1 و َقالَ اللهُ لِأبْرامَ: «اتْرُكْ بَلَدَكَ وَشَعبَكَ وَعائِلَةَ أبِيكَ، وَاذْهَبْ إلَى الأرْضِ الَّتِي سَأُرِيها أنا لَكَ.

Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа.

2 و َأنا سَأجْعَلُ مِنْ نَسلِكَ أُمَّةً عَظِيمَةً. وَسَأُبارِكُكَ، وَسَأجْعَلُ لَكَ اسْماً شَهِيراً، فَتَكُونَ بَرَكَةً لِلآخَرِينَ.

Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.

3 س َأُبارِكُ مَنْ يُبارِكُونَكَ، وَسَألْعَنُ مَنْ يَحتَقِرُونَكَ. وَبِكَ تَتَبارَكُ كُلُّ عَشَائِرِ الأرْضِ.» أبْرامُ يذهبُ إلَى كَنْعان

Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.

4 ف َذَهَبَ أبْرامُ كَما أمَرَهُ اللهُ. وَرافَقَهُ لُوطُ. وَكانَ أبْرامُ فِي الخامِسَةِ وَالسَّبْعِينَ مِنْ عُمْرِهِ عِنْدَما تَرَكَ حارانَ.

И тъй, Аврам тръгна според както му рече Господ, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.

5 و َأخَذَ أبْرامُ مَعَهُ زَوْجَتَهُ سارايَ وَابْنَ أخِيهِ لُوطَ، وَكُلَّ المُقْتَنَياتِ الَّتِي جَمَعُوها. كَما أخَذَ مَعَهُ كُلَّ خَدَمِهِمْ فِي حارانَ، وَغادَرُوا المَكانَ إلَى أرْضِ كَنْعانَ. فَوَصَلُوا إلَى أرْضِ كَنْعانَ.

Аврам взе жена си Сарайя, братанеца си Лот, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя.

6 و َاجتازَ أبْرامُ عَبْرَ الأرْضِ حَتَّى وَصَلَ إلَى شَكِيمَ، أوْ بَلُّوطَةِ مُورَةَ. وَكانَ الكَنْعانِيُّونَ يَسْكُنُونَ تِلْكَ الأرْضَ فِي ذَلِكَ الحِينِ.

И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. В това време ханаанците живееха в земята.

7 و َظَهَرَ اللهُ لِأبْرامَ وَقالَ لَهُ: «سَأُعطِي هَذِهِ الأرْضَ لِنَسلِكَ.» فَبَنَى أبْرامُ هُناكَ مَذْبَحاً للهِ الَّذِي ظَهَرَ لَهُ.

И Господ се яви на Аврама и рече: На твоето потомство ще дам тая земя. И там издигна олтар на Господа, Който му се яви.

8 ث ُمَّ انْتَقَلَ أبْرامُ مِنْ هُناكَ إلَى الجِبالِ شَرْقِيِّ بَيتَ إيلَ. وَنَصَبَ هُناكَ خَيمَتَهُ. وَكانَتْ بَيتُ إيلَ إلَى الغَرْبِ، وَعايُ إلَى الشَّرْقِ. فَبَنَى أبْرامُ هُناكَ مَذْبَحاً للهِ ، وَصَلَّى بِاسمِ اللهَ.

От там се премести към хълма, който е на изток от Ветил, дето разпъна шатрата си, Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и там издигна олтар на Господа и призова Господното име.

9 ث ُمَّ ارْتَحَلَ أبْرامُ عَلَى مَراحِلَ نَحْوَ صَحْراءِ النَّقَبِ. أبْرامُ في مِصْر

После, като се дигна, Аврам все напредваше към юг.

10 ث ُمَّ حَدَثْتْ مَجاعَةٌ فِي الأرْضِ. فَنَزَلَ أبْرامُ إلَى مِصْرَ لِيَسْكُنَ هُناكَ بَعْضَ الوَقْتِ، لأنَّ المَجاعَةَ كانَتْ شَدِيدَةً فِي البِلادِ.

А настана глад в земята; затова Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в Ханаанската земя.

11 و َقُبَيلَ دُخُولِ أبْرامَ إلَى مِصْرَ، قالَ لِزَوْجَتِهِ سارايَ: «اسْمَعِي، أنا أعلَمُ أنَّكِ امْرأةٌ جَمِيلَةٌ.

И когато наближи да влезе в Египет, рече на жена си Сарайя: Виж сега, зная, че си жена красива наглед.

12 ف َحِينَ يَراكِ المِصْرِيُّونَ سَيَقُولُونَ: ‹هَذِهِ المَرأةُ هِيَ زَوْجَتُهُ، فَيَقْتُلُونَنِي، وَيُبْقُونَ عَلَى حَياتِكِ.

Египтяните, като те видят, ще рекат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива.

13 ق ُولِي إنَّكِ أُخْتِي، فَيُعامِلُونِي مُعامَلَةً حَسَنَةً بِسَبَبِكِ، وَأنْجُ مِنَ المَوْتِ بِفَضلِكِ.›»

Кажи, моля, че си ми сестра, за да ми бъда добре покрай тебе и да се опази живота ми, поради твоята дума.

14 ف َلَمّا دَخَلَ أبْرامُ مِصْرَ، رَأى المِصْرِيُّونَ أنَّها جَمِيلَةٌ جِدّاً.

И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше твърде красива.

15 و َعِنْدَما رَآها بَعْضُ المَسْؤُولِينَ لَدَى فِرعَوْنَ، أخْبَرُوهُ عَنْ مَدَى جَمالِها. فَأمَرَ فِرعَوْنُ بِإحضارِها إلَى بَيتِهِ.

Видяха я и Фараоновите големци и я похвалиха на Фараона; затова жената беше заведена в дома на Фараона.

16 و َأحْسَنَ فِرعَوْنُ مُعامَلَةَ أبْرامَ بِسَبَبِها. إذْ أعطاهُ غَنَماً وَبَقَراً وَحَمِيراً وَأُتُناً وَجِمالاً، وَخَدَماً وَخادِماتٍ.

И заради нея той стори добро на Аврама, който достигна да има овци, говеда, осли, слуги, слугини, ослици и камили.

17 ل َكِنَّ اللهَ ضَرَبَ فِرعَوْنَ وَأهلَ بَيتِهِ بِأمْراضٍ شَدِيدَةٍ بَسَبَبِ سارايَ، زَوْجَةِ أبْرامَ.

Но Господ порази Фараона и дома му с тежки язви, поради Аврамовата жена Сарайя.

18 ف َاسْتَدْعَى فِرعَوْنُ أبْرامَ، وَقالَ لَهُ: «ما هَذا الَّذِي فَعَلْتَهُ لِماذا لَمْ تَقُلْ إنَّها زَوْجَتُكَ؟

Тогава Фараон повика Аврама и рече: Що е това, което ти ми стори? Защо не ми каза, че ти е жена?

19 ل ِماذا قُلْتَ إنَّها أُخْتُكَ، فَأخَذْتُها أنا لِتَكُونَ لِي زَوْجَةً؟ ها هِيَ زَوْجَتُكَ. خُذْها وَانصَرِفْ!»

Защо ми каза: Сестра ми е, така че аз си я взех за жена; сега, прочее, ето жена ти; вземи я и си иди.

20 و َأمَرَ فِرعَوْنُ رِجالَهُ بِحِمايَةِ أبْرامَ، فَرافَقُوهُ فِي طَرِيقِهِ مَعَ زَوْجَتِهِ وَكُلِّ ما كانَ لَدَيهِ.

И Фараон му определи човеци, които изпратиха него, жена му и всичко що имаше.