1 C IERTAMENTE tiempo limitado tiene el hombre sobre la tierra, Y sus días son como los días del jornalero.

Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?

2 C omo el siervo anhela la sombra, Y como el jornalero espera el reposo de su trabajo:

Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

3 A sí poseo yo meses de vanidad, Y noches de trabajo me dieron por cuenta.

Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

4 C uando estoy acostado, digo: ¿Cuándo me levantaré? Y mide mi corazón la noche, Y estoy harto de devaneos hasta el alba.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.

5 M i carne está vestida de gusanos, y de costras de polvo; Mi piel hendida y abominable.

Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.

6 Y mis días fueron más ligeros que la lanzadera del tejedor, Y fenecieron sin esperanza.

Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

7 A cuérdate que mi vida es viento, Y que mis ojos no volverán á ver el bien.

Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.

8 L os ojos de los que me ven, no me verán más: Tus ojos sobre mí, y dejaré de ser.

Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

9 L a nube se consume, y se va: Así el que desciende al sepulcro no subirá;

Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;

10 N o tornará más á su casa, Ni su lugar le conocerá más.

Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

11 P or tanto yo no reprimiré mi boca; Hablaré en la angustia de mi espíritu, Y quejaréme con la amargura de mi alma.

Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

12 ¿ Soy yo la mar, ó ballena, Que me pongas guarda?

Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

13 C uando digo: Mi cama me consolará, Mi cama atenuará mis quejas;

Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

14 E ntonces me quebrantarás con sueños, Y me turbarás con visiones.

Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

15 Y así mi alma tuvo por mejor el ahogamiento, Y quiso la muerte más que mis huesos.

Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

16 A burríme: no he de vivir yo para siempre; Déjáme, pues que mis días son vanidad.

Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

17 ¿ Qué es el hombre, para que lo engrandezcas, Y que pongas sobre él tu corazón,

Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

18 Y lo visites todas las mañanas, Y todos los momentos lo pruebes?

Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

19 ¿ Hasta cuándo no me dejarás, Ni me soltarás hasta que trague mi saliva?

До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

20 P equé, ¿qué te haré, oh Guarda de los hombres? ¿Por qué me has puesto contrario á ti, Y que á mí mismo sea pesado?

Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?

21 ¿ Y por qué no quitas mi rebelión, y perdonas mi iniquidad? Porque ahora dormiré en el polvo, Y si me buscares de mañana, ya no seré.

И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.