1 ف ِي ذَلِكَ الوَقتِ، مَرِضَ أبِيّا بْنُ يَرُبْعامَ مَرَضاً شَدِيداً.

В онова време се разболя Авия, Еровоамовият син.

2 ف َقالَ يَرُبْعامُ لِزَوجَتِهِ: «اذهَبِي إلَى شِيلُوهَ إلَى النَّبِيِّ أخِيّا. فَهُوَ الَّذِي تَنَبَّأ بِأنِّي سَأُصبِحُ مَلِكاً عَلَى إسْرائِيلَ. تَنَكَّرِي فِي هَيئَةٍ أُخْرَى لِئَلّا يَعرِفَ النّاسُ أنَّكِ زَوجَتِي.

И Еровоам каза на жена си: Стани, моля, предреши се така, щото да не познаят, че си Еровоамовата жена, и иди в Сило; ето там е пророк Ахия, който ми каза, че ще царувам над тия люде.

3 و َأعطِ النَّبِيَّ عَشْرَةَ أرغِفَةٍ مِنَ الخُبْزِ، وَبَعضَ الكَعكِ، وَجَرَّةَ عَسَلٍ. ثُمَّ اسألِيهِ عَمّا سَيَحدُثُ لابنِنا، وَهُوَ سَيُخبِرُكِ بِما سَيَحدُثُ لَهُ.»

Вземи със себе си десет хляба, сухари и едно гърне мед та иди при него; той ще ти яви какво ще стане на детето.

4 ف َفَعَلَتْ زَوجَةُ يَرُبْعامَ كَما قالَ لَها زَوجُها. فَذَهَبَتْ إلَى شِيلُوهَ، إلَى بَيتِ النَّبِيِّ أخِيّا. وَكانَ أخِيّا قَدْ شاخَ وَفَقَدَ بَصَرَهُ.

И тъй, Еровоамовата жена стори така; тя стана та отиде в Сило, и дойде в Ахиевата къща. А Ахия не можеше да вижда, защото очите му бяха се помрачили от старостта му.

5 ل َكِنَّ اللهَ قالَ لَهُ: «زَوجَةُ يَرُبْعامَ قادِمَةٌ مُتَنَكِّرَةً لِرُؤيَتِكَ لِكَي تَسألَكَ عَنْ ابنِها المَرِيضِ.» وَأخبَرَ اللهُ أخِيّا بِما يَنبَغِي لَهُ أنْ يَقُولَ لَها.

А Господ беше рекъл на Ахия: Ето, Еровоамовата жена иде да се допита до тебе за сина си, защото е болен. Така и така да й кажеш; защото, когато влезе, ще се престори на друга.

6 ف َسَمِعَها أخِيّا وَهِيَ تَدخُلُ البابَ. فَقالَ لَهُا: «ادْخُلِي يا زَوجَةَ يَرُبْعامَ. لِماذا تَتَنَكَّرِينَ؟ لَدَيَّ خَبَرٌ سَيِّئٌ لَكِ.

И тъй, като чу Ахия стъпването на нозете й като влизаше във вратата, рече: Влез, Еровоамова жено; защо се преструваш на друга? Но аз съм пратен при тебе с тежки известия.

7 ا ذهَبِي وَقُولِي لِيَرُبْعامَ إنَّ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ ، إلَهُ إسْرائِيلَ: ‹قَدِ اختَرْتُكَ، يا يَرُبْعامُ، مِنْ بَينِ كُلِّ بَنِي إسْرائِيلَ. وَجَعَلْتُكَ رَئِيساً عَلَى شَعبِي.

Иди, кажи на Еровоама: Така казва Господ Израилевият Бог: Понеже Аз те издигнах отсред людете, и те поставих вожд на людете Си Израиля,

8 ا نتَزَعْتُ المَملَكَةَ مِنْ عائِلَةِ داوُدَ وَأعطَيتُها لَكَ. لَكِنَّكَ لَمْ تَكُنْ كَعَبْدِيَ داوُدَ الَّذِي كانَ يُحِبُّ طاعَةَ وَصايايَ. فَتَبِعَنِي بِكُلِّ قَلْبِهِ. وَلَمْ يَفعَلْ غَيرَ ما هُوَ مَقبُولٌ عِندِي.

и, като откъснаха царството от Давидовия дом, дадоха го на тебе, но пак ти не биде както слугата Ми Давида, който опази заповедите Ми и като Ме следва с цялото си сърце, за да върши само онова, което е пред Мене,

9 أ مّا أنتَ، فَخَطاياكَ عَظِيمَةٌ. بَلْ هِيَ أعظَمُ مِنْ خَطايا أيِّ مَلِكٍ قَبلَكَ. فَقَد تَرَكْتَنِي، وَصَنَعْتَ لِنَفسِكَ أوثاناً وَآلِهَةً أُخْرَى، مَعَ أنَّكَ تَعرِفُ أنَّ هَذا يُغِيظُنِي كُلَّ الغَيظِ.

но ти надмина в зло всички, които са били преди тебе, защото отиде и си направи други богове и леяни идоли, та Ме разгневи и отхвърли зад гърба си,

10 ل ِهَذا سَأجلِبُ المَصائِبَ عَلَى عائِلَةِ يَرُبْعامَ. وَسَأقضِي عَلَى كُلِّ ذَكَرٍ مِنهُمْ – كِباراً وَصِغاراً. سأفنِي بَيتَ يَرُبْعامَ كَما تَلتَهِمُ النّارُ الرَّوثَ.

затова, ето, ще докарам зло на Еровоамовия дом, и ще изтребя от Еровоамовия род всеки от мъжки пол, както малолетния, така пълнолетния в Израиля, и ще измета Еровоамовия дом, както някой измита тора, догде не остане нищо.

11 ك ُلُّ مَنْ يَمُوتُ فِي المَدِينَةِ مِنْ عائِلَتِكَ، سَتَأْكُلُهُ الكِلابُ. وَكُلُّ مَنْ يَمُوتُ مِنْ عائِلَتِكَ فِي الحُقُولِ سَتَأْكُلُهُ الطُّيُورُ. سَيَتِمُّ هَذا لِأنَّ اللهَ هُوَ الَّذِي تَكَلَّمَ.›»

Който от Еровоамовия род умре в града, него кучетата ще изядат; а който умре в полето, въздушните птици ще го изядат; защото Господ каза това.

12 ث ُمَّ قالَ لَها: «وَالآنَ اذهَبِي إلَى بَيتِكِ. وَما إنْ تَدخُلِي مَدِينَتَكِ حَتَّى يَمُوتَ ابْنُكِ.

Ти, прочее, остани, иди у дома си; и като влязат нозете ти в града, детето ще умре.

13 و َسَتَنُوحُ عَلَيهِ كُلُّ إسْرائِيلَ وَتَدفِنُهُ. وَلَنْ يُدفَنَ مِنْ كُلِّ عائِلَةِ يَرُبْعامَ غَيرُ ابْنِكِ. فَهُوَ الوَحِيدُ فِي كُلِّ عائلةِ يَرُبْعامَ الذي وجدَ فيه اللهُ ، إلهُ إسْرائِيل، ما يُرضيه.

Целият Израил ще го оплаче, и ще го погребат; защото само то от Еровоамовия род ще се положи в гроб, понеже в него измежду Еровоамовия дом се намери нещо добро пред Господа Израилевия Бог.

14 س َيُقِيمُ اللهُ مَلِكاً جَدِيداً عَلَى إسْرائِيلَ. وَسَيَقضِي ذَلِكَ المَلِكُ عَلَى عائِلَةِ يَرُبْعامَ. لَكِنَّ الأمْرَ لَنْ يَقِفَ عِنْدَ هَذا.

А Господ ще си въздигне цар над Израиля, който ще изтреби Еровоамовия дом в оня ден; но що? даже и сега!

15 إ ذْ سَيُعاقِبُ اللهُ إسْرائِيلَ. وَسَيَخافُ بَنُو إسْرائِيلَ. بَلْ إنَّهُمْ سَيَرْتَجِفُونَ خَوْفاً كَالقَصَبِ فِي الماءِ. وَسَيَنزِعُهُمُ اللهُ مِنْ هَذِهِ الأرْضِ الطَّيِّبَةِ الَّتِي أعطاها لآبائِهِمْ. سَيَنفِيهِمْ إلَى ما وَراءَ نَهْرِ الفُراتِ، لِأنَّهُ غاضِبٌ عَلَى الشَّعبِ الَّذِينَ أقامُوا أعمِدَةً لِعِبادَةِ عَشْتَرُوتَ.

И Господ ще порази Израиля като тръст, която се клати у водата; и ще изкорени Израиля из тая добра земя, която е дал на бащите им, и ще ги разпръсне оттатък реката Евфрат, понеже направиха ашерите си та разгневиха Господа.

16 س َيُعاقِبُ شَعبَهُ بِسَبِبِ خَطايا يَرُبْعامَ الَّذِي أخطَأ وَجَعَلَ بَنِي إسْرائِيلَ يُخطِئُونَ.»

И ще предадете Израиля поради греховете, с които Еровоам съгреши, и с които направи Израиля да съгреши.

17 ف َرَجِعَتْ زَوجَةُ يَرُبْعامُ إلَى تِرْصَةَ. وَما إنْ دَخَلَتْ بَيْتَها حَتَّى ماتَ ابْنُها.

Тогава Еровоамовата жена стана та си отиде, и дойде в Терса; и като стъпи на прага на къщната врата, детето умря.

18 ف َشارَكَ كُلُّ بَنِي إسْرائِيلَ فِي دَفْنِهِ. وَناحُوا عَلَيهِ. تَمَّ هَذا كُلُّهُ حَسَبَ كَلامِ اللهِ الذي تَكَلَّمَ بِهِ عَلَى لِسانِ النَّبِيِّ أخِيّا.

И целият Израил го оплака, и погребаха го, според словото, което Господ говори чрез слугата Си пророка Ахия.

19 أ مّا بَقِيَةُ أعْمالِ يَرُبْعامَ، حَرُوبِهِ وَعَهْدِ حُكْمِهِ، فَهِيَ مُدَوَّنَةٌ فِي كِتابِ تارِيخِ مُلُوكِ إسْرائيلَ.

А останалите дела на Еровоама, как воюва и как царува, ето, те са написани в Книгата на летописите на Израилевите царе.

20 ح َكَمَ يَرُبْعامُ اثْنَتَينِ وَعِشْرِينَ سَنَةً. ثُمَّ ماتَ وَدُفِنَ مَعَ آبائِهِ. فَخَلَفَهُ فِي الحُكمِ نادابُ ابْنُهُ. رَحُبْعامُ ملكُ يهوذا

Времето, през което Еровоам царуваше, беше двадесет и две години; и той заспа с бащите си, и вместо него се възцари син му Надав.

21 أ مّا رَحُبْعامُ، فَكانَ مَلِكاً عَلَى يَهُوذا. وَقَدِ اعتَلَى العَرشَ فِي الواحِدَةِ وَالأربَعِينَ مِنْ عُمْرِهِ. وَحَكَمَ سَبْعَ عَشْرَةَ سَنَةً مِنْ مَدِينَةِ القُدْسِ، المَدِينَةِ الوَحِيدَةِ الَّتِي اختارَ اللهُ أنْ يُكَرَّمَ فِيها مِنْ بَينِ جَمِيعِ مُدُنِ إسْرائِيلَ. وَكانَ اسْمُ أُمِّ رَحُبْعامَ نِعمَةَ العَمُّونِيَّةَ.

А Ровоам, Соломоновият син царуваше над Юда. Ровоам бе на четиридесет и една година, когато стана цар, и царува седемнадесет години в Ерусалим, града, който Господ бе избрал измежду всичките Израилеви племена за да настани името Си там. Името на майка му, амонката, бе Наама.

22 و َأخطَأ أيضاً شَعبُ يَهُوذا وَفَعَلُوا الشَّرَّ أمامَ اللهِ. فَفاقَتْ شُرُورُهُمُ الَّتِي أغضَبَتِ اللهَ شُرُورَ كُلِّ آبائِهِمِ الَّذِينَ سَبَقُوهُمْ.

А Юда върши зло пред Господа; и раздразниха Го до ревнуване с извършените си грехове, които бяха повече от всичко, що бяха извършили бащите им.

23 إ ذْ بَنُوْا مُرتَفَعاتٍ، وَأنْصاباً تَذْكارِيَّةً، وَأعمِدَةً مُقَدَّسَةً لِعَشْتَرُوتَ. بَنُوها عَلَى كُلِّ تَلَّةٍ مُرْتَفِعَةٍ، وَتَحْتَ كُلِّ شَجَرَةٍ خَضْراءَ.

Защото и те си издигнаха високи места и кумири и ашери на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво.

24 و َكانَ هُناكَ رِجالٌ يُبِيحُونَ أجسادَهُمْ فِي الهَيكَلِ. فَقَدِ اقتَرَفَ شَعبُ يَهُوذا جَميعَ رَجاساتٍ الشُّعُوبِ الَّتِي طَرَدَها اللهُ أمامَ بَنِي إسْرائِيلَ.

Още в земята имаше мъжеложци, които постъпваха според всичките мерзости на народите, които Господ беше изгонил отпред израилтяните.

25 و َفِي السَّنَةِ الخامِسَةِ مِنْ حُكْمِ المَلِكِ رَحُبْعامَ، شَنَّ شِيشَقُ مَلِكُ مِصْرَ هُجوماً عَلَى القُدْسِ.

И в петата година от Ровоамовото царуване, египетският цар Сисак дойде против Ерусалим,

26 و َاستَولَى عَلَى كُنُوزِ بَيتِ اللهِ وَقَصْرِ المَلِكِ. حَتَّى إنَّهُ أخَذَ التُّرُوسَ الذَّهَبِيَّةَ الَّتِي أخَذَها داوُدُ مِنْ رِجالِ هَدَدَ عَزَرَ، مَلِكِ أرامَ. وَكانَ داوُدُ قَدْ أخَذَ هَذِهِ التُّرُوسَ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ. فَأخَذَها شِيشَقُ كُلَّها.

та отнесе съкровищата на Господния дом и съкровищата на царската къща; отнесе всичко; отнесе още всички златни щитове, които Соломон бе направил.

27 ف َصَنَعَ رَحُبْعامُ تُرُوساً أُخْرَى مَكانَها، لَكِنَّهُ صَنَعَها مِنَ البُرونْزِ. وَوَضَعَها فِي حِراسَةِ الرِّجالِ المَسؤُولِينَ عَنْ بَوّابَةِ القَصْرِ.

А вместо тях цар Ровоам направи медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците на телохранителите, които пазеха вратата и царската къща.

28 ف َكانَ كُلَّما ذَهَبَ المَلِكُ إلَى بَيتِ اللهِ ، يَذهَبُ الحُرّاسُ مَعَهُ وَهُمْ يَحمِلُونَها، ثُمَّ يُعِيدُونَها إلَى غُرْفَةِ الحُرّاسِ.

И когато влизаше царят в Господния дом, телохранителите ги държаха: после пак ги занасяха в залата на телохранителите.

29 أ مّا بَقِيَةُ أعْمالِ رَحُبْعامَ، فَهِيَ مُدَوَّنَةٌ فِي كِتابِ تارِيخِ مُلُوكِ يَهُوذا.

А останалите дела на Ровоама, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе?

30 و َكانَ يَرُبْعامُ وَرَحُبْعامُ في حَربٍ دائِمَةٍ.

А между Ровоама и Еровоама имаше постоянна война.

31 و َرَقَدَ رَحُبْعامُ وَدُفِنَ مَعَ آبائِهِ فِي مَدِينَةِ داوُدَ. وَكانَ اسْمُ أُمِّهِ نِعْمَةَ العَمُّونِيَّةَ. وَخَلَفَهُ فِي الحُكمِ ابْنُهُ أبِيّا.

И Ровоам заспа с бащите си, и погребан биде с бащите си в Давидовия град. Името на майка му, амонката, бе Наама. А вместо него се възцари син му Авия.