bien de todo su trabajo con que se fatiga debajo del sol, todos los días de su vida que Dios le ha dado; porque esta es su parte.

Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

19 A simismo, á todo hombre á quien Dios dió riquezas y hacienda, y le dió también facultad para que coma de ellas, y tome su parte, y goce su trabajo; esto es don de Dios.

И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал и власт да яде от тях, И да взема дела си, и да се весели в труда си, - Това е дар от Бога.

20 P orque no se acordará mucho de los días de su vida; pues Dios le responderá con alegría de su corazón.

Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието та сърцето му.