1 ا لفَقِيرُ الَّذِي يَسلُكُ بِاستِقامَةٍ خَيرٌ مِنَ الأحْمَقِ الَّذِي يُراوِغُ بِكَلامِهِ.

По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

2 ا لرَّغبَةُ فِي شَيءٍ دُونَ العِلْمِ بِهِ لِيسَتْ حَسَنَةً، وَمَنْ يَتَسَرَّعُ فِي قَراراتِهِ يُخْطِئُ.

Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.

3 غ َباءُ الإنسانِ يُدَمِّرُ حَياتَهُ، ثُمَّ يُلقِي بِلَومِهِ عَلَى اللهِ.

Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

4 ا لغَنِيُّ كَثِيرُ الأصحابِ، فَإنِ افتَقَرَ تَرَكُوهُ.

Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,

5 ش اهِدُ الزُّورِ يُعاقَبُ، وَالَّذِي يَكذِبُ فِي شَهادَتِهِ لَنْ يَنْجُو.

Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

6 ك َثِيرُونَ يَستَرضُونَ الرَّجُلَ الكَرِيمَ، وَيُصاحِبُونَ الَّذِي يُعطِي هَدايا.

Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

7 ك ُلُّ إخْوَةِ الفَقِيرِ يَكرَهُونَهُ، وَأصدِقاؤُهُ يَبتَعِدُونَ عَنْهُ. يَتَوَسَّلُ إلَيْهِمْ بِكَلامِهِ، لَكِنَّهُمْ لا يَسْتَجِيبونَ.

Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.

8 ا لمُتَمَسِّكُ بِالحِكمَةِ يُحِبُّ حَياتَهُ، وَمَنْ يُحافِظْ علَى المَعرِفَةِ يَنجَحْ.

Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

9 ش اهِدُ الزُّورِ يُعاقَبُ، وَالَّذِي يَكذِبُ فِي شَهادَتِهِ سَيَهلِكُ.

Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

10 ل ا يَلِيقُ التَّرَفُ بِالأحْمَقِ، كَما لا يَلِيقُ بِالعَبْدِ أنْ يَحكُمَ الرُّؤَساءَ.

Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

11 ا لتَّفكِيرُ الجَيِّدُ يُنتِجُ الصَّبْرَ، وَمَغفِرَةُ الإساءَةِ تُعطِي مَجداً وَسُمعَةً حَسَنَةً.

Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

12 غ َضَبُ المَلِكِ كَزَئِيرِ الأسَدِ، وَرِضاهُ كَالنَّدَى عَلَى العُشْبِ.

Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

13 ا لابنُ الأحْمَقُ مُصِيبَةٌ لِأبِيهِ، وَمُخاصَماتُ الزَّوجَةِ كَنَقَراتِ الماءِ المُتَسَرِّبِ.

Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

14 ا لبَيتُ وَالغِنَى مِيراثٌ مِنَ الآباءِ، أمّا الزَّوجَةُ العاقِلَةُ فَهِيَ مِنَ اللهِ.

Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

15 ا لكَسَلُ يُسَبِّبُ النَّومَ العَمِيقَ، وَالإنسانُ المُتَراخِي يَجُوعُ.

Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

16 م َنْ يُطِيعُ الوَصايا يَحرِصُ عَلَى حَياتِهِ، وَمَنْ لا يُبالِي بِسُلُوكِهِ سَيَمُوتُ.

Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

17 م َنْ يُكرِمُ الفَقِيرَ يُقرِضُ اللهَ ، وَسَيُكافِئُهُ عَلَى عَمَلِهِ.

Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

18 أ دِّبِ ابنَكَ لأنَّ هُناكَ أمَلاً فِي أنْ يَتَغَيَّرَ، وَإلّا فَإنَّكَ تُشارِكُ فِي تَدْمِيرِهِ.

Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

19 ا لغَضُوبُ سَيَنالُ عِقابَهُ، وَإنْ جَنَّبْتَهُ العِقابَ يَزدادُ سُوءاً.

Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

20 ا ستَمِعْ إلَى المَشُورَةِ وَاقبَلِ التَّأدِيبَ لِكَي تُصْبِحَ حَكِيماً.

Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.

21 ك َثِيرَةٌ هِيَ الأفكارُ فِي عَقلِ الإنسانِ، وَلَكِنَّ مَشِيئُةَ اللهِ هِيَ الَّتِي تَثْبُتُ.

Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

22 إ خلاصُ الإنسانِ يَجْعَلُهُ جَذّاباً. فَأنْ تَكُونَ فَقِيراً خَيرٌ مِنْ أنْ تَكُونَ كاذِباً.

Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.

23 م َنْ يَخافُ اللهَ يَنالُ حَياةً، وَيَنامُ راضِياً دُونَ أنْ يَمَسَّهُ أذَى.

Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

24 ا لكَسْلانُ يَغمِسُ يَدَهُ فِي الطَّبَقِ، وَلا يَرَدُّها إلَى فَمِهِ.

Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

25 ع اقِبِ المُسْتَهْزِئَ فَيُصبِحَ الجاهِلُ ذَكِيّاً، وَوَبِّخِ العاقِلَ فَيَنالَ مَعرِفَةً.

Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

26 م َنْ يَسْرِقُ مِنْ أبِيهِ وَيَطْرُدُ أُمَّهُ، هُوَ ابْنٌ مُخْزٍ وَمُخْجِلٌ.

Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

27 ي ا بُنَيَّ، إذا تَوَقَّفْتَ عَنِ الاسْتِماعِ إلَى الوَصِيَّةِ، سَتَضِلُّ عَنْ طَرِيِقِ المَعرِفَةِ.

Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

28 ش اهِدُ الزُّورِ يَستَهزِئُ بِالعَدلِ، وَكَلامُ الأشرارِ يُعَزِّزُ الدَّمارَ.

Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

29 ا لعِقابُ أُعِدَّ لِلمُتَكَبِّرِينَ، وَالضَّرْبُ لِلأغبِياءِ.

Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.