1 ث ُمَّ قالَ اللهُ لِيَشُوعَ: «لا تَخَفْ وَلا تَخُرْ عَزِيمَتُكَ. خُذْ مَعَكَ كُلَّ الجَيشِ وَاصعَدِ الآنَ إلَى عايَ. سَأُعطِيكَ مَلِكَ عايَ وَشَعبَهُ وَمَدِينَتَهُ وَأرْضَهُ.

Подир това Господ рече на Исуса: Не бой се нито се ужасявай; вземи със себе си всичките военни мъже, и стани та се изкачи в Гай; ето, Аз предадох в ръката ти гайския цар, людете му, града му и земята му;

2 و َسَتَعمَلُ بِعايَ وَبِمَلِكِها كَما عَمِلْتَ بِأرِيحا وَبِمَلِكِها. لَكِنْ فِي هَذِهِ المَرَّةِ يُمكِنُكَ الاحتِفاظُ بِثَروَتِها وَحَيواناتِها غَنِيمَةً لَكَ. أقِمْ كَمِيناً خَلْفَ المَدِينَةِ.»

и да сториш на Гай и на царя му, както стори на Ерихон и на царя му; само че ще заплените за себе си користите му и добитъка му. Постави против града засада от задната му страна.

3 ف انطَلَقَ يَشُوعُ إلَى عايَ مَعَ كُلِّ الجَيشِ. وَاختارَ يَشُوعُ ثَلاثِينَ ألفاً مِنْ أفضَلِ جُنُودِهِ وَأرسَلَهُمْ فِي الَّليلِ.

Тогава Исус стана с всичките военни люде, за да отидат в Гай; и Исус избра тридесет хиляди мъже силни и храбри изпрати ги нощем,

4 و َأعطاهُمْ هَذِهِ الأوامِرَ: «انتَبِهُوا! أقِيمُوا كَمِيناً خَلْفَ المَدِينَةِ. وَلا تَبتَعِدُوا عَن المَدِينَةِ، وَلَكِنْ كُونُوا مُستَعِدِّينَ وَيَقِظِينَ.

и заповяда им, казвайки: Гледайте, поставете засада против града от задната страна на града; да се не отдалечите много от града, и да бъдете всички готови;

5 س َنَتَقَدَّمُ أنا وَالجَيشُ الَّذِي مَعِي إلَى المَدِينَةِ. حِينَ يَخرُجُونَ لِمُواجَهَتِنا كَما حَدَثَ قَبلاً، فَإنَّنا سَنَهرُبُ أمامَهُمْ.

а аз и всичките люде, които са с мене, ще се приближим до града; и когато излязат против нас, както изпърво, тогава ние ще побегнем от тях.

6 ح ِينَئِذٍ، سَيَخرُجُونَ وَراءَنا إلَى أنْ نُبعِدَهُمْ عَنِ المَدِينَةِ. لِأنَّهُمْ سَيَظُنُّونَ أنَّنا نَهْرُبُ مِنْهُمْ كَما حَدَثَ مِنْ قَبلُ. فَحِينَ نَهرُبُ أمامَهُمْ،

Те ще излязат след нас догде ги отдалечим от града; защото ще си рекат: Те бягат от нас, както по-напред; и ние ще побегнем от тях.

7 ت َخْرُجُونَ مِنْ مَكانِ الكَمِينِ وَتَأْخُذُونَ المَدِينَةَ، لأنَّ إلَهَكُمْ سَيُعطِيها لَكُمْ.

Тогава вие станете от засадата и превземете града; защото Господ вашият Бог ще го предаде в ръката ви.

8 « وَحِينَ تَأخُذُونَ المَدِينَةَ، أحْرِقُوها بِالنّارِ. اعْمَلُوا بِحَسَبِ أمْرِ اللهِ. ها قَدْ سَمِعْتُمْ أوامِرِي.»

И като превземете града да запалите града, да сторите според Господното повеление; ето, заповядах ви.

9 ف َأرسَلَهُمْ يَشُوعُ فَذَهَبُوا إلَى مَكانِ الكَمِينِ، وَبَقَوْا بَينَ بَيتِ إيلَ وَعايَ، إلَى الغَرْبِ مِنْ عايَ. أمّا يَشُوعُ فَقَضَى تِلْكَ الَّليلَةَ وَسَطَ الجَيشِ.

И тъй, Исус ги изпрати; и те отидоха в засада, като седнаха между Ветил и Гай, на западната страна от Гай; а Исус остана през оная нощ всред людете.

10 و َاستِيقَظَ يَشُوعُ فِي الصَّباحِ باكِراً وَجَمَعَ كُلَّ الجَيشِ. ثُمَّ خَرَجَ مَعَ شُيُوخِ إسْرائِيلَ أمامَ جَيشِ عايَ.

И Исус, като стана рано на сутринта и прегледа людете, отиде, той и Израилевите старейшини, пред людете за Гай.

11 و َكُلُّ الجُنُودِ الَّذِينَ مَعْهُ صَعِدُوا وَاقتَرَبُوا مِنَ المَدِينَةِ، وَوَصَلُوا إلَى مُقابِلِها، وَخَيَّمُوا إلَى الشَّمالِ مِنْ عايَ. وَكانَ الوادِي بَينَهُمْ وَبَينَ عايَ.

И всичките военни люде, които бяха с него, отидоха и се приближиха, дойдоха срещу града, и разположиха стан на северната страна от Гай; а между тях и Гай имаше долина.

12 و َأخَذَ يَشُوعُ خَمسَةَ آلافِ رَجُلٍ وَجَعَلَهُمْ يَكْمُنُونَ بَينَ بَيْتَ إيلَ وَعايَ إلَى الغَرْبِ مِنَ المَدِينَةِ.

И той взе около пет хиляди мъже и ги постави в засада между Ветил и Гай на западната страна от града.

13 ف َحَدَّدُوا مَواقِعَ الجَيشِ. عَرَفُوا أنَّ المُعَسكَرَ الرَّئِيسِيَّ إلَى الشَّمالِ مِنَ المَدِينَةِ، وَبَقِيَّةَ الجَيشِ إلَى الغَربِ مِنَ المَدِينَةِ. وَذَهَبَ يَشُوعُ فِي تِلكَ الَّليلَةِ إلَى وَسَطِ الوادِي.

И като наредиха людете - цялото войнство, което беше на север от града, и засадата му на запад от града - Исус отиде през оная нощ всред долината.

14 و َحِينَ رَأى مَلِكُ عايَ هَذا، أسرَعَ هوَ وَشَعبُهُ، سُكَّانُ المَدِينَةِ، وَخَرَجُوا فِي الصَّباحِ الباكِرِ لِقِتالِ بَنِي إسْرائِيلَ مُقابِلَ وادِي الأُردُنِّ. لَكِنَّهُ لَمْ يَكُنْ يَعرِفُ أنَّ كَمِيناً قَدْ أُعِدَّ خَلْفَ المَدِينَةِ.

А гайският цар, като видя това, побърза, той и всичките му люде, мъжете на града, та станаха рано, и в определен час излязоха на полето на бой против Израиля; но той не знаеше, че имаше засада против него зад града.

15 و َتَظاهَرَ يَشُوعُ وَكُلُّ جَيشِ إسْرائِيلَ بِالانهِزامِ أمامَهُمْ، فَهَرَبُوا نَحْوَ البَرِّيَّةِ.

А Исус и целият Израил се престориха на разбити пред тях и бягаха през пътя за пустинята.

16 ف َخَرَجَ كُلُّ رِجالِ عايَ لِيُطارِدُوهُمْ. فَطارَدُوا يَشُوعَ وَابتَعَدُوا عَنِ المَدِينَةِ.

И всичките люде, които бяха в Гай, бяха свикани, за да го гонят; и гониха Исуса, и отдалечиха се от града.

17 و َلَمْ يَبْقَ رَجُلٌ فِي عايَ أوْ بَيتِ إيلَ إلّا وَخَرَجَ وَراءَ بَنِي إسْرائِيلَ. تَرَكُوا المَدِينَةَ بِلا حِمايةٍ وَطارَدُوا إسْرائِيلَ.

Така в Гай и Ветил не остана човек, който не излезе след Израиля; и те оставиха града отворен и гониха Израиля.

18 ف َقالَ اللهُ لِيَشُوعَ: «مُدَّ رُمحَكَ الَّذِي فِي يَدِكَ نَحوَ عايَ لِأنِّي سَأُخضِعُها لَكَ.» فَمَدَّ يَشُوعُ رُمحَهُ الَّذِي كانَ فَي يَدِهِ نَحْوَ المَدِينَةِ.

Тогава Господ каза на Исуса: Простри към Гай копието, което държиш в ръката си; защото ще предам града в ръката ти. Исус, прочее, простря към града копието, което държеше в ръката си.

19 ح ِينَئِذٍ قامَ الجُنُودُ المُختَبِئُونَ مِنْ مَكانِهِمْ وَاندَفَعُوا إلَى الأمامِ حِينَ مَدَّ يَشُوعُ يَدَهُ. وَدَخَلُوا المَدِينَةَ وَسَيطَرُوا عَلَيها، وَأشعَلُوا النّارَ فِيها بِسُرعَةٍ.

И щом простря ръката си засадата стана бързо от мястото си, завтекоха се изведнъж и влязоха в града и го превзеха; и побързаха та запалиха града.

20 و َلَمّا نَظَرَ رِجالُ عايَ إلَى الوَراءِ، رَأَوْا الدُّخانَ يَصْعَدُ مِنَ المَدِينَةِ نَحْوَ السَّماءِ. وَلَمْ يكُنْ لَهُمْ مَهْرَبٌ فِي أيِّ اتِّجاهٍ، لِأنَّ الشَّعبَ الَّذِي كانَ يَتَظاهَرُ بِالهَرَبِ نَحوَ البَرِّيَّةِ، دارَ إلَى الخَلْفِ ضِدَّ مُطارِديهِ.

А когато гайските мъже се огледаха надире, видяха, и, ето че дим се издигаше от града към небето; и нямаха где да бягат ни тук ни там, понеже людете, които бягаха към пустинята, се обърнаха назад против гонителите.

21 ف َحِينَ رَأى يَشُوعُ وَكُلُّ إسْرائِيلَ أنَّ جُنُودَ الكَمِينِ سَيطَرُوا عَلَى المَدِينَةِ وَأنَّ الدُّخانَ يَرتَفِعُ مِنْها، التَفَتُوا إلَى الخَلْفِ وَهاجَمُوا رِجالَ عايَ.

А Исус и целият Израил, като видяха, че засадата беше превзела града, и че се издигаше дим от града, обърнаха се назад и поразиха гайските мъже.

22 و َخَرَجَ جُنُودُ إسرائِيلَ عَلَيهِمْ مِنَ المَدِينَةِ، فَحاصَرَ بَنُو إسْرائِيلَ رِجالَ عايَ مِنْ كُلِّ الجِهاتِ. فَهاجَمَهُمْ بَنُو إسْرائِيلَ حَتَّى لَمْ يَنجُ أحَدٌ مِنْهُمْ.

Другите също излязоха из града против тях; и тъй, те се намериха всред израилтяните, които бяха едни отсам а едни оттам; и тия ги поразиха така щото не оставиха никой от тях да живее или да побегне.

23 و َلَكِنَّ بَنِي إسْرائِيلَ أمسَكُوا بِمَلِكِ عايَ حَيّاً وَأحضَرُوهُ إلَى يَشُوعَ.

А царя на Гай хванаха жив, о го доведоха при Исуса.

24 و َلَمّا انتَهَى رِجالُ إسْرائِيلَ مِنْ قَتلِ كُلِّ سُكّانِ عايَ فِي الحُقُولِ وَالبَرِّيَّةِ حَيثُ طارَدُوهُمْ، وَسَقَطُوا جَمِيعاً بِحَدِّ السَّيفِ إلَى آخِرِ رَجُلٍ مِنْهُمْ، عادَ جَيشُ إسْرائِيلَ إلَى عايَ وَهاجَمُوها بِحَدِّ السَّيفِ.

И като изби Израил всичките жители на Гай в полето и пустинята, гдето ги гониха, и те всички паднаха от острото на ножа догде се изтребиха, тогава целият Израил се върна в Гай и поразиха го с острото на ножа.

25 و َكانَ مَجمُوعُ الَّذِينَ قُتِلُوا فِي ذَلِكَ اليَومِ مِنْ رِجالٍ وَنِساءٍ اثنَي عَشَرَ ألفاً، أي جَميعَ شَعبِ عايَ.

И всичките паднали в оня ден, мъже и жени, бяха дванадесет хиляди души, всичките гайски люде.

26 و َلَمْ يَرُدَّ يَشُوعُ رُمْحَهُ كَعلامَةٍ لِلهُجُومِ، حَتَّى تَمَّ إهلاكُ جَمِيعَ سُكّانِ عايَ تَماماً.

Защото Исус не оттегли ръката си, с който бе прострял копието, догде не изтреби като обречени, всичките жители на Гай.

27 و َسَبَى بَنُو إسْرائِيلَ حَيواناتِ وَخَيراتِ تِلْكَ المَدِينَةِ لِأنفُسِهِمْ كَما أمَرَ اللهُ يَشُوعَ.

Само че Израил плени за себе си добитък и користите на оня град, според думата, която Господ заповяда на Исуса.

28 ف َأحرَقَ يَشُوعُ عايَ وَجَعَلَها كَومَةَ خَرائِبَ إلَى الأبَدِ، كَما هوَ حالُها إلَى هَذا اليَومِ.

И така, Исус изгори Гай и го направи всегдашен куп развалини, както е до днес.

29 و َعَلَّقَ مَلِكَ عايَ عَلَى شَجَرَةٍ إلَى المَساءِ. وَفِي المَساءِ أمَرَ يَشُوعُ، فَأنزَلُوا جَسَدَهُ المَيِّتَ مِنْ عَلَى الشَّجَرَةِ، وَألقُوهُ عِندَ بَوّابَةِ المَدِينَةِ، وَأقامُوا عَلَيهِ كَومَةَ صُخُورٍ عَظِيمَةً باقِيَةً إلَى هَذا اليَومِ. البَرَكاتُ وَاللَّعْنات

А царя на Гай обеси на дърво и го остави да виси до вечерта; и като зайде слънцето, Исус заповяда та снеха трупа от дървото, хвърлиха го във входа на градската порта, и натрупаха на него голяма грамада камъни, която стои и до днес.

30 ث ُمَّ بَنَى يَشُوعُ مَذْبَحاً للهِ ، إلَهِ إسْرائِيلَ، عَلَى جَبَلِ عِيبالَ،

Тогава Исус издигна олтар на Господа Израилевия Бог на хълма Гевал,

31 ك َما أمَرَ مُوسَى خادِمُ اللهِ بَنِي إسْرائِيلَ، وَكَما هوَ مُدَوَّنٌ فِي كِتابِ شَرِيعَةِ مُوسَى. فَكانَ المَذْبَحُ مِنْ حِجارَةٍ كامِلَةٍ لَمْ تُستَخدَمْ فِيهِ أداةٌ حَدِيدِيَّةٌ. ثُمَّ قَدَّمُوا عَلَيهِ ذَبائِحَ صاعِدَةً للهِ وَذَبَحُوا ذَبائِحَ سَلامَةٍ.

както Господният слуга Моисей беше заповядал на израилтяните, според написаното в книгата на Моисеевия закон, олтар от цели камъни, по които желязно сечиво не се бе издигнало; и принесоха на него всеизгаряния Господу, и пожертвуваха примирителни приноси.

32 و َنَقَشَ يَشُوعُ – بِحُضُورِ بَنِي إسْرائِيلَ – نُسخَةً مِنْ شَرِيعَةِ مُوسَى عَلَى الحِجارَةِ.

И там написа на камъните един препис на Моисеевия закон, който написа пред израилтяните.

33 و َكانَ جَمِيعُ بَنِي إسْرائِيلَ، المُواطِنِينَ مِنْهُمْ وَالأجانِبَ المُقِيمينَ، مَعَ شُيُوخِهِمْ وَقادَتِهِمْ وَقُضاتِهِمْ، واقِفِينَ عَلَى جانِبَيِّ الصُّنْدُوقِ أمامَ الكَهَنَةِ اللّاوِيِّينَ الَّذِينَ حَمَلُوا صُنْدُوقَ عَهدِ اللهِ. وَقَفَ نِصْفُ الشَّعبِ مِنْ جِهَةِ جَبَلِ جِرِزِّيمَ، وَالنِّصْفُ الآخَرُ مِنْ جِهَةِ جَبَلِ عِيبالَ، كَما أمَرَ مُوسَى خادِمُ اللهِ فِي البِدايَةِ لِبَرَكَةِ بَنِي إسْرائِيلَ.

И целият Израил, със старейшините им, първенците и съдиите им, чужденци и туземци, застанаха отсам и оттам ковчега, срещу левитските свещеници, които държаха ковчега на Господния завет, - едната им половина към хълма Гаризин, и другата им половина към хълма Гевал, - както Господният слуга Моисей беше заповядал по-напред, за да благославят Израилевите люде.

34 و َقَرَأ يَشُوعُ كَلامَ الشَّرِيعَةِ، أي البَرَكاتِ وَاللَّعْناتِ، كَما هوَ مَكتُوبٌ فِيهِ.

И след това прочее всичките думи на закона, благословията и проклетиите, според всичко каквото бе писано в книгата на закона.

35 و َلَمْ تُتْرَكْ كَلِمَةٌ أوصَى بِها مُوسَى، بَلْ قَرأها يَشُوعُ كُلَّها أمامَ بَنِي إسْرائِيلَ وَالنِّساءِ وَالأطفالِ وَالأجانِبِ المُقِيمينَ بَينَهُمْ.

От всичко що заповяда Моисей нямаше дума, която Исус не прочете пред всичките събрани израилтяни, с жените, децата и чужденците, които се събираха между тях.