1 ا حمِنِي يا اللهُ لِأنِّي عَلَيكَ أعتَمِدُ!

(По слав. 15). Давидова песен Пази ме, Боже, Защото на Тебе уповавам.

2 ق ُلْتُ للهِ: «أنتَ رَبِّي! بَرَكاتِي كُلُّها مِنْكَ تَأْتِي!

Рекох Господу: Ти си Господ бой; Вън от Тебе няма добро за мене.

3 ا لقِدِّيسُونَ الَّذِينَ فِي الأرْضِ هُمُ الجَلِيلُونَ الَّذِينَ أُسَرُّ وَأتَمَتَّعُ بِهِمْ.»

В светиите на земята и в отбраните, В тях е всичкото ми благоволение.

4 ل َكِنْ ما أكثَرَ أوجاعَ الَّذِينَ يَطلُبُونَ آلِهَةً أُخْرَى! وَلا أشتَرِكُ فِي سَكائِبِ الدَّمِ الَّتِي يُقَدِّمُونَها. وَلا أجعَلُ أسماءَ آلِهَتِهِمْ تَمُسُّ لِسانِي!

Скърбите на ония, които заменят Иеова с друг бог ще се умножат; Аз не ща да принеса техните от кръв възлияния. Нито ще взема в устните си имената на боговете им.

5 ن َصِيبِي هُوَ اللهُ وَكَأْسِي! أنتَ تُمْسِكُ بِمِيراثِي بَينَ يَدَيكَ!

Господ е делът на наследството ми и на чашата ми! Ти поддържаш това, което ми се е паднало.

6 و َقَعَ نَصِيبِي فِي أرْضٍ طَيِّبَةٍ. فَما أحلَى مِيراثِي!

За мене делът падна на приятни места; Да! получих прекрасно наследство.

7 أ ُبارِكُ اللهَ ، الَّذِي يَنصَحُنِي. يُعَلِّمُنِي حَتَّى فِي اللَّيلِ وَيُوَجِّهُ قَلْبِي.

Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; Още и в нощно време ме учат вътрешностите ми.

8 ج َعَلْتُ اللهَ أمامِي دائِماً، هُوَ عَنْ يَمِينِي فَلَنْ أتَزَعْزَعَ.

Винаги турям Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, аз няма да се поклатя.

9 ل ِهَذا يَفرَحُ قَلبِي وَتَبتَهِجُ رُوحِي. حَتَّى جَسَدِي يَسكُنُ فِي أمانٍ.

Затова се зарадва сърцето ми, и развесели се душата+ ми, А още и плътта ми ще пребивава в увереност.

10 ل ِأنَّكَ لَنْ تَترُكَ نَفسِي فِي الهاوِيَةِ. لَنْ تَدَعَ تابِعَكَ التَّقِيِّ يَتَعَفَّنُ.

Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; Нито ще допуснеш угодника Си да види изтление.

11 ت ُعَلِّمُنِي طَرِيقَ الحَياةِ! مَعكَ أشبَعُ سُرُوراً. أسْعَدُ، وَأنا بِجانِبِكَ، إلَى الأبَدِ!

Ще ми изявиш пътя на живота; Пред твоето присъствие има пълнота от радост, Отдясно на Тебе-всякога веселие.