1 و َنَفَخَ المَلاكُ الخامِسُ فِي بُوقِهِ فَرَأيتُ نَجماً يَسَقُطُ مِنَ السَّماءِ إلَى الأرْضِ، وَقَدْ أُعطِيَ مِفتاحَ النَّفَقِ الَّذِي يُؤَدِّي إلَى الهاوِيَةِ.

И като затръби петият ангел, видях една звезда паднала на земята от небето, на която се даде ключа от бездънната пропаст.

2 ث ُمَّ فَتَحَ النَّجمُ فُوَّهَةَ الهاوِيَةِ، فَخَرَجَ مِنها دُخانٌ كَدُخانِ فُرنٍ عَظِيمٍ. فَأظلَمَتِ الشَّمسُ وَالسَّماءُ بِسَبَبِ الدُّخانِ المُنبَعِثِ مِنَ الفُوَّهَةِ.

И тя отвори бездънната пропаст; и дим се издигна от пропастта като дим от голяма пещ; и слънцето и въздуха потъмняха от дима на пропастта.

3 ث ُمَّ خَرَجَ مِنَ الدُّخانِ جَرادٌ إلَى الأرْضِ. وَأُعطِيَ الجَرادُ قَدرَةً كَقُدرَةِ العَقارِبِ عَلَى الأرْضِ.

И от дима излязоха скакалци по земята; и даде им се сила, както е силата, що имат земните скорпии.

4 و َقِيلَ لَهُ أنْ لا يُؤذِيَ عُشبَ الأرْضِ، وَلا أيَّ نَباتٍ أخضَرَ أوْ شَجَرَةٍ، بَلْ فَقَطِ النّاسَ الَّذِينَ لَيسَ لَهُمْ خَتْمُ اللهِ عَلَى جِباهِهِمْ.

Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си.

5 و َلَمْ يُسمَحْ لَهُ بِأنْ يَقتُلَهُمْ، بَلْ أنْ يُعَذِّبَهُمْ لِخَمسَةِ شُهُورٍ عَذاباً كَالَّذي تُسَبِّبُهُ لَدغَةُ العَقرَبِ.

И позволи им се, не да убиват тия, но да ги мъчат пет месеца; и мъката беше като мъка от скорпия, когато ожили човека.

6 و َخِلالَ ذَلِكَ الوَقتِ، سَيَطلُبُ النّاسُ المَوتَ فَلا يَجِدُونَهُ. سَيَتُوقُونَ إلَى المَوتِ، فَيَخْتَبِئَ المَوتُ مِنهُمْ.

През ония дни човеците ще потърсят смъртта, но никак няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях.

7 و َكانَ الجَرادُ يُشبِهُ خُيُولاً مُعَدَّةً لِلحَربِ، عَلَى رُؤُوسِها ما يُشبِهُ تِيجاناً مِنَ الذَّهَبِ، وَوُجُوهُها كَوُجُوهِ النّاسِ.

И скакалците приличат на коне, приготвени за война; и на главите им имаше като корони подобни на злато, и лицата им бяха като човешки лица.

8 ك انَ لَها شَعرٌ كَشَعرِ النِّساءِ، وَأسنانٌ كَأسنانِ الأُسُودِ.

А те имаха коса като косата на жените, и зъбите им бяха като на лъв.

9 ص ُدُورُها كَدُرُوعٍ مِنْ حَدِيدٍ، وَصَوتُ أجنِحَتِها كَصَوتِ عَرَباتٍ تَجُرُّها خُيُولٌ كَثِيرَةٌ تَندَفِعُ نَحوَ المَعرَكَةِ.

При това, имаха нагръдници като железни нагръдници; и шумът от крилата им беше като шум от колесници с много коне, когато тичат на бой.

10 ل َها أذنابٌ كَأذنابِ العَقارِبِ، وَفِي أذنابِها إبَرٌ لادِغَةٌ، وَلَها القُدرَةُ أنْ تُعَذِّبَ النّاسَ لِخَمسَةِ شُهُورٍ.

Имаха и опашки подобни на скорпинии, и жила; а в опашките си имаха сила да повреждат човеците пет месеца.

11 و َكانَ مَلاكُ هَذا الجَرادِ هُوَ مَلاكُ الهاوِيَةِ، الَّذِي اسْمُهُ بِالعِبرِيَّةِ «أبَدُّونُ،» وَفِي اليُونانِيَّةِ «أبُولِّيُّونُ.»

Имаха над себе си за цар ангела на бездната, който по еврейски се нарича Авадон, а на гръцки се именува Аполион (Т.е.: Погубител ).

12 ل َقَدْ مَضَى الوَيلُ الأوَّلُ، لَكِنْ سَيَأتِي وَيلانِ آخَرانِ بَعدَ هَذا.

Едното горко мина, ето, още две горки идат подир това.

13 و َنَفَخَ المَلاكُ السّادِسُ فِي بُوقِهِ، فَسَمِعتُ صَوتاً مِنَ القُرُونِ الأربَعَةِ لِلمَذبَحِ الذَّهَبِيِّ الَّذِي أمامَ اللهِ.

И като затръби шестият ангел, чух един глас от роговете на златния олтар, който беше пред Бога,

14 ف َقالَ الصَّوتُ لِلمَلاكِ السّادِسِ الَّذِي كانَ مَعَهُ البُوقُ: «حَرِّرِ المَلائِكَةَ الأربَعَةَ المُقَيَّدينَ بِجوارِ نَهرِ الفُراتِ العَظِيمِ.»

че някой казваше на шестия ангел, у когото беше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат.

15 و َهَكَذا تَحَرَّرَ المَلائِكَةُ الأربَعَةُ الَّذِينَ كانُوا قَدْ أُعِدُّوا لِتِلكَ السّاعَةِ وَاليَومِ وَالشَّهرِ وَالسَّنَةِ، حَتَّى يَقتُلُوا ثُلْثَ الجِنسِ البَشَرِيِّ.

И развързаха се четирите ангела, които бяха приготвени за тоя час и ден и месец и година, за да убият третата част от човеците.

16 و َكانَ عَدَدُ الفُرسانِ مِئَتَي مِليُونَ فارِسٍ، فَقَدْ سَمِعْتُ عَدَدَهُمْ.

И числото на воюващите конници беше двесте милиона; аз чух числото им.

17 و َفِي رُؤيايَ بَدَتْ لِي الخُيُولُ وَفُرسانُها كَما يَلِي: كانَتْ لَهُمْ دُرُوعٌ مُلتَهِبَةٌ فِي حُمرَتِها، وَكالياقُوتِ فِي زُرقَتِها، وَكالكِبرِيتِ فِي صُفرَتِها. رُؤُوسُ الخُيُولِ كَرُؤُوسِ الأُسُودِ، وَمِنْ أفواهِها يَخرُجُ اللَّهَبُ وَالدُّخانُ وَالكِبِرِيتُ.

И конете във видението и яздещите на тях ми се видяха такива: те носеха като огнени, яцинтови и жупелни нагръдници; и главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел.

18 ب ِهَذِهِ الثَّلاثةِ: النّارِ وَالدُّخانِ وَالكِبِرِيتِ الَّذي يَخرُجُ مِنْ أفواهِها، قُتِلَ ثُلْثُ الجِنسِ البَشَرِيِّ.

От тия три язви,

19 ك انَتْ قُوَّةُ الخُيُولِ فِي أفواهِها وَفِي ذُيُولِها، فَقَدْ كانَتْ ذُيُولُها كَالأفاعِي وَلَها رُؤُوسٌ مُؤذِيَةٌ.

Защото силата на конете бе в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличаха на змии и имаха глави, и с тях повреждаха.

20 أ مّا بَقِيَّةُ النّاسِ الَّذِينَ لَمْ يُقتَلُوا بِهَذِهِ الضَّرباتِ، فَلَمْ يَتُوبُوا عَنْ أعمالِهِمُ السَّيِّئَةِ، وَلَمْ يَكُفُّوا عَنْ عِبادَةِ الأرواحِ الشِّرِّيرَةِ، وَأصنامِ الذَّهَبِ وَالفِضَّةِ وَالنُّحاسِ وَالحَجَرِ وَالخَشَبِ، الَّتِي لا تَستَطِيعُ أنْ تَرَى أوْ تَسمَعَ أوْ تَسِيرَ.

И останалите човеци, които не бяха избити от тия язви, не се покаяха от делата на ръцете си, та да се не кланят вече на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят;

21 و َلَمْ يَتُوبُوا عَنْ جَرائِمِهِمْ، وَلا عَنْ سِحرِهِمْ أوْ زِناهُمْ أوْ عَنْ سَرِقاتِهِمْ.

също не се покаяха нито от убийствата си, нито от чародеянията си, нито от боледуванията си, нито от кражбите си.