1 S almo de David. DISPUTA, oh Jehová, con los que contra mí contienden; Pelea con los que me combaten.

(По слав. 34). Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.

2 E cha mano al escudo y al pavés, Y levántate en mi ayuda.

Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.

3 Y saca la lanza, cierra contra mis perseguidores; Di á mi alma: Yo soy tu salud.

Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.

4 A vergüéncense y confúndanse los que buscan mi alma: Vuelvan atrás, y sean avergonzados los que mi mal intentan.

Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.

5 S ean como el tamo delante del viento; Y el ángel de Jehová los acose.

Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.

6 S ea su camino oscuridad y resbaladeros; Y el ángel de Jehová los persiga.

Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.

7 P orque sin causa escondieron para mí su red en un hoyo; Sin causa hicieron hoyo para mi alma.

Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.

8 V éngale el quebrantamiento que no sepa, Y su red que escondió lo prenda: Con quebrantamiento en ella caiga.

Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

9 Y gócese mi alma en Jehová; Y alégrese en su salud.

А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:

10 T odos mis huesos dirán: Jehová, ¿quién como tú, Que libras al afligido del más fuerte que él, Y al pobre y menesteroso del que le despoja?

Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?

11 L evantáronse testigos falsos; Demandáronme lo que no sabía;

Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо

12 V olviéronme mal por bien, Para abatir á mi alma.

Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.

13 M as yo, cuando ellos enfermaron, me vestí de saco; Afligí con ayuno mi alma, Y mi oración se revolvía en mi seno.

А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;

14 C omo por mi compañero, como por mi hermano andaba; Como el que trae luto por madre, enlutado me humillaba.

Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.

15 P ero ellos se alegraron en mi adversidad, y se juntaron; Juntáronse contra mí gentes despreciables, y yo no lo entendía: Despedazábanme, y no cesaban;

Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.

16 C on los lisonjeros escarnecedores truhanes, Crujiendo sobre mí sus dientes.

Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.

17 S eñor, ¿hasta cuándo verás esto? Recobra mi alma de sus quebrantamientos, mi única de los leones.

Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.

18 T e confesaré en grande congregación; Te alabaré entre numeroso pueblo.

Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.

19 N o se alegren de mí mis enemigos injustos: Ni los que me aborrecen sin causa hagan del ojo.

Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.

20 P orque no hablan paz; Y contra los mansos de la tierra piensan palabras engañosas.

Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.

21 Y ensancharon sobre mí su boca; Dijeron: ­Ea, ea, nuestros ojos lo han visto!

Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!

22 T ú lo has visto, oh Jehová; no calles: Señor, de mí no te alejes.

Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,

23 M uévete y despierta para mi juicio, Para mi causa, Dios mío y Señor mío.

Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.

24 J úzgame conforme á tu justicia, Jehová Dios mío; Y no se alegren de mí.

Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.

25 N o digan en su corazón: ­Ea, alma nuestra! No digan: ­Hémoslo devorado!

Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.

26 A vergüencense, y sean confundidos á una los que de mi mal se alegran: Vístanse de vergüenza y de confusión los que se engrandecen contra mí.

Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.

27 C anten y alégrense los que están á favor de mi justa causa, Y digan siempre: Sea ensalzado Jehová, Que ama la paz de su siervo.

Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

28 Y mi lengua hablará de tu justicia, Y de tu loor todo el día.

И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.