1 ف َأجابَ صُوفَرُ النَّعْماتِيُّ:

Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: -

2 « هَلْ سَيَمُرُّ هَذا الكَلامُ كُلُّهُ دُونَ جَوابٍ؟ وَهَلْ تَظهَرُ بَراءَةُ الإنسانِ بِكَثرَةِ ثَرْثَرَتِهِ؟

Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?

3 ه َلْ يُسْكِتُ كَلامُكَ الفارِغُ السّامِعِينَ؟ وَعِندَما تَسْخَرُ، أفَلَيسَ مَنْ يُخْجِلَكَ؟

Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?

4 ت َقُولُ حُجَجِي صَحِيحَةٌ، وَأنا طاهِرٌ فِي عَينَيكَ يا اللهُ.

Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.

5 ل َكِنْ لَيْتَ اللهَ يَتَكَلَّمُ، وَيَتَحَدَّثُ إلَيكَ،

Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.

6 و َيُعلِنُ أسرارَ الحِكْمَةِ لَكَ، لأنَّ لِكُلِّ حُجَّةٍ جانِبَينِ. وَاعلَمْ بِأنَّ اللهَ يُعاقِبُكَ بِأقَلِّ مِمّا تَستَحِقُّ!

И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.

7 « أتَظُنُ أنَّكَ تَفهَمُ أعْماقَ اللهِ، أوْ تَصِلُ إلَى المَعرِفَةِ الكامِلَةِ لِلقَدِيرِ؟

Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?

8 ه ِيَ أعلَى مِنَ السَّماواتِ، فَماذا عَساكَ تَفعَلُ؟ وَأعمَقُ مِنَ الهاوِيَةِ، فَماذا تَدرِي عَنها؟

Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?

9 ه ِيَ أطوَلُ مِنَ الأرْضِ، وَأعرَضُ مِنَ البَحرِ.

Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.

10 « إنْ مَرَّ وَأمسَكَ بِإنسانٍ وَقادَهُ إلَى المَحكَمَةِ، فَمَنْ يَستَطِيعُ أنْ يُقاوِمَهُ؟

Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?

11 ل أنَّ اللهَ يَعرِفُ أولَئِكَ الباطِلِينَ. حِينَ يَرَى الشَّرَّ، أفَلا يَنتَبِهُ؟

Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.

12 س َيَكتَسِبُ فارِغُ العَقلِ فَهْماً، حِينَ يَلدُ الحِمارُ البَرِّيُّ إنساناً!

Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.

13 « فَإنْ وَجَّهْتَ قَلبَكَ إلَى اللهِ، وَمَدَدْتَ يَدَكَ نَحوَهُ،

Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,

14 إ ذا نَفَضتَ الشَّرَّ مِنْ يَدِكَ، وَلَمْ تَسمَحْ لِلإثمِ بِأنْ يَسكُنَ بَيتَكَ،

Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.

15 ف َسَتَرفَعُ وَجهَكَ دُونَ خَجَلٍ مِنْ عَيبٍ، وَسَتَقِفُ آمِناً بِلا خَوفٍ.

Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;

16 ل أنَّكَ سَتَنسَى ضِيقَكَ، وَلَنْ تَذكُرَهُ إذْ سَيَكُونُ كَميَاهٍ جَارِيَةٍ تَعْبُرُ.

Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.

17 س َتَسْطِعُ الحَياةُ أكثَرَ مِنْ شَمْسِ الظَّهِيرَةِ، وَتَكُونُ ظُلمَتُها كَنُورِ الصَّباحِ.

Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.

18 و َتَطمَئِنُّ لأنَّ لَكَ رَجاءً، تَنظُرُ حَولَكَ وَتَنامُ دُونَ هَمٍّ.

Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.

19 و َعِندَما تَضطَجِعُ، لَنْ يُرْهِبَكَ أحَدٌ. سَيطلُبُ عَونَكَ كَثِيرُونَ.

Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.

20 أ مّا عُيُونُ الأشرارِ فَتَبلَى. لَنْ يَجِدُوا مَهْرَباً، وَرَجاؤُهُم الأخِيرُ يَمضِي كَالرِّيحِ.»

А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.