1 ه َذِهِ أمثالُ سُلَيْمانَ: الابنُ الحَكِيمُ يُفرِحُ أباهُ، وَالابنَ الجاهِلُ يُحزِنُ أُمَّهُ.

Притчи Соломонови. Мъдър син радва баща си. А безумен син е тъга за майка си.

2 ا لكُنُوزُ الَّتِي تُجمَعُ بِأعْمالٍ شِرِّيرةٍ لا تنفَعُ، أمّا البِرُّ وَالصَّلاحُ فينجِّيانِ مِنَ المَوْتِ.

Съкровища придобити с неправда не ползуват; А правдата избавя от смърт.

3 ل ا يَدَعُ اللهُ الصِّدِّيقَ يَجُوعُ، لَكِنَّهُ يَمْنَعُ الأشْرارَ مِنْ تَحقِيقِ رَغَباتِهِمْ.

Господ не ще остави да гладува душата на праведния; Не отхвърля злобното желание на нечестивите.

4 ا لكَسلانُ يُصبِحُ فَقِيراً، وَمَنْ يَعمَلْ بِاجتِهادٍ يَغتَنِ.

Ленивата ръка докарва сиромашия, А трудолюбивата ръка обогатява.

5 ا لرَّجُلُ العاقِلُ هُوَ الَّذِي يَحْصُدُ فِي الصَّيفِ، وَمَنْ يَنامُ وَقتَ الحَصادِ فَهُوَ رَجُلٌ مُخْزٍ.

Който събира лятно време, той е разумен син, А който спи в жетва, той е син, който докарва срам.

6 ي َضَعُ النّاسُ البَرَكاتِ عَلَى رَأسِ البارِّ، وَكَلامُ الشِّريرِ يُظهِرُ الخَيرَ وَيُبْطِنُ العُنْفَ.

Благословения почиват на главата на праведния; Но устата на нечестивите покриват насилство.

7 ذ ِكرُ اسْمِ البارِّ بَرَكَةٌ، أمّا اسْمُ الشِّرِّيرِ فَسَيَفنَى.

Паметта на праведния е благословена, А името на нечестивите ще изгние.

8 ا لحَكِيمُ يَقبَلُ الوَصايا وَالتَّعلِيمَ، وَأمّا الَّذِي يَتَكَلَّمُ بِحَماقَةٍ فَسَيُدَمَّرُ.

Мъдрият по сърце приема заповеди; А безумен бъбрица пада.

9 م َنْ يَسلُكُ باستَقامَةٍ يَعِيشُ آمِناً، وَمَنْ يَسلُكُ بِغَيرِ أمانَةٍ فَسَيُفتَضَحُ أمرُهُ.

Който ходи непорочно, ходи безопасно, А който изкривява пътищата си ще се познае.

10 م َنْ يَغمِزُ بِعَينِهِ بِمَكْرٍ يُسَبِّبُ المَتاعِبَ، وَمَنْ يَتَكَلَّمُ بِالحَماقَةِ سَيُدَمَّرُ.

Който намигва с око докарва скръб, А безумен бъбрица пада.

11 ك َلامُ البارِّ يُنبُوعٌ لِلحَياةِ، وَكَلامُ الشِّريرِ يُظهِرُ الخَيرَ وَيُبْطِنُ العُنْفَ.

Устата на праведния са извор на живот, А устата на нечестивите покриват насилие.

12 ا لكُرهُ يُثِيرُ النِّزاعاتِ، أمّا المَحَبَّةُ فَتَستُرُ كُلَّ الأخطاءِ.

Омразата повдига раздори, А любовта покрива всички погрешки.

13 ا لفَهِيمُ يَتَكَلَّمُ بِالحِكْمَةِ، وَالعَصا هِيَ لِعِقابِ عَدِيمِ الفَهمِ.

В устните на разумния се намира мъдрост, А тоягата е за гърба на безумния.

14 ا لحَكِيمُ يَخْزِنُ المَعْرِفَةَ، أمّا كَلامُ الأحمَقِ فَهُوَ دَمارٌ يَقتَرِبُ.

Мъдрите запазват знанието, А устата на безумния близка погибел.

15 ث َروَةُ الغَنِيِّ هِيَ مَدِينَتُهُ الحَصِينَةُ، وَهَلاكُ الفُقَراءِ فِي فَقرِهِمْ.

Имотът на богатия е неговият укрепен град, А съсипия за бедните е тяхната сиромашия.

16 أ ُجْرَةُ البّارِّ هِيَ الحَياةُ، أمّا رِبحُ الشِّرِّيرِ فَهُوَ لِلإثمِ.

Заплатата на праведния е живот. А благоуспяването на нечестивия е за грях.

17 م َنْ يَسْتَمِعْ إلَى التَّعليمِ يَسلُكْ فِي طَريقِ الحَياةِ، وَمَنْ يَرفُضِ التَّأدِيبَ يَضِلَّ.

Който внимава на изобличението е по пътя към живот. А който пренебрегва мъмренето, заблуждава се.

18 ا لَّذِي يُخْفي كُرهَهُ قَدْ يَكونُ كاذِباً، وَمَنْ يتَكَلَّمُ ضِدَّ الآخَرينَ فَهُوَ أحْمَقُ.

Който скришно мрази има лъжливи устни; И който възгласява клевета е безумен.

19 ع ِندَما يَكثُرُ الكَلامُ يَكثُرُ الخَطَأُ، أمّا الَّذِي يَضْبُطُ شَفَتَيهِ فَهُوَ عاقِلٌ.

В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.

20 ك َلامُ البارِّ كَالفِضَّةِ النَّقِيَّةِ، أمّا قَلبُ الشِّرِّيرِ فَقَليلُ القِيمَةِ.

Езикът на праведния е избрано сребро; Сърцето на нечестивите малко струва.

21 ك َلامُ البارِّ يُفَيدُ الكَثِيرَ مِنَ النّاسِ، أمّا الجاهِلُ فَيَمُوتُ لِأنَّهُ لا يَفهَمُ.

Устните на праведния хранят мнозина; А безумните умират от нямане на разум.

22 ب َرَكَةُ اللهِ تُغنِي، وَلا يُضِيفُ اللهُ إلَيْها عَناءً.

Благословението Господно обогатява; И трудът на човека не ще притури нищо.

23 ا لجاهِلُ يَتَمَتَّعُ بِالخَطِيَّةِ، أمّا العاقِلُ فَيَتَمَتَّعُ بِالحِكْمَةِ.

Злотворството е като забавление за безумния. Така и мъдростта на разумния човек.

24 م ا يَخافُ مِنهُ الأشرارُ يَأتِيهِمْ، وَما يَتَمَنّاهُ البارُّ سَيَنالُهُ.

Това, от, което се страхува нечестивият, ще го постигне; А желанието на праведните ще се изпълни.

25 ع ِندَما تَمُرُّ العاصِفَةُ سَيَختَفِي الشِّرِّيرُ، أمّا البارُّ فَسَيَثبُتُ إلَى الأبَدِ.

Както отминава вихрушката, така и нечестивият изчезва; А праведният има вечна основа.

26 م ِثلُ الخَلِّ لِلأسنانِ، وَمِثلُ الدُخانِ لِلعَينِ، هَكَذا الكَسْلانُ للَّذِي يُرسِلُهُ.

Както е оцетът за зъбите и димът за очите, Така е ленивият за ония, които го пращат.

27 م َخافَةُ اللهِ تَزِيدُ طُولَ الحَياةِ، أمّا حَياةُ الأشرارِ فَتَقْصُرُ.

Страхът от Господа придава дни, А годините на нечестивите се съкратяват.

28 ر َجاءُ الصِّدِّيقِينَ يَجعَلُهُمْ فَرِحِينَ، أمّا أمَلُ الأشرارِ فَسَيَزُولُ.

Надеждата на праведните е радост, А очакването на нечестивите е напразно.

29 ط َرِيقُ اللهِ حِصنٌ للمُسْتَقِيمينَ، وَلَكِنَّهُ يُهلِكُ فاعِلِي الشِّرِّ.

Пътят Господен е крепост за непорочния И съсипване за ония, които вършат беззаконие.

30 ا لبارُّ لا يَتَزَعزَعُ أبَداً، أمّا الشِّرِّيرُ فَلَنْ يَبقَى عَلَى هَذِهِ الأرْضِ.

Праведният никога няма да се поклати, А нечестивите няма да населят земята,

31 ك َلامُ البارِّ يُخْرِجُ حِكمَةً، أمّا كَلامُ الشِّرِّيرِ فَسَيَنتَهِي.

Из устата на праведния блика мъдрост, А лъжливият език ще се отреже.

32 ك َلامُ البارِّ كُلُّهُ جَيِّدٌ، أمّا كَلامُ الشِّرِّيرِ فَكُلُّهُ كَذِبٌ وَانْحِرافٌ.

Устните на праведния знаят приятното за слушане; А устата на нечестивите говорят извратеното.