1 « ألا يُكافِحُ الإنسانُ عَلَى الأرْضِ؟ ألَيسَتْ أيّامُهُ كَأيّامِ عَمَلِ الأجِيرِ؟
Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 ي َشتاقُ كَعَبدٍ إلَى الظِلِّ، وَيَنتَظِرُ أُجْرَتَهُ بِلَهفَةٍ.
Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 ه َكَذا وَرِثْتُ شُهُوراً عَقِيمَةً، وَأُعطِيتُ نَصِيبِي مِنْ لَيالِي الشَّقاءِ.
Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 إ ذا نِمْتُ أقُولُ: ‹مَتَى سَأنهَضُ؟› وَيَمُرُّ اللَّيلُ بَطِيئاً، وَأتَقَلَّبُ فِي فِراشِي حَتَّى الفَجرِ.
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 ج َسَدِي مُغَطَّى بِالدُّودِ وَالطِّينِ، وَجِلدِي يَتَصَلَّبُ وَيَتَقَيَّحُ.
Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 « تَمُرُّ أيّامُ حَياتِي أسرَعُ مِنْ دَوَرانِ المَكُّوكِ فِي المِغزَلِ، وَتَنتَهِي بِلا رَجاءٍ.
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 ت َذَكَّرْ أنَّ حَياتِي كَنَفسٍ عابِرٍ، وَلَنْ أرَى خَيراً ثانِيَةً.
Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 م َنْ يَرانِي الآنَ، لَنْ يَرانِي بَعْدُ. تُراقِبُنِي أنتَ قَلِيلاً ثُمَّ أمضِي بِلا عَودَةٍ.
Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
9 و َكَما يَختَفِي السَّحابُ وَيَزُولُ، كَذَلِكَ الَّذِينَ يَنزِلُونَ إلَى عالَمِ المَوتِ، لا يَصْعِدُونَ.
Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;
10 ل ا يَعُودُ المَيِّتُ إلَى بَيتِهِ، وَأهلُهُ لا يَعُودُونَ يَعرِفُونَهُ.
Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 « لِهَذا لَنْ أسْكُتَ. وَسَأتَكَلَّمُ مِنْ عَذابِ رُوحِي. سَأشكُو مِمّا ذُقتُهُ مِنْ مَرارَةٍ فِي نَفسِي.
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 ه َلْ أنا اليَمُّ أمِ التِّنِّينُ لِتَضَعَ عَلَيَّ حارِساً؟
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 إ نْ قُلْتُ سَيُعطِينِي فِراشِي راحَةً، وَيَحمِلُ السَّرِيرُ هَمِّي عِندَما أشكُو،
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 ف َإنَّكَ تُخِيفُنِي يا اللهُ فِي أحلامِي، وَتُرعِبُنِي بِالرُّؤى.
Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 ف َأخْتارُ الخَنْقَ وَالمَوتَ عَلَى هَذِهِ الحَياةِ.
Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 ك َرِهْتُ الحَياةَ، وَلا أُرِيدُ أنْ أعِيشَ إلَى الأبَدِ. اترُكْنِي، لأنَّ حَياتِي نَسَمَةٌ عابِرَةٌ.
Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 م ا هُوَ الإنسانُ، يا اللهُ، حَتَّى تُعطِيهِ اعتِباراً، أوْ تُفَكِّرَ فِيهِ؟
Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 ل ِمَ تَزُورُهُ صَباحاً بَعدَ صَباحٍ، وَتَمتَحِنُهُ لَحْظَةً بَعدَ لَحْظَةٍ؟
Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 ل ِمَ لا تُبْعِدَ نَظَرَكَ عَنِّي، حَتَّى أبلَعَ رِيقِي؟
До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 ه َبْ أنَّنِي أخطَأتُ، فَكَيفَ بِوِسْعِي أنْ أُسِيئَ إلَيكَ يا رَقِيبَ البَشَرِ؟ لِمَ استَهْدَفْتَنِي؟ وَلِماذا صِرْتُ عِبئاً عَلَيكَ؟
Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 ل ِماذا لا تَغفِرُ جَرِيمَتِي وَتَتَغاضَى عَنْ إثمِي؟ لأنِّي سَأضطَجِعُ قَرِيباً فِي تُرابِ القَبرِ. تَبْحَثُ عَنِّي فَلا تَجِدُنِي.»
И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.