1 و َجاءَ الفِرِّيسِيُّونَ وَالصَّدُوقِيُّونَ إلَى يَسُوعَ لِيَمتَحِنُوهُ، فَطَلَبُوا إلَيهِ أنْ يُعطيَهُمْ بُرْهاناً عَلَىْ تَأيِيدِ اللهِ لَهُ.

Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Исуса, и, за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето.

2 ف َأجابَهُمْ يَسُوعُ: «عِندَ مَغِيبِ الشَّمْسِ تَقُولُونَ: ‹سَيَكُونُ الطَّقسُ جَمِيلاً، لِأنَّ السَّماءَ مُحْمَرَّةٌ.›

А Той в отговор им рече: Когато се свечери, думате

3 و في الصَّباحِ الباكِرِ، تَقولُونَ: ‹سَيَكونُ اليَومُ عاصِفاً، لأنَّ السَّماءَ مُحْمَرَّةٌ وَمُتَجَهِّمَةٌ.› أنتُمْ تُحسِنُونَ تَفسِيرَ عَلاماتِ المَناخِ، لكِنَّكُمْ لا تُحْسِنونَ فَهْمَ الأزمِنَةَ الَّتِي تَعِيشُونَ فِيها!

а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времената не можете!

4 ه َذا الجِيلُ الشِّرِّيرُ الفاسِقُ يَبحَثُ عَنْ بُرهانٍ لِكَي يُؤمِنَ. وَلَنْ يُعطَى إلّا بُرْهانَ يُونانَ.» ثُمَّ تَرَكَهُمْ يَسُوعُ وَابتَعَدَ عَنْهُمْ. عَدَمُ الفَهم

Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на (пророка) Йона. И остави ги и Си отиде.

5 و َعَبَرَ تَلامِيذَ يَسُوعَ إلَى الجِهَةٍ الأُخرَى مِنَ البُحَيرَةِ، لَكِنَّهُمْ نَسَوا أنْ يُحْضِرُوا خُبْزاً.

А учениците, които минаха на отвъдната страна, забравиха да вземат хляб.

6 و َقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «احذَرُوا وَاحتَرِسُوا مِنْ خَمِيرَةِ الفِرِّيسِيِّينَ وَالصَّدُوقِيِّينَ.»

И Исус им рече: Внимавайте и пазете се от кваса на фарисеите и садукеите.

7 ف َابتَدَأ التَّلامِيذُ يَتَحَدَّثُونَ وَيَقولونَ فِي ما بَينَهُمْ: «لَكِنَّنا لَمْ نُحضِرْ خُبزاً!»

А те разискваха помежду си, думайки: Това е защото не сме взели хляб.

8 ف َعَرَفَ يَسُوعُ ما كانُوا يَقُولُونَهُ، وَقالَ لَهُمْ: «يا قَلِيلِي الإيمانِ، لِماذا تَتَجادَلونَ فِي ما بَينَكُمْ حَولَ عَدَمِ وُجودِ خُبْزٍ؟

А Исус, като разбра това, рече: Маловери, защо разисквате помежду си понеже нямате хляб?

9 أ لَمْ تُدرِكُوا بَعْدُ؟ ألا تَذكُرُونَ الأرغِفَةَ الخَمسَةَ لِلخَمسَةِ آلافٍ، وَكَمْ سَلَّةً جَمَعْتُمْ مِنَ الكِسَرِ؟

Още ли не разбирате, нито помните петте хляба на петте хиляди души, и колко коша събрахте?

10 أ لا تَذكُرُونَ الأرغِفَةَ السَّبعَةَ لِلأربَعَةِ آلافٍ، وَكَمْ سَلَّةً جَمَعْتُمْ مِنَ الكِسَرِ؟

Нито седемте хляба на четирите хиляди души, и колко кошници събрахте?

11 ل ِماذا لا تَفهَمُونَ أنَّنِي لَمْ أكُنْ أتَكَلَّمُ مَعَكُمْ عَنِ الخُبزِ العادِيِّ، بَلْ كُنتُ أُحَذِّرُكُمْ لِكَي تَحفَظُوا أنفُسَكُمْ مِنْ خَمِيرَةِ الفِرِّيسِيِّينَ وَالصَّدُوقِيِّينَ.»

Как не разбирате, че не заради хляб ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите?

12 ح ِينَئِذٍ فَهِمَ تَلامِيذُهُ أنَّهُ لَمْ يَقصِدْ أنْ يُحَذِّرَهُمْ مِنْ خَمِيرَةِ الخُبْزِ، بَلْ مِنْ تَعلِيمِ الفِرِّيسِيِّينَ وَالصَّدُوقِيِّينَ. بُطرُسُ يُعلِنُ أنَّ يَسُوعَ هُوَ المَسِيح

Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебен квас, но от учението на фарисеите и садукеите.

13 و َعِندَما أتَى يَسُوعُ إلَى إقليمِ قَيصَرِيَّةِ فِيلِبُّسَ، سَألَ تَلامِيذَهُ: «مَنْ يَقُولُ النّاسُ إنِّي أنا، ابْنَ الإنسانِ؟»

А Исус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?

14 ف َأجابَ تَلامِيذُهُ: «بَعضُهُمْ يَقُولُ إنَّكَ يُوحَنّا المَعْمَدانُ، وَآخَرُونَ إنَّكَ إيلِيّا، وَآخَرُونَ إنَّكَ إرمِيا، أوْ نَبِيٌّ كَباقِي الأنبِياءِ.»

А те рекоха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък

15 ف َقالَ لَهُمْ: «وَأنتُمْ، مَنْ أنا فِي رَأيِكُمْ؟»

Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз?

16 ف َأجابَ سِمعانُ بُطرُسُ: «أنتَ هُوَ المَسِيحُ، ابْنُ اللهِ الحَيِّ.»

Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос(Т.е. Месия, Помазаник.), Син на живия Бог.

17 ف َأجابَهُ يَسُوعُ: «هَنِيئاً لَكَ يا سِمعانُ بْنَ يُونا، لِأنَّ مَنْ أعلَنَ لَكَ ذَلِكَ لَيسَ إنسانٌ، بَلْ هُوَ أبِي الَّذِي فِي السَّماءِ.

Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.

18 و َأقُولُ لَكَ إنَّكَ بُطرُسُ، وَعَلَى هَذِهِ الصَّخرَةِ أبنِي كَنِيسَتِي، وَأبوابُ الهاوِيَةِ لَنْ تَقدِرَ أنْ تَهزِمَها.

Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър(Значи: Канара.) и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят.

19 و َسَأُعطِيكَ مَفاتِيحَ مَلَكُوتِ السَّماواتِ، فَكُلُّ ما تَربِطُهُ عَلَى الأرْضِ فَإنَّ اللهَ سَيَربِطُهُ فِي السَّماءِ، وَكُلُّ ما تَحُلُّهُ عَلَى الأرْضِ، فَإنَّ اللهَ سَيَحُلُّهُ فِي السَّماءِ.»

Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.

20 ث ُمَّ نَبَّهَ تَلامِيذَهُ بِشِدَّةٍ أنْ لا يُخبِرُوا أحَداً إنَّهُ هُوَ المَسِيحُ. يَسُوعُ يَتَكَلَّمُ عَنْ حَتْميَّةِ مَوتِه

Тогава заръча на учениците, никому да не казват, че Той е Христос.

21 م ِنْ ذَلِكَ الوَقتِ فَصاعِداً، ابتَدَأ يَسُوعُ يَشرَحُ لِتَلامِيذِهِ أنَّهُ يَنبَغي أنْ يَذهَبَ إلَى مَدِينَةِ القَدسِ، وَأنْ يُعانِيَ أشياءَ كَثِيرَةً مِنَ الشُّيُوخِ وَكِبارِ الكَهَنَةِ وَمُعَلِّمِيْ الشَّريعَةِ. كَما يَنبَغِي أنْ يُقتَلَ وَيُقامَ فِي اليَومِ الثّالِثِ.

От тогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

22 أ مّا بُطرُسُ فَقَدْ أخَذَ يَسُوعَ جانِباً وَابْتَدَأ يُوَبِّخُهُ وَيَقولُ: «لا سَمَحَ اللهُ بِذَلِكَ يا سَيِّدُ! لَنْ يَحدُثَ لَكَ هَذا أبَداً!»

Тогава Петър Го взе и почна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе.

23 ف َالتَفَتَ يَسُوعُ وَقالَ لِبُطرُسَ: «ابتَعِدْ عَنِّي يا شَيطانُ! أنتَ عائقٌ أمامِي لأنَّكَ لا تَهتَمُّ لِأُمُورِ اللهِ، بَلْ لِأُمُورِ البَشَرِ.»

А Той се обърна и рече на Петра: Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.

24 ث ُمَّ قالَ يَسُوعُ لِتَلامِيذِهِ: «إذا أرادَ أحَدٌ أنْ يَأتِيَ مَعِي، فَلا بُدَّ أنْ يُنكِرَ نَفسَهُ، وَأنْ يَرفَعَ الصَّلِيبَ المُعطَى لَهُ وَيَتبَعَنِي.

Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва.

25 ف َمَنْ يُرِيدُ أنْ يُخَلِّصَ حَياتَهُ، سَيَخسَرُها. أمّا مَنْ يَخسَرُ حَياتَهُ مِنْ أجلِي، فَسَيُجِدُها.

Защото, който иска да спаси живота(Или: Душата; и така до края на главата.) си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.

26 م اذا يَنتَفِعُ الإنسانُ لَوْ رَبِحَ العالَمَ كُلَّهُ، وَخَسِرَ نَفسَهُ؟ وَماذا يَستَطِيعُ الإنسانُ لِيَستَرِدَّ حَياتَهُ؟

Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?

27 ل ِأنَّ ابْنَ الإنسانِ سَيَأتِي فِي مَجدِ أبِيهِ مَعَ مَلائِكَتِهِ، وَسَيُجازِي كُلَّ واحِدٍ بِحَسَبِ أعمالِهِ.

Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със Своите ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му.

28 أ قُولُ الحَقَّ لَكُمْ، إنَّ مِنْ بَينِ الواقِفِينَ هُنا أشخاصاً لَنْ يَذُوقُوا المَوتَ قَبلَ أنْ يَرَوا ابْنَ الإنسانِ آتِياً فِي مَلَكُوتِهِ.»

Истина ви казвам: Има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия Син идещ в царството Си.