1 ف ِي نِهَايَةِ الشَّهرِ الثّالِثِ بَعدَ خُرُوجِ بَنِي إسْرائِيلَ مِنْ مِصرَ، وَصَلُوا إلَى صَحْراءِ سِيناءَ.

Три месеца подир излизането на израилтяните из Египетската земя, на същия ден дойдоха в Синайската пустиня.

2 ف َقَدِ ارتَحَلُوا مِنْ رَفِيدِيمَ، وَأتَوْا إلَى صَحْراءِ سِيناءَ، وَخَيَّمُوا هُناكَ. وَبَينَما كانَ بَنُو إسْرائِيلَ مُخَيِّمِينَ مُقابِلَ الجَبَلِ،

Като се дигнаха от Рафидим дойдоха в Синайската пустиня и разположиха стан в пустинята, гдето и Израил разпъна шатрите си срещу планината.

3 ص َعِدَ مُوسَى إلَى الجَبَلِ، فَدَعاهُ اللهُ مِنَ الجَبَلِ وَقالَ: «هَذا ما تَقُولُهُ لِبَيتِ يَعقُوبَ، وَتُخْبِرُ بِهِ بَني إسْرائِيلَ:

И като се възкачи Моисей при Бога, Господ го повика от планинета и рече: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израиля:

4 ‹ قَدْ رَأيتُمْ ما عَمِلْتُهُ بِالمَصْرِيينَ. أمَّا أنْتُمْ فَحَمَلْتُكُمْ عَلَى أجنِحَةِ النُّسُورِ وَأحضَرْتُكُمْ إلَيَّ.

Вие видяхте що сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си.

5 و َالآنَ، إنْ أطَعتُمُونِي وَحَفِظتُمْ عَهدِي، سَتُصبِحُونَ كَنزاً لِي مِنْ بَينِ كُلِّ الشُّعُوبِ، لِأنَّ الأرْضَ كُلَّها لِي.

Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят;

6 س َتَصِيرُونَ لِي مَملَكَةَ كَهَنَةٍ، وَأُمَّةً مُقَدَّسَةً.› هَذا ما تَقُولَهُ لِبَنِي إسْرائِيلَ.»

и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните.

7 ف َاسْتَدعَى مُوسَى شُيُوخَ الشَّعبِ، وَأخبَرَهُمْ بِكُلِّ الكَلامِ الَّذِي أمَرَهُ اللهُ بِهِ.

И тъй, Моисей дойде та повика старейшините на людете, и представи пред тях всички тия думи, които Господ му заповяда.

8 ف َأجابَ الشَّعبُ مَعاً وَقالُوا: «سَنَفعَلُ كُلَّ ما قالَهُ اللهُ.» وَبَلَّغَ مُوسَى اللهَ بِجَوابِ الشَّعبِ.

И всичките люде отговориха едногласно, казвайки: Всичко, което Господ е казал, ще сторим. И Моисей отнесе Господу думите на людете.

9 ف َقالَ اللهُ لِمُوسَى: «سَآتِي إلَيكَ فِي سَحابَةٍ كَثِيفَةٍ لِيَسمَعَ الشَّعبُ حِينَ أتَكَلَّمُ مَعَكَ فَيَثِقُوا بِكَ دَائِماً.» وَأخبَرَ مُوسَى اللهَ بِكَلامِ الشَّعبِ.

Тогава Господ рече на Моисея: Ето, Аз ида при теб в гъст облак, за да чуят людете, когато говоря с тебе и да те вярват вече за винаги. И като каза Моисей Господу думите на людете,

10 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى: «اذْهَبْ إلَى الشَّعبِ وَقَدِّسْهُمُ اليَومَ وَغَداً، وَمُرْهُمْ بِغَسلِ ثِيابِهِمْ.

Господ рече още на Моисея: Иди при людете, освети ги днес и утре, и нека изперат дрехите си;

11 ف َليَكُونُوا مُستَعِدِّينَ فِي اليَومِ الثّالِثِ، لِأنَّ اللهَ سَيَنْزِلُ فِي اليَومِ الثّالِثِ أمامَ كُلِّ الشَّعبِ عَلَى جَبَلِ سِيناءَ.

и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Господ ще излезе на Синайската планина пред очите на всичките люде.

12 « لَكِنْ ضَعْ حُدُوداً لِلشَّعبِ حَولَ الجَبَلِ، وَقُلْ لَهُمْ: ‹احذَرُوا الاقْتِرابَ مِنَ الجَبَلِ أوْ لَمْسِهِ. فَكُلُّ مَنْ يَلمِسُهُ يُقتَلُ.

И да поставиш прегради наоколо за людете, и да кажеш: Внимавайте да се не качите на планината, нито да се допрете до полите му: който се допре до планината непременно ще се умъртви;

13 ف َمَنْ يَتَعَدَّى الحُدُودَ، لا يَنبغِي أنْ يَلْمِسَهُ أحَدٌ بِيَدِهِ، بَلْ يُرجَمَ أوْ يُرمى بِسَهْمٍ. سَواءٌ أكانَ إنساناً أمْ حَيواناً، لا يَعِيشَ!› لَكِنْ حِينَ يُضرَبُ بِالبُوقِ نَغَمَةً طَوِيلَةً، يُمكِنُهُمُ الصُّعُودُ إلَى الجَبَلِ.»

обаче ръка да се не допре до него, но той да се убие с камъни или стрели, било то животно или човек, който се допре, да не остане жив. Когато тръбата дълго тръби, тогава нека се приближат до планината.

14 ف َنَزَلَ مُوسَى مِنَ الجَبَلِ إلَى الشَّعبِ، وَقَدَّسَ الشَّعبَ، وَغَسَلَ الشَّعبُ ثِيابَهُمْ.

И тъй, Моисей слезе от планината при людете и освети людете, а те изпраха дрехите си.

15 و َقالَ مُوسَى لِلشَّعبِ: «كُونُوا مُستَعِدِّينَ لِأجلِ اليَومِ الثّالِثِ، وَلا تُعَاشِرُوا نِسَاءَكُمْ حَتَّى ذَلِكَ الحِينِ.»

И рече на людете: Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте при жена.

16 و َفِي صَباحِ اليَومِ الثّالِثِ، كانَ هُناكَ رَعدٌ وَبَرقٌ وَسَحابٌ كَثِيفٌ عَلَى الجَبَلِ، وَصَوتُ بُوقٍ مُرتَفِعٌ. فارتَعَدَ كُلُّ الشَّعبِ الَّذِي كانَ فِي المُخَيَّمِ.

А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепераха.

17 و َأخرَجَ مُوسَى الشَّعبَ مِنَ المُخَيَّمِ لِلِقاءِ اللهِ، فَوَقَفُوا فِي أسفَلِ الجَبَلِ.

Тогава Моисей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината.

18 و َكانَ جَبَلُ سِيناءَ كُلُّهُ مُغَطَّىً بِالدُّخانِ، لِأنَّ اللهَ نَزَلَ عَلَيهِ فِي نارٍ. وَصَعِدَ الدُّخانُ مِنَ الجَبَلِ كَدُخانِ الفُرنِ. وَكانَ كُلُّ الجَبَلِ يَهتَزُّ بِقُوَّةٍ.

А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно.

19 و َاستَمَرَّ صَوتُ البُوقِ بِالارتِفاعِ، بَينَما كانَ مُوسَى يَتَكَلَّمُ وَاللهُ يُجِيبُهُ بِصَوتٍ كَصَوتِ الرَّعدِ.

И когато тръбният глас се усилваше Моисей говори, и Бог му отговори с глас.

20 و َنَزَلَ اللهُ عَلَى قِمَّةِ جَبَلِ سِيناءَ، وَدَعا مُوسَى إلَى الصُّعُودِ إلَى قِمَّةِ الجَبَلِ. فَصَعِدَ مُوسَى.

И Господ слезе на върха на Синайската планина. И Господ повика Моисея до върха на планината; и Моисей се възкачи.

21 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى: «انزِلْ وَحَذِّرِ الشَّعبَ لِئَلّا يَقتَحِمُوا مَحْضَرَ اللهِ لِيَنظُرُوا، فَيَسقُطَ كَثِيرُونَ مَوتَى.

Тогава рече Господ на Моисея: Слез, заръчай на людете да се не спуснат към Господа, за да гледат и паднат мнозина от тях.

22 ح َتَّى الكَهَنَةُ الَّذِينَ يَقتَرِبُونَ إلَى اللهِ ، فَلْيُقَدِّسُوا أنفُسَهُمْ لِلِقائِي لِئَلّا أقضِيَ عَلَيهِمْ.»

Така и свещениците, които се приближават при Господа, нека се осветят, за да не нападне Господ на тях.

23 و َقالَ مُوسَى للهِ: «لا يَستَطِيعُ الشَّعبُ أنْ يَصْعَدَ إلَى جَبَلِ سِيناءَ، لِأنَّكَ حَذَّرْتَهُمْ بِنَفسِكَ فَقُلتَ: ‹ضَعْ حُدُوداً حَولَ الجَبَلِ وَقَدِّسْهُ.›»

А Моисей рече Господу: Людете не могат да се възкачат на Синайската планина, Защото Ти си ни заповядал, казвайки: Постави прегради около планината и освети я.

24 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى: «انزِلْ ثُمَّ اصعَدْ وَهارُونُ مَعَكَ. لَكِنْ لا تَسْمَحْ لِلكَهَنَةِ أوِ الشَّعبَ بِالصُّعُودِ لاقْتِحامِ مَحْضَرِ اللهِ ، لِئَلّا يَقتَحِمَهُمُ اللهُ.»

Но Господ ме каза: Иди, слез, после да се качиш, ти и Аарон с тебе; свещениците и людете да се не спускат и да се не качват към Господа, за да не нападне Той на тях.

25 ف َنَزَلَ مُوسَى إلَى الشَّعبِ وَقالَ لَهُمْ ذَلِكَ.

Моисей, прочее, слезе при людете и им каза това.